Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
Гр.С., 02.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2314 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. и Й. Р. И. срещу решение №.1944/17.12.14 по г.д.№.1690/14г. на Варненски окръжен съд - с което е потвърдено решение №.2198/24.04.14 /допълнено с реш. №.3192/17.06.2014г./ по г.д.№.14518/12г. на Районен съд Варна за осъждане на касаторите да платят на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Г. К. Й. по 5569,02лв. – платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от ищцата с наследодателя им Р. Д. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно; претендират се разноски.
Ответната страна Г. К. Й. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.663/12.06.15г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „следва ли второинстанционният съд с оглед задължението си по чл.12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора”.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. Приел е от фактическа страна, че между ищцата и наследодателя на ответниците е бил сключен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, че същият е съдържал отразяване, че продажната цена е била платена напълно и в брой при подписването му, че договорът е бил прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД с влязло в сила решение на ВКС. От правна страна е посочил, че по така прогласената за нищожна сделка е налице плащане на продажната цена. Нотариалният акт съдържа признание на продавача, че е получил сумата – което има характер на частен свидетелстващ документ /разписка/; авторството му не е било оспорено и съдържанието му не е било опровергано; за разписката не се изисква специална форма – достатъчна е и писмена – каквато в случая е налице – като с подписа си продавачът е удостоверил неизгодния за него факт, че е получил продажната цена. При тези обстоятелства е направен извод, че наследодателят на ответниците е получил процесната сума при начална липса на основание и се дължи връщането й.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.217 по г.д.№.761/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.235/4.07.11 по г.д.№.513/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.324 по г.д.№.1413/09, ІV ГО на ВКС и др./.
По основателността на касационната жалба:
На 4.04.2005г. между Г. Й. /ищца/ и Х. Х., купувачи, и наследодателя на ответниците Р. П. – продавач, е бил сключен договор за покупко-продажба - нот. акт №.34, т.ІІ, рег.№.2194, д.№.197/05 от 4.04.05г. - съдържащ отразяване, че продажната цена е била платена на продавача напълно и в брой при подписването му.
С влязло в сила решение на ВКС, ІV ГО, №.155/26.04.11 по г.д.№.917/10, този договор е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД - поради неспазване на предписаната от закона форма. Прието е, че извършеното нотариално удостоверяване е нищожно поради нарушение на изискванията на чл.472 ГПК/отм./. Към момента на изповядване на сделката продавачът е бил напълно сляп и глух - не е могъл сам да прочете документа и да чуе или възприеме при прочит същия, вкл. с оглед дължината и спецификата му, а нотариусът не е процедирал съобразно чл. 479 ГПК /отм./ - не е назначи тълковник, чрез който да съобщи на глухия и сляп ищец съдържанието на документа и да получи одобрението му, като направи и съответно отбелязване съобразно чл.479 ал.2 и 3 ГПК /отм./.
При тези факти въззивният съд е приел, че съдържащото се в прогласения за нищожен нотариален акт изявление на продавача, че е получил цената, е направено в необходимата форма за доказване - писмена – като с подписа си той е удостоверил неизгодния факт на получаването й. В противоречие с разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, обаче, въззивната инстанция не е обсъдила своевременно релевираните от касатора възражения относно недъгавостта на продавача – сляпо и глухо лице, респективно относно доказателствената стойност на документ, подписан от сляпо и глухо лице, при липса на валидно нотариално удостоверяване и приподписване от свидетели.
Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора.
В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ.
В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /реш.№.403/10.01.2012г. по г.д.№ 1543/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.173/27.07.2010г. по г.д.№.5166/2008г. на ВКС, ІV ГО и др./.
Когато, обаче, нотариалният акт е обявен за нищожен поради липса на форма - порок на нотариалното удостоверяване – нарушение на чл.479 вр. с чл.472 ГПК /отм./ – в това число поради процедиране на нотариуса в отклонение от чл.479 ГПК/отм./ и неназначаване от същия на тълковник на сляпа и глуха /макар и грамотна/ страна по сделката /продавач/, доказателствената стойност на изявлението за получаване на плащане, направено от такава страна – продавач, следва да се цени съобразно чл.151 ГПК/отм./. Разпоредбата предвижда документ, подписан от сляп – дори и когато е грамотен, да бъде приподписан от двама свидетели. Изискването в този текст за поставяне на отпечатък от пръст и за приподписване на документа и от двама свидетели е установено за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав /недъгавост по смисъла на чл.475 ал.2 ГПК /отм./ е налице не само при невъзможност за подписване на документа от този, от който изхожда, но и когато лицето не може да узнае съдържанието му поради болест – какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни - тъй като не могат да четат обикновено писмо; същевременно слепите, дори и когато са грамотни, се нуждаят от повече гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на документа, тъй като за разлика от тях те не могат да прочетат същия и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице – ТР 71/10.07.70, ОСГК на ВС/ в издаването му и да се гарантира, че му е известно съдържанието и е съгласен с него – тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък. При подписване чрез отпечатък пред нотариус или съд, участието на свидетели е ненужно - удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на узнаването на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно от съда /чл.475 ГПК /отм./; ТР №.61/3.05.71г, ОСГК на ВКС/. Когато, обаче, е признато по надлежен съдебен ред /с влязло в сила съдебно решение между същите страни/, че тази удостоверителна функция не е надлежно извършена - поради неспазване правилата на чл.479 ГПК, то тогава тя отпада. В този случай съдържащата се в нотариалния акт разписка – изявление на продавача за получаване на цената, на практика съставлява частен документ, подписан от сляпо и глухо лице без приподписване от свидетели /при липса на удостоверителна функция на нотариус или съд/ и следователно в нарушение на изискванията на чл.151 вр. с чл.475 ГПК /отм./. Поради това и той не удостоверява надлежното запознаване на лицето със съдържанието на документа, респективно не съставлява доказателство, че изявлението е направено от това лице – съобразно чл.144 ГПК /отм./.
Такава е и процесната хипотеза. Предвид прогласената нищожност на сделката поради липса на форма с оглед ненадлежно нотариално удостоверяване, поради отпадане на удостоверителната функция на нотариуса /чл.151 вр. с чл.475 ал.2 ГПК /отм./ и липсата на приподписване от свидетели съобразно чл.151 ГПК /отм./, нот. акт №.34/4.04.05г. не съдържа валидно изявление на слепия и глух продавач, че е получил цената. Установяването на това обстоятелство по делото е в тежест на ищцата /чл.154 ал.1 ГПК/ и с оглед липсата на годни доказателства в този смисъл то е недоказано. Не е налице получаване при начална липса на основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, респективно не се дължи връщане на процесната сума. Същевременно за пълнота следва да се посочи, че въпросът дали безспорно слепият продавач е бил и напълно глух и практически не би могъл да възприеме текста на нотариалния акт при прочитане, вкл. с оглед дължината и спецификата му, е бил част от предмета на предходно дело между страните - за прогласяване нищожността на сделката поради липса на форма с оглед нищожно нотариално удостоверяване предвид нарушение на чл.479 ГПК /отм./. В рамките на същото този въпрос е бил детайлно изследван /в това число след изслушване на експертни заключения и свидетелски показания/ като преюдициален и в настоящия процес не би могъл да бъде пререшаван.
В. съд, като е приел, че нотариалният акт съдържа годно изявление за получаване на сумата - без да обсъди своевременно релевирани доводи и възражения на ответниците, вкл. факта на безспорната недъгавост на продавача, и без да отчете при преценката си относно доказателствената стойност на документа разпоредбите на чл.151 вр. с чл.475 ГПК/отм./, е постановил решение в нарушение на закона. То следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл.281 т.3 ГПК, а предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – да бъде отхвърлен. На всеки касатор се дължат по 1636,32лв. разноски пред всички инстанции на основание чл.78 ал.2 ГПК, като направените такива пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на по 850лв. /при минимално по 608,45лв. съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника им действия по процесуално представителство.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.1944/17.12.14 по г.д.№.1690/14г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №.2198/24.04.14 по г.д.№.14518/12г. на Районен съд Варна, последното допълнено с реш.№.3192/17.06.14 по г.д.№.14518/12.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. К. Й. срещу Д. Р. К. и Й. Р. И. искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумите от по 5569,02лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. К. Й. да плати на Д. Р. К. и на Й. Р. И. по 1636,32лв. /хиляда шестотин тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Решението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ:
|