Ключови фрази
освобождаване от такси и разноски * съдебни разноски

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       № 609

Гр.София, 15,07,2010 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          

                                                                                                                Тотка Калчева

 

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 256 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Б. П. и Д. Б. П. , гр. Б. срещу определение № 102/19.01.2010г. по ч.гр.д. № 3311/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 16.07.2009г. по гр.д. № 3047/2009г. и частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ЗАД “А” сумата от 3250 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а касационното обжалване следва да се допусне по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът ЗАД “А”, гр. С. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че ответникът по исковете – ЗАД “А” има право на присъждане на разноските по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковете по правилото на чл.78, ал.3 ГПК. Изложени са съображения, че когато съдът определя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица, защитавани от юрисконсулт, не е необходимо представянето на списък по чл.80 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели поставят въпроса: При наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 ГПК, може ли при частично уважаване на иска, ищците да бъдат осъждани за разноски на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК?

Н. състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че поставеният въпрос от значение за решаването на спора относно отговорността за разноски и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което допуска касационното обжалване.

По силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК такси и разноски в производство по делото не се внасят от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Разпоредбата урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищците в хода на съдебното производство - възнагражденията за вещи лица, за явяване на свидетели и други. Дължимите в тези случаи разноски за заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда – чл.83, ал.3 ГПК.

От друга страна, нормата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото и въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. - отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството – чл.78, ал.6 ГПК.

Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна

На поставения, по реда на чл.280, ал.1 ГПК, въпрос следва да се отговори така: Независимо от наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 ГПК, при частично уважаване на иска, ищците могат да бъдат осъждани за разноски на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

По същество на частната жалба.

Обжалваното определение е правилно.

Въззивният съд е определил юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, съобразявайки се с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС. За присъждането му не е необходимо представянето на списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения въззивното определение следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 102/19.01.2010г. по ч.гр.д. № 3311/2009г. на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: