9 Р Е Ш Е Н И Е № 50003 [населено място], 24.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2760 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на „ЗАД „Армеец“ АД срещу въззивно решение № 1029/12.10.2021 г. по в. т. д. № 1028/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на застрахователя да заплати на всеки един от петимата ищци А. Т. Д., Т.-Мира Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. сума в размер на по 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Б. Д. А. вследствие ПТП от 22.02.2015 г. Касаторът заявява, че в хода на производството не са установени обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че са налице необичайни обстоятелства, които да обосноват извод, че е налице изключение, а напротив установяват се традиционни близки отношения, обичайни за българския бит. Апелативен съд е игнорирал направеното възражение, че постановеното от Окръжен съд Враца решение е базирано на съдебно-психологическата експертиза като съдът приема, че тя установява конкретни параметри на преживяната от ищците стресова реакция. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не е могла да осъществи контакт с ищците лично, а чрез видеоконферетнтна връзка. Съответно съдът е игнорирал възражението срещу приемане на експертното заключение. Експертизата е приета в нарушение на съдопроизводствените правила, които не позволяват такава процедура по неговото изпълнение. Нито има молба от вещото лице, нито разрешение от съда да бъде изготвено заключение без личен контакт. Отделно, вещото лице е дало принципни отговори какви биха били уврежданията на ищците в резултат от смъртта на баба им, но не и конкретни отговори за психологическото състояние на всеки един от тях. Изводът, че смъртта на Б. е причинила на внуците ѝ болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайните негативни емоционални преживявания при родствена връзка от този тип, е необоснован. Не са доказани интензитетът и продължителността на тези болки и страдания, които надвишават обичайните. Нормално и естествено е ищците да са преживели болки и страдания вследствие смъртта на баба си, но не е налице изключение. Показанията на свидетелите по същество представляват изводи и оценки на факти, но не и възприятие на осъществени факти. В нарушение на процесуалните правила съдът е приел за установени факти, за които не са били събрани доказателства. Дори да бъдат кредитирани свидетелските показания на доведените от ищците свидетели то същите не съдържат данни за наличие на отношение от изключителен характер. Касаторът счита, че постановките на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не могат да намерят приложение по отношение на конкретните факти и обстоятелства по делото, тъй като ПТП, станало причина за смъртта на Б. А., е настъпило преди датата, на която е прието соченото тълкувателно решение. Според касатора то може да се прилага единствено по отношение на факти, осъществили се след приемането му, тъй като в противен случай прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващо ППВС. В случая това са застрахователите, които са съобразявали поведението си с постановките на действалите към момента на смъртта постановления на ВС. В условия на евентуалност застрахователното дружество се заявява становище, че в случая следва да бъде приложено правилото на § 96 ПЗР на ЗИДКЗ. Сочената разпоредба не противоречи на Директива 2009/103/ЕО, тъй като последната гарантира единствено застраховане на установената от националното право гражданска отговорност във връзка с използване на моторни превозни средства при определени нива на минимално застрахователно покритие. Доколкото чл. 493а КЗ е във връзка с § 96 ПЗР на ЗИДКЗ и се отнася до деликтната отговорност и размера на обезщетението при ПТП, по силата на чл. 12, § 3, ал. 2 от Директивата, същите са изключени от нейния обхват и съответно не ѝ противоречат. Налице е пълно припокриване между националното право и зададената от Директивата цел. Касаторът заявява искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции. Ответниците по касация А. Т. Д., Т.-Мира Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. оспорват касационната жалба като неоснователна и заявяват становище, че постановеното решение на Апелативен съд София е правилно. От събраните по делото свидетелки показания се установява, че ищците са имали изключително силни връзка с тяхната баба и че не са преодоляли огромната загуба – изпитват болка и тъга, живеят непрекъснато с мислите за своята баба. Правилно съставът е приел, че експертното заключение е логично, обосновано, компетентно. Личен контакт не е осъществен поради епидемологичната обстановка в България, която не е била отменена и към датата, на която е било изслушано вещото лице – 23.10.2020 г. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата, а този на ответниците - отговора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : Исковото производство е образувано по предявени от А. Т. Д., Т.-Мира Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. срещу „ЗАД „Армеец“ АД претенции за заплащане на обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, настъпила вследствие ПТП на 22.02.2015 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ са основателни в размер на по 30 000 лв. В мотивите на въззивното решение съдът е преценявал материалноправната легитимация на внуците с оглед постановките на т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база доказателствата по делото – свидетелски показания и експертиза. Приел е за доказана дълбока, трайна, изключителната и извън обичайната за този вид родствени отношения връзка между внуците и починалото лице Б. А., която полагала много грижи за тях, изразяващи се в подпомагане и дори заместване на родителите им, поради което децата били изключително привързани към нея. Тя живеела в непосредствена близост до тях, родителите работели, а тя се грижела за децата, водела ги на детска градина и училище, занимавала се с домакинството и в тяхната къща, правела им подаръци, децата я наричали „мамо“. След смъртта много плачели, затворили се в себе си. Т. непрекъснато рисувала баба си, А. изпитвала болки в сърдечната област, а Р. спрял да пее. Експертизата установила обща стресова реакция, прераснала в постравматично разстройство, налице било болестно психическо изменение. За неоснователни съдът е приел оплакванията на застрахователното дружество, че заключението не следва да се цени, тъй като не е осъществен личен преглед, а събеседване чрез видеоконферентна връзка. Посочил е, че в процесуалния закон не се съдържат правила относно това как следва да бъде извършено обследването при различните експертизи, а този въпрос е оставен изцяло на преценката на вещото лице. А то е заявило, че при психологическо обследване чрез видеоконферентна връзка се постига почти същия резултат, както при среща на живо. Отделно, съдът е установил съвпадение на изводите на вещото лице с изложеното от свидетелите. Изложил е аргументация за неприложимост на лимитите, регламентирани в § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) поради тяхното противоречие с Директива 2009/103/ЕО. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е съобразил възрастта на починалата, отношенията ѝ с внуците, обстоятелството, че ищците все още не могат да преживеят смъртта на баба си, както и конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта. При тези обстоятелства е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са били частично уважени. С определение № 50545/31.10.2022 г. е допуснато касационно обжалване с цел проверка на въззивното решение за съответствието му с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса: Какви са предпоставките за приложение на чл. 226, ал. 1 КЗ и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лице, попадащо извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд? ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието с цел да се тълкуват разпоредби от националното ни право в съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и изискването на българската държава като член на ЕС да транспонира тези директиви в националното си законодателство или поне да осигури проявлението на техния полезен ефект чрез „съответно тълкуване“ на националното си законодателство /според трайната практика на СЕС/. Целта на двете директиви е да гарантира, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива в пълна степен причинените от ПТП вреди не само на пострадалия, но и на кръга лица, които са претърпели вреда в резултат от смъртта на пострадалия при ПТП. За да се постигне тази цел, задължителните постановки на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС следва да се приложат незабавно към всички спорове, отнесени до съда по висящи към датата на постановяването му дела. Още повече, че срокът за транспониране на директивите е бил изтекъл към датата, на която е постановено тълкувателното решение. Разяснено е с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. В този смисъл е и разяснението, дадено с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., което се споделя изцяло и от настоящия състав. Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна и казуална практика. Необосновано въззивният съд е приел, че между ищците и починалата им баба е съществувала особено силна връзка и че поради това те са понесли морални болки и страдания по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Изводът е направен при надценяване на установените чрез гласните доказателства факти и поради тяхното неправилно интерпретиране. Показанията на свидетелите сочат, че починалата е била много добра и всеотдайна жена и се е грижела еднакво за всичките си внуци, не само за ищците. Успяла е да създаде трайни, пълнокръвни и емоционални връзки с всеки един от тях. Помагала е на родителите в отглеждането на петимата ищци, още повече, че последните трима са били родени с малка разлика помежду си. Била е много млада, когато са се родили първите двама от тях – А. и Д., едва на 44 години, поради което не е необичайно обстоятелството, че внуците ѝ са я наричали „мамо“. В българското общество е разпространено обръщението „мама“, „маминка“ към твърде младите баби. Родителите са били заети, но не и отсъстващи от живота на децата си. Обстоятелство, което е потвърдено не само от показанията на разпитаните свидетели, но и от заключението на психологическата експертиза. Ищците винаги са имали подкрепата на своите родители и преди смъртта на Б., и след нея. Родителите са създали задружно и любящо семейство. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към датата на ПТП А. и Д. са били вече пълнолетни /22 г. и 19 г./, съответно те също са давали своя принос за благосъстоянието на семейството, а не са разчитали само и единствено на грижите на своята баба. Трагичната ѝ кончина не е причинила страдания, които да надхвърлят обичайните в такава ситуация. В заключението е посочено, че са налице смущения, „характерни за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство“. От вещото лице не са констатирани неврологични или психологически девиации, обуславящи нужда от специална терапия, лекарска намеса с цел консервативно лечение, а от психологическа подкрепа се нуждае всеки, който внезапно е загубил близък човек. В случая причина за усилване на негативните реакции е младата възраст на ищците и внезапността на травмиращото събитие, а не привързаността, която надхвърля обичайната за съответния тип родство. Установените от разпита на свидетелите обстоятелства не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и починалата в смисъла, разяснен от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между внуци и баба. Въззивният съд не е оценил в пълнота установените по делото факти, поради което и неправилно е стигнал до извод за наличие на материалноправна легитимация в полза на ищците. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде отхвърлен. Поради изложеното решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора се дължат разноски за трите съдебни инстанции в размер на 7 080 лв., от които 450 лв. за първа инстанция, 3 300 лв. за въззивна инстанция и 3 330 лв. за касационна инстанция. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1029/12.10.2021 г. по в. т. д. № 1028/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на А. Т. Д., Т.-Мира Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. по 30 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Б. Д. А. вследствие ПТП от 22.02.2015 г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Т. Д., Т.-Мира Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. срещу „ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер на по 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Б. Д. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2015 г., ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното ѝ заплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Т. Д., Т.-Мира Т. Д., двете действащи лично и със съгласието на своята майка З. М. С., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д., да заплатят на „ЗАД „Армеец“ АД сума в размер на 7 080 .лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.