О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 323 [населено място], 06.06.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 867/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Т. против решение № 10101/28.01.2021г. по т.д.№1046/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в противен смисъл - № 7/15.01.2018 г. по т.д.№ 127/2016 г. на Врачански окръжен съд - е отхвърлен предявеният от касатора против „ЧЕЗ Разпределение България„ ЕАД иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 31 960,10 лева - дължимо обезщетение за ползването на собствени на ищеца енергийни съоръжения, за снабдяване с електрически ток и на други, освен ищеца , абонати - Трафопост / Подстанция / със застроена площ от 50 кв.м. - по акт за собственост и 70 кв.м. – по скица, находящ се в имот в землището на [населено място],включващ 2 броя трансформатори преобразуващи напрежението / индивидуализирани в диспозитива на решението / , за периода 20.10.2011 г. – 20.10.2016 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като го намира постановено в противоречие с ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като съдът е отказал да се съобрази с материалната доказателствена сила на съставения, в удостоверяване правото на собственост на ищеца върху процесните съоръжения, нотариален акт, при липса на проведено пълно обратно доказване от страна на ответника, чрез опровергаване на фактите по конкретното придобивно основание. Касаторът се позовава и на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, поради неразпределена доказателствена тежест между страните и неотделяне на спорното от безспорното. Ответната страна - „ ЧЕЗ Разпределение България „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на правен въпрос – относим към решаващите мотиви на въззивния акт, който – противно на разбирането на касатора - не се основава на оспорване самото сключване на покупко-продажбата между ищеца и неговия праводател, а на липсата на транслативен ефект на сделката. Установяването на материалноправна легитимация на собственик, в конкретната хипотеза, според ответника е било в тежест на ищеца. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли предявения иск, в съответствие с указанията, дадени му с решение № 12/27.02.2020 г. по т.д.№ 3217/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС - че дължи произнасяне по всички възражения на ответното дружество и в частност – за непридобита от ищеца собственост върху трафопоста, поради наличие на законови забрани в Закона за електростопанството /отм./ и Закона за енергетиката, вкл. след изготвянето на експертно заключение относно момента на изграждането и въвеждането в експлоатация на обекта - въззивният съд е приел следното: Съгласно Закона за електростопанството, в сила към датата на застрояване на трафопоста /1980 г./ и до отмяната му с пар. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 16.07.1999 г., общите енергийни уредби, захранващи няколко потребителя и другите електротехнически съоръжения, чрез които се осъществява електроснабдяването на такива потребители, са държавна собственост, не могат да са частна и като такива са изключени от гражданския оборот . Налице е правна невъзможност да бъдат придобивани чрез деривативна сделка.Относно собствеността на енергийните обекти, принципът залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл.58 и пар. 67 ал.2 и ал. 9 от ПЗР на отменения / с пар.2 от ПЗР на ЗЕЕ от 05.03.2004 г./ Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл.40 ал.1 т.2 и пар.4 от ПЗР на действащия, вкл. към момента на покупко-продажбата, с която се легитимира ищеца / 2006 г. / Закон за енергетиката. Изключението на чл.2 ал.2 от Закона за електростопанството – кооперативни и други обществени организации да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, въззивният съд приема, че легитимира единствено същите, като техни собственици и след влизане в сила на Закона за енергетиката, но и за тези обекти отсъства правна възможност да бъдат последващо придобити от други правни субекти, освен притежаващите лиценз за осъществяване дейности в областта на енергетиката . Ищецът не установява такава легитимация – лицензиант на дейност в областта на енергетиката - предоставяща му право да придобие енергиен обект, нито установява такава праводателя му, нито праводателя на неговия праводател. Изрично в пар. последен на стр.6 от решението съдът е акцентирал на обстоятелството, че именно липсата на това качество към момента на придобивното основание, както у ищеца, така и у неговия праводател, изключва транслативния - досежно собствеността на енергийния обект - ефект на сделката, предвид изключването му, като вещ, от гражданския оборот. Съдът се позовава на приетото в ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.дело № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, относно нищожността на сделки с предмет – вещи извън гражданския оборот. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса: Има ли нотариалният акт обвързваща съда доказателствена сила относно това, че посоченото в него лице е собственик на имота, при положение, че оспорващата го страна не е провела пълно обратно доказване, което се свежда до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с приетото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк.дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 153/10.07.2013 г. по гр.д.№ 889/2012 г. на І г.о. на ВКС. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение. Същите се основават на обстоятелството, че предвид характеристиката си на «енергиен обект» и действащите, считано от застрояването му и до момента, относими законови разпоредби относно легитимираните , да притежават и придобиват в собственост енергийни обекти, лица / лицензианти на дейности в областта на енергетиката / конкретният трафопост е бил вещ, извадена от гражданския оборот и съответно – невъзможен предмет на сделки. Както изрично съдът е посочил, обосновавайки се с приетото в ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.дело № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, изключването на една вещ от гражданския оборот се изразява както в забрана за извършване на разпоредителни действия от притежаващото право на собственост върху такава вещ лице, така и в забрана това право да бъде придобито и притежавано от друг правен субект, различен от този , по отношение на когото с императивна правна норма е установено, че следва да бъде единствения носител на това право. В този смисъл е била заявена и осъществена защитата на ответника, изрично визирал чл. 2 ал.1 от Закона за електростопанството / отм./, чл.67 ал.2 от ЗЕЕЕ / отм./ , пар.4 от ПЗР на ЗЕ : енергийният обект е вещ извън гражданския оборот и независимо от формално удостоверената с нотариалния акт по покупко-продажбата, а дори и да би била действително притежавана от праводателя на ищеца собственост върху енергийния обект, липсата на разрешение за извършване от ищеца на съответна дейност в областта на енергетиката изключва придобиване на собствеността му от същия. Следователно, решаващите мотиви за недоказана материалноправна легитимация на ищеца, като собственик на енергийния обект, се основават на императивни законови разпоредби и непротивопоставено от ищеца твърдение за притежание на съответна лицензия, каквото не се поддържа и до момента, а не на несъобразена материална доказателствена сила на представения титул за собственост. При това, притежанието на лицензия не е удостоверено в нотариалния акт обстоятелство, нито обект на извършена от нотариуса проверка , видно от описаните му приложения, и съответно не е скрепено с материалната му доказателствена сила. В тежест на ответника не би могло да се вмени установяването на отрицателния факт за непритежавана от ищеца лицензия, ползващ единствено последния, поради което и с оглед общото правило на чл.154 ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяването му е на ищеца, ако изобщо го твърди,какъвто не е настоящия случай. Въззивният съд е съобразил решението на предходния касационен състав, отменил предходното въззивно решение, основано именно на тезата за неопроверганата доказателствена сила на нотариалния акт за покупко-продажбата и на действителността на сделката, без съобразяване на изводимото от закона обстоятелство, че е сключена с предмет вещ извън гражданския оборот и като такава - нищожна,в частта за придобиване право на собственост върху конкретния енергиен обект. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10101 /28.01.2021г. по т.д.№1046/2020 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: