Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 16 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1533/ 2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия К. М. Х. против присъда № 93 от 11.03.2011г. постановена по в.н.о.х.д.№ 39/ 2011г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са допуснати сочените нарушения и присъдата следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Благоевградският окръжен съд с присъда № 93 от 11.03.2011г. по в.н.о.х.д.№ 39/ 2011г. е отменил присъда № 6262 от 13.12.2010г. по н.о.х.д.№ 573/ 2010г. на Районен съд- Разлог и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия К. М. Х. за виновен в това, че на 22.10.2008г. в с. Ф., общ.Б., в качеството си на длъжностно лице- кмет на село Ф., в кръга на службата си съставил официален документ- удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 123 за 2008г. по описа на кметство сро Ф., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че името Т. С. М. и името Т. А. М. са на едно и също лице, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал.1 във вр. чл.54 от НК го осъжда на три месеца лишаване от свобода.На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съображенията, изложени в подкрепа на наведените касационни основание са в две посоки- че събраните по делото доказателства не установявали по несъмнен начин извършване на деяние по чл.311, ал.1 от НК и в тази връзка съдът не е изследвал внимателно характера на издадения документ, какъвто всъщност подсъдимият нямал задължение да издава, както и алтернативно съдът не се е произнасял дали не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които преценени в тяхната съвкупност от въззивния съд , в съответствие с изискванията на чл.107, ал.5 от НПК са внимателно проверени, а фактическите изводи на съда са в съответствие с доказателствената съвкупност, без да е налице игнориране или превратно тълкуване на доказателства по делото.Няма спор, че подсъдимият е длъжностно лице и в това си качество е водил регистрите за гражданското състояние, извършвал е административни услуги в т.ч. е издавал и удостоверения за идентичност на лицата с различни имена.При постъпване на искане за издаване на такова удостоверение подсъдимият е бил длъжен да извърши проверка в регистрите на населението- личен регистрационен картон, в който се съдържат всички промени в гражданското състояние на лицето.Установено е по несъмнен начин, че по повод устно искане от свид.Т. С.М. подсъдимият е издал инкриминираното удостоверение № 123 по описа на кметството за 2008г., в което ръкописно изписал, че името Т. А. М. и Т. С. М. са на едно и също лице.Това обстоятелство е невярно и доказано от данните по личния регистрационен картон на Т. С. М., в който отразената промяна на името е от И. С. М. на Т. С. М. Правилен е извода на въззивния съд, че са доказано както обективните, така и субективни признаци на чл.311, ал.1 от НК, като съдът е изложил достатъчни убедителни съображения за всички съставомерни признаци и те се споделят изцяло от настоящия състав.Подсъдимият е съзнавал отразените неверни обстоятелства, още повече, че е познавал лично лицето Т. М., знаел е, за причините поради които той се нуждае от този документ/ уреждане на спорни имуществени отношения между Т. С. М. и съпругата му от една страна и Т. А. М. от друга/, поради което и направените възражения за несъставомерност на деянието са неоснователни. Неоснователно е и възражението за наличието на чл.9, ал.2 от НК.Не е налице нито малозначителност, поради която деянието не е общественоопасно, нито пък обществената му опасност е явно незначителна. Установено е, че инкриминираният документ е използван като е представен пред съда по повод водено гражданско дело, касаещо право на собственост върху недвижим имот, той има съществено значение за изясняване на фактите по гражданския спор, поради което и деянието е с повишена степен на обществена опасност. Поради изложените съображения и като споделя изцяло тези на въззивния съд настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания и присъдата следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 93 от 11.03.2011г. постановена по в.н.о.х.д.№ 39/ 2011г. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: