О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 149 гр. София, 13.12.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА С участието на прокурора от ВКП Любенов Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1169/18 г. И за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.351,ал.6 НПК по частна жалба на адвокат С. Д., защитник на подсъдимия по В.Н.Д 180/18 г.по описа на АС-Пловдив /ПАС/ Х. А. А.. Със същата се иска отмяна на разпореждане №384/29.10.18 г.на съдията-докладчик, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановено от въззивния съд решение №225/25.07.18 г. Представителят на ВКП намира частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните за тази процедура данни по делото и като взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното: За да прецени основателността или не на частната жалба, тази инстанция на първо място трябва да проследи развитието на делото след постановяване на съдебния акт на ПАС. На 27.08.18 г.е постъпила касационна жалба от дееца чрез неговия защитник, която е оставена без движение. Указано е жалбоподателят да посочи касационното основание и подкрепящите го доводи, в съответствие с чл.351,ал.1 НПК. Даден е седмодневен срок, за да се отстрани третираният недостатък. На 12.09.18 г. /с клеймо на пощенски плик от 10.09.18 г./, в предоставения срок е постъпило допълнение към касационната жалба, в което е отразено единствено, че неправилно е приложен законът и А. не е извършил деяние,което да е престъпление. Възпроизведена е осъдителната част на атакувания съдебен акт, без да се уточни в какво се състои незаконосъобразието. В този вид досието е изпратено на ВКС. С разпореждане №240/22.10.18 г., председателят на трето наказателно отделение е отказал образуване на дело пред този съд, тъй като и допълнението има бланкетен характер и не са изложени данни, които да подкрепят въздигнатото касационно основание. И тъй като съдията- докладчик не е проверил редовността на жалбата,както изисква нормата на чл.351,ал.1,т.1 вр.ал.1 НПК, производството е върнато на въззивния съд за изпълнение на съответната процедура. Именно въз основа на тези указания е преценено,че жалбата не отговаря на заложените в процесуалния закон правила, тъй като и в дадения срок несъответствията не са отстранени. Разпореждането с такива изводи е атакувано с процесната частна жалба, с която е сезиран ВКС в настоящата процедура. Отбелязва се,че касационното основание е било такова по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон-и се излагат съображения по съществото на приетата престъпна деятелност, които очертават несъставомерност. Освен това се заявява,че с напоследъшната си практика ВКС преценява, че въпреки разпоредбата на чл.347,ал.1 НПК може да се произнася и по невъзведени в сезиращите го документи съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните,като в настоящото производство се наблюдава практическа липса на мотиви. И на последно място се твърди, че след като се оспорва доколко приетите правни изводи съответстват на установените факти, то не е необходимо и не е заложено в закона или задължителната съдебна практика какъв трябва да е обемът на оплакването на касатора. Затова се иска отмяна на разпореждането на съдията-докладчик от ПАС и образуване на касационно производство. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела намира наведените доводи за несъстоятелни. И това е така, тъй като в касационната жалба и допълнението към нея само е маркирано оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Вярно е,че законът не указва какъв обем трябва да има оплакването, но чл.351,ал.1 НПК задължава касатора да разясни кои са данните, които подкрепят възведеното от него касационно основание. В случая такива разяснения липсват и в допълнението, за изготвянето на което са били дадени надлежни указания. Следователно става дума за нередовна жалба, която няма как да постави начало на касационно производство. От една страна е вярно казаното от представителя на ВКП, че в отличие от въззивното производство, при което съдът служебно следи за допуснатите нарушения и правилното приложение на закона, касационната инстанция е обвързана от заложените от касатора предели на проверка- в коя част съдебният акт се обжалва,кои са касационните основания и подкрепящите ги доводи. Казано по друг начин, ВКС е легитимиран да се произнася и служебно по наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните /защото тогава няма валиден акт, върху който да разсъждава/, но когато е сезиран с годна жалба. От друга страна,съгласно чл.351,ал.4 допълнение към жалбата може да се направи писмено до даване ход на делото пред ВКС, но това означава, че следва да се доразвият вече релевирани данни по сочени касационни основания. А процесният случай не е такъв. В този смисъл частната жалба се оставя без уважение, като поради неразглеждане на делото в рамките на редовен касационен контрол няма пречка да бъда реализирана друга процедура, стига да има надлежно сезиране. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат С. Д., защитник на подсъдимия по В.Н.Д 180/18 г.по описа на АС-Пловдив /ПАС/ Х. А. А., за отмяна на разпореждане №384/29.10.18 г.на съдията-докладчик по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/