Р Е Ш Е Н И Е № 173 Гр.София, 19.12.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар Г.ИВАНОВА присъствието на прокурора Н.ПАНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 883/2022 година и за да се произнеси, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс.Д. Т. Д. и на защитника му адв.К., срещу въззивно решение № 131 от 07.09.2022г., постановено по ВНОХД № 217/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения защитникът съзира при осъществения от въззивния съд доказателствен анализ, в отказа да се допусне искано от защитата доказателство, както и в незаконосъобразността на писмени доказателствени средства / протоколи за оглед/, респективно приобщените чрез тях веществени доказателства. И защитата и подсъдимия не са съгласни с правните изводи на съдебните инстанции, като първият счита, че не е извършил деянието, а пострадалият се е самонаранил, а защитата акцентира на това, че не е налице превишил пределите на неизбежната отбрана. В рамките на оплакването по чл.348, ал.1,т.3 НПК се развиват доводи за явна несправедливост на наказанието. Правят се няколко алтернативни искания в касационната жалба на защитата: да се отмени решението на апелативния съд и да се оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и ако настоящата инстанция не намери за основателни тези две претенции, да намали наложеното наказание, като приложи разпоредбата на чл.55 НК В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Д.- адв. К. заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея възражения и искания. Акцентира на становището, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана и доразвива аргументите си за допуснати съществени процесуални нарушения с твърдения, че въззивният съд не е отговорил на направените от защитата възражения, както и че решението се основава на предположения. Подсъдимият Д. споделя казаното от защитника си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбите са неоснователни. Не се солидаризира с тезата на защитата, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че при определяне на наказанието не са отчетени адекватно смекчаващите отговорността обстоятелства. Споделя аргументите, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, но не се съгласява с доводите, че не е превишил пределите й. При установено въз основата на годни доказателства авторство на деянието и механизъм на причиняване на уврежданията, прокурорът намира, че и законът е приложен правилно. Пледира за оставяне на решението в сила. В последната си дума подсъдимият Д. желае да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260002 от 01.02.2021г., постановена по НОХД № 463/2019г. по описа на Старозагорския окръжен съд, подсъдимият Д. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК е осъден на 3 години „лишаване от свобода“, като е признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 115 НК. На основание чл.66, ал.1НК изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. С решение № 131 от 07.09.2022г. по ВНОХД № 217/2021г. по описа на Апелативен съд Пловдив, присъдата е била потвърдена изцяло. Касационните жалби на подсъдимия Д. и на защитника му са неоснователни. Относно възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Както пред първите две съдебни инстанции, така и пред касационния съд, защитата на подсъдимия оспорва законосъобразността на част от проведените следствени действия и отразяването им в протоколите за оглед. Основните съображения, които се излагат пред настоящата инстанция не са по-различни от тези, поставяни на обсъждане пред окръжния и апелативния съд. Изтъкването им отново в касационната жалба, би могло да стане в рамките на възражение за неизпълнени задължения на апелативния съд по чл.339, ал.2 НПК, какъвто пропуск по настоящем не се констатира. Процесуалната годност на цитирания в касационната жалба протокол за оглед на местопроизшествие, а и на останалите протоколи за оглед, е била предмет на внимателна преценка от страна на предходните две инстанции, дали изчерпателни отговори на всички поставени от защитата въпроси и отхвърлили твърденията за процесуални пропуски, компрометиращи следствените действия. Всяко едно възражение на защитата, както относно съдържанието и достоверността на показанията на свидетелите- поемни лица и полицейските служители, така и свързано със запазването на местопроизшествието и изземането на веществените доказателства, е било обсъдено подробно, като аргументирано е оставено без уважение искането за изключването на въпросните писмени доказателствени средства и веществени доказателства от доказателствената съвкупност. Настоящата инстанция няма основание да ревизира същите. Друга група възражения в касационната жалба на защитата, очертават оплаквания касаещи приета от въззивния съд допълнителна седморна съдебно-медицинска експертиза и отказа да се назначи дактилоскопна и ДНК експертиза на следите по ножа, с който е прието, че подсъдимият е нанесъл ударите в областта на шията, гърдите и корема на пострадалия Д.. С част от формулираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения защитата атакува от една страна решението на съда да кредитира съответната съдебно-медицинска експертиза, от друга - преценката за достатъчност на доказателствата. И в двата случая се касае за доводи по повод обосноваността на съдебния акт, по която касационната инстанция няма правомощия да се произнася. Останалите оплаквания на касатора, доколкото са свързани с липса на мотиви и отговори на възражения, при промените във фактите, направени от въззивния съд, подлежат на касационна проверка. Но с тях настоящата инстанция не може да се съгласи. Основният спорен момент - механизма и средството, с което са причинени трите прободно-порезни наранявания на пострадалия, е анализиран внимателно и е бил предмет на обсъждане от няколко експертизи – петорна, повторна седморна, допълнителна тройна и допълнителна седморна съдебно-медицински експертизи, съобразно променящите се обяснения на подсъдимия. Следва да се отбележи, че подс.Д. в нито едно от тях не представят различна версия, от тази за самонараняване на пострадалия, а променя единствено данните за начина, по който са били взаимно разположени телата им. Фактическите изводи на първата инстанция за единично самонараняване на пострадалия в областта на корема, са били коригирани от въззивния съд на базата на отговорите дадени от назначената допълнителна седморна СМЕ, а именно, че с ножа на подсъдимия са причинени и трите прободно- порезни наранявания на пострадалия, както и че се изключва възможността за самонараняване, при което и да е от тях. По повод корекциите във фактическите констатации направени от страна на въззивната инстанция и доказателствената им обезпеченост, са изложени убедителни мотиви /стр.34-37/, с които са отхвърлени възраженията за неизяснен механизъм на деянието. Касационната инстанция не намира основателност в аргументите на защитата за допуснати нарушения на процесуалните правила с отказа на съда да назначи посочените по-горе две експертизи- дактилоскопна и ДНК. Не само защото неудовлетворяването на доказателствени искания на страните не винаги се припознава като процесуално нарушение, а тогава, когато е лишено от мотивираност и е незаконосъобразно, каквито в случая не се констатират. Но и защото експертизата е само един от способите за събиране на доказателства. При наличие на достатъчно убедителни доказателства относно средството, с което подсъдимият е причинил нараняванията в тялото на пострадалия, подходът на съда да не търси отново отговори в исканите от защитата заключения, не обосновават извод, че не са изпълнени изискванията за разкриване на обективната истина съобразно стандартите на чл.13 НПК. От изложеното до тук може да се направи заключение, че решението на въззивната инстанция не страда от липса на мотиви. Въпросите на защитата са намерили адекватни отговори от страна на въззивния съд, с което атакуваният акт отговаря на стандартите заложени в чл.339 НПК. Фактическите и правни изводи на съда са базирани на законосъобразно събрани и приобщени доказателства и същите са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, поради което настоящата инстанция не намира за основателни възраженията на защитата за налични процесуални пропуски от естеството на съществените. Относно приложението на материалния закон: Възраженията направени лично от подс. Д. в касационната му жалба, за липса на съпричастност към телесните увреждания причинени на пострадалия, са изтъквани и пред апелативния съд, който ги е отхвърлил с нужната категоричност. И настоящата инстанция не може да сподели твърденията му, че пострадалият се е самонаранил, нанасяйки си три прободно-порезни рани съответно в областта на шията, гръдния кош и корема, всяко от които с дълбочина почти 10 см. Авторството на деянието и механизма на причиняване на телесните увреждания са установени с нужната категоричност. Искането на подсъдимия касационната инстанция да приеме други фактически положения, изключващи съпричастността му към настъпилия резултат, при условие, че не са установени пропуски в процесуалната дейност на съда, е недопустимо Правно обоснован е изводът, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, доколкото пострадалият противоправно го е нападнал, причинил му е порезно нараняване в областта на главата и ръката. Нападението е било достатъчно застрашаващо живото и здравето му и не е било прекъснато към момента на ответната реакция на подсъдимия. По този въпрос принципно не се спори. Подлежащото на дебат е обстоятелството, дали са превишени пределите на неизбежната отбрана или подсъдимият е действал изцяло в нейните предели. Правните изводи на предходните две инстанции са съобразени с предвидените в закона и утвърдените в съдебната практика изисквания за изследване на въпросите за съответствието между защитата и нападението. Съдът е обсъдил релевантните в тази насока обстоятелства, от една страна, че подсъдимият е бил изненадан от действията на пострадалия, който е ритнал рибарското му столче и е посегнал с остър предмет към главата му, причинявайки му повърхностно порезно нараняване, а от друга, че пострадалият е бил доста пиян, за да представлява сериозна опасност. Правилно е прието, че в тази ситуация, без да е задължително нападнатия да се отбранява само по начина и със средствата, аналогични на агресията, като е употребил нож, нанасяйки три удара в областта на шията, гърдите и корема, подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана и това превишение е явно. Въззивният съд е бил доста пестелив в мотивите си относно изключващите наказуемостта обстоятелства съобразно чл.12, ал.4 НК. Но направеното препращане и изразено съгласие с мотивите на първата инстанция, където тези въпроси са подробно анализирани, позволяват да се обективира ясно волята му, относно това, че превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия не се дължат на уплаха или смущение. Следва да се отбележи, е възражения в тази насока не се и правят от защитата. Касационната инстанция намира, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка , е дадена и законосъобразна правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия, като е ангажирана наказателната му отговорност по чл.119 НК. Относно възраженията за явна несправедливост на наказанието: Защитата поддържа тезата, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, като акцентира на искането то да се реализира при условията на чл.55 НК. Твърди се, че не са отчетени от съдебните инстанции като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за влошено здравословно състояние на подсъдимия, добрите му характеристични данни, добросъвестното му процесуалното поведение, че неправилно е интерпретиран като отегчаващо отговорността обстоятелство предхождащият деянието конфликт между подсъдимия и пострадалия. Счита,че с по-голяма тежест в полза на подсъдимия е следвало да се прецени дългият период от време, през който се води наказателното производство. Въпреки, че първите обстоятелства всъщност са доводи, касаещи процесуални пропуски на съда,те реално рефлектират върху справедливостта на наказанието и ще се разгледат от касационната инстанция в тази връзка. Прегледът на мотивите на въззивното решение не дават основание на касационния съд да подкрепи доводите на защитата, изложени в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Не са пренебрегнати нито здравословното състояние на подсъдимия/ отбелязано е пенсионирането му по болест/ нито данните за личността му. Мотивите на въззивния съд подчертават извода и за сравнително ниска обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с останалите подобни престъпения, както и ниска обществена опасност на дееца. Отегчаващите вината обстоятелства също не са игнорирани и са оценени съобразно тежестта им. На фона на изчерпателно изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, първите от тях правилно не са преценени като многобройни или изключителни, че да мотивират извода, за несъобразна тежест и на най-лекото предвидено наказание. Шестгодишният срок, през който се води наказателното производство, не е прекомерно дълъг, съобразно обема на събрания и проверен доказателствен материал, проведените следствени действия и ритмичността на съдебните заседания. В крайна сметка въззивният съд е достигнал до законосъобразното и справедливо заключение, че наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира около средния размер – три години „лишаване от свобода“, като не е нужна изолация на подсъдимия от обществото, при което изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 5 години на основание чл.66 НК. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбите на подсъдимия Д. и защитника му да неоснователни, а въззивното решение следва да се остави с сила, поради което и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131 от 07.09.2022г., постановено по ВНОХД № 217/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.