Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 316


гр. София, 06.07.2022 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4884 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ел. П. от АК-С., срещу въззивното решение № 73 от 26.04.2021 год. по в. гр. д. № 725/2020 год., с което въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което отхвърлил предявените от касаторката против Г. Н. К. от [населено място] иск за признаване за установено на основание чл. 23 СК, че тя е изключителен собственик на автомобил „Рено Меган“ с рег. [рег.номер на МПС] и за заплащане от ответника на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване на автомобила без правно основание в периода от 15.06.2018 год. до 1.10.2018 год. в размер на сумата 840 лв.
Горното въззивно решение в частта му, с която е прекратено производството по предявения от касаторката против Г. Н. К. иск по чл. 249, във вр. с чл. 243 ЗЗД за предаване на държането на автомобила, е влязло в сила с влизане в сила на определението с № 361 от 22.10.2021 год. по ч. гр. д. № 437/2021 год. на АС-Бургас.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по изложените съображения, с искане за отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето на въззивния съд по въпроса относно характера на вложените в придобиването парични средства с оглед произхода им по дарение по време на фактическата раздяла между съпрузите, както и като лично имущество по аргумент от това, че влоговете са извън обхвата на нормата на чл. 21, ал. 1 СК, обуславящо опровергаване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК и наличие на трансформация на лично имущество, е в противоречие с приетото в цитираната и представена съдебна практика – решения на ВКС № № 173 от 13.02.2019 год. по гр. д. № 3026/17 год., ІV г. о., 123 от 29.10.2018 год. по гр. д. № 3357/17 год., ІІ г. о., 86 от 4.07.18 год. по гр. д. № 2862/17 год. ІІ г. о. и 218 от 1.02.16 год. по гр. д. № 1872/2016 год. І г. о. Същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда за обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и въз основа на анализа и преценката им да обоснове изводите си. Като противоречива практика по този въпрос са посочени и представени решения на ВКС № № 141 от 11.10.2019 год. по гр. д. № 3719/18 год., І г. о., 65 от 16.07.2010 год. по гр. д. № 4216/2008 год., ІV г. о., 79 от 12.07.2017 год. по гр. д. № 3244/2016 год., ІV г. о.
Формално се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът Г. Н. К., чрез пълномощника му адв. А., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да постанови решението си при повторното разглеждане на делото след обезсилване на първото въззивно решение, Сливенският окръжен съд отчел сравнително непроменените принципи, на които е основана правната уредба на имуществените отношения между съпрузите и в трите Семейни кодекса, в основата на които е уредбата на съпружеската имуществена общност. Както при първата й уредба в СК от 1968 год. /отм./, в чл. 13, ал. 1, общността обхваща вещите и правата върху вещите, придобити от съпрузите през време на брака, така и по настоящем в действащия СК от 2009 год., в чл. 21, ал. 1, съпружеска имуществена общност /СИО/ са вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Този сравнителноправен анализ в уредбата, вкл. и тази по СК от 1985 год. /отм./, разширяващ обхвата на СИО с включване в нея и на паричните влогове /чл. 19/, придобити със съвместен принос, е обосновал извода на въззивния съд, че по действащия СК от 2009 год. паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21. Приел обаче, че не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог на единия съпруг, набрани по време на брака, тъй като трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за посоченото такова в чл. 22 СК – придобито преди брака, по наследство или дарение и останалите посочени хипотези, но не и когато с паричен влог на единия съпруг, набран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай е приложима презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос, в какъвто смисъл е и съдебната практика – ППВС № 5/72 год., № 8/80 год. Съдът е посочил, че да се приеме обратното, би било правно и житейски неприемливо с оглед ограниченията на плащанията в брой, което ще доведе до неоправдано стесняване на приложното поле на СИО по отношение придобиване по време на брака на вещни права.
В случая не е установено опровергаване на презумпцията за съвместен принос, тъй като представеният договор за дарение на парична сума с дата 10.05.2014 год., като частен диспозитивен документ, не установява по категоричен начин предаването и получаването на сумата. Установено е по делото, че закупуването на автомобила е станало с участието на двамата съпрузи, като ответникът съответно е доплатил стойността с изтеглената от него сума. Поради това съдът намерил предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК за неоснователен, какъвто е и този по чл. 59 ЗЗД. След прекратяване на брака бездяловата СИО се е превърнала в обикновена дялова съсобственост между съпрузите, при равни квоти за всеки от тях, поради което и ответникът е ползвал автомобила на правно основание, като съсобственик, при липса на искане за плащане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Следователно, изводът на съда за недоказаност на иска за трансформация на лично имущество в придобиването на автомобила е обусловен от установените въз основа на събраните доказателства по делото факти за участието на ответника в придобиването на вещта, както и за недоказаност на дарението на парични средства, вложени в придобиването й. Поради това и изложените от съда съображения за характера на придобитото със средства от паричен влог на единия съпруг имущество не са решаващи за този извод. Твърденията на ищцата и след обезсилване на първото въззивно решение поради нередовност в първоначалната искова молба в представената допълнителна искова молба при повторното разглеждане на делото, са за изключителна нейна собственост на автомобила поради закупуването му по време на фактическата раздяла на страните и с пари, дарени й от родителите. Недоказаността на тези твърдения обосновава липса на твърдяната трансформация на лично имущество, като въпросът за характера на паричния влог на съпруга, респ. плащането със средства от него за придобиване на имущество обосновава ли трансформация по чл. 23 СК не е обуславящ решението по спора, тъй като по делото не е установен твърдения произход на вложените средства като предмет на дарението по представения договор. Доводите в изложението на касаторката представляват оплакване срещу приетите от съда за установени от доказателствата факти, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационното обжалване, в смисъла на разясненията на това понятие в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тях касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби срещу въззивни решения, в които въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил или подготвил изхода по делото, като следва да е налице и някоя от допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Задължително е въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, както и да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността му. Начинът на поставяне на правния въпрос в изложението на жалбоподателката цели обосноваване на поддържаната от нея теза за преобразуване на лични средства, вложени в придобиването на вещта, което представлява довод за неправилност на извода на съда за липса на такава. Поради неотносимост на поставения въпрос относно характера на паричния влог на съпруг, представената съдебна практика по него е неотносима.

Не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и процесуалноправния такъв за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и въз основа на анализа и преценката им да обоснове изводите си. Приложими са същите съображения, в т. ч. и по отношение неотносимостта на приложената съдебна практика.

В обобщение не е налице поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, в частност релевираната в изложението очевидна неправилност. При установената фактическа обстановка, изводите на съда не са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Въззивното решение не е постановено при явно нарушение на закона, нито извън закона, нито са нарушени основните начала в гражданския исков процес, постановено е по предявените от касаторката искове и от надлежен състав.
С оглед изхода в настоящето производство на ответника по касационната жалба се дължат направените в него разноски в размер на 1 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 10.07.2021 год. /приложен в производството по ч. гр. д. № 437/2021 год. на БАС/ и представен списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 73 от 26.04.2021 год. по в. гр. д. № 725/2020 год. на Сливенския окръжен съд по подадената от Е. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ел. П. от АК-С., касационна жалба.
Осъжда Е. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], № 6 да заплати на Г. Н. К. от [населено място] направените разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: