О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93 София, 28.02.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар при становището на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н. дело № 104/2023 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод определение от 26.01.2023 г., постановено по НОХД № 6858/2022 г. от Районен съд – Пловдив, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност с Военен съд – Пловдив. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Военен съд – Пловдив. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното : По обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимите М. И. М. (военнослужещ) и цивилното лице Х. И. И. за извършено от тях престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, във Военен съд – Пловдив е било образувано НОХД № 121/2018 г. С постановената по това дело присъда № 9/04.07.2019 г. подсъдимите са били признати за виновни и осъдени, като им е наложено съответно наказание. С решение № 20/17.08.2020 г. на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД № 62/2019 г., присъдата е била изменена в санкционната й част. По жалби на подсъдимите с решение № 183/10.12.2020 г., постановено по н.д. № 822/2020 г. на Върховния касационен съд (ВКС), второ наказателно отделение, въззивният съдебен акт е отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При повторното разглеждане на делото пред въззивния съд е постановено решение №21/13.09.2021 г. по ВНОХД № 55/2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Отново по касационни жалби, подадени от името на подсъдимите, е образувано н.д. № 997/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение. С постановеното по това дело решение № 2/14.02.2022г. въззивният съдебен акт №21/13.09.2021 г. по ВНОХД № 55/2020 г. и потвърдената с него първоинстанционна присъда са отменени, а делото е върнато на Военен съд – Пловдив за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание. В отменителното решение касационният състав, позовавайки се на заключенията, направени в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Мустафа срещу България“, както и на изведената практика по други дела Ergin срещу Турция; Maszni срещу Румъния; Morris срещу Обединеното Кралство; Cooper срещу Обединеното Кралство и др., е стигнал до извод, че предходните две инстанции не са изпълнявали критериите за безпристрастен и независим съд в рамките на процеса, воден срещу подсъдимия И. (цивилното лице). Споменато е още, че спрямо подсъдимия М. – военнослужещ, не са били изложени обстоятелства, които да свържат престъпната му дейност с военни въпроси. При тези съображения е направена констатацията, че при разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните – делото е разгледано от състав, който не изпълва критериите за безпристрастност и независимост. Посочен е и пътят, по който следва да се преодолее това нарушение, доколкото не са предприети законодателни промени в изпълнение на решението на ЕСПЧ „Мустафа срещу България : отмяна на съдебните актове, постановени от военните съдилища, връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, където съдът да разреши процесуалните въпроси, съобразявайки постановеното осъдително решение „Мустафа срещу България“. Съответно, действията на прокурора, който да реши дали да изпрати всички материали на общата прокуратура за внасяне на един обвинителен акт поради наличие на свързани факти, или да упражни правомощията по чл. 216, ал.1 от НПК. След връщане на делото при Военен съд – Пловдив е било образувано НОХД № 15/2022 г. В проведеното разпоредително заседание на 23.05.2022 г. съдът в изпълнение на указанията на касационната инстанция е намерил, че съдебното производство следва да се прекрати и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалното нарушение по начина, посочен в отменителното решение № 2/14.02.2022 г. на ВКС. Срещу така постановеното определение е постъпил протест на прокурора, по който е било образувано ВЧНД № 41/2022 г. по описа на Военно-апелативния съд. С постановеното по него определение №46/04.07.2022 г. атакуваният първоинстанционен акт е бил потвърден. Последвало е внасяне на обвинителен акт от Военно-окръжната прокуратура – Пловдив отново във Военен съд – Пловдив срещу същите лица и същите обвинения. Образувано е НОХД № 118/2022 г., като в съдебното заседание, проведено на 18.11.2022 г., по искане на прокурора председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал.2 от НПК. В разпореждане № 82/30.11.2022 г., постановено в закрито заседание, определеният нов съдия –докладчик, проследявайки процесуалното развитие на делото, е изложил съображения, че „от обстоятелствата в обвинителния акт и от задължителните указания в решението на ВКС № 2 от 14.02.2022 г. по н.д. № 997/2021 г., не може да се разреши правния спор по същество на делото поради допуснато нарушение, касаещо подсъдността на извършеното деяние“. Приел е, че във всеки отделен случай „подсъдността трябва да се преценя във връзка с конкретни и убедителни причини за съответния казус, като в настоящия случай видно от обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено, че действията на редник М. са във връзка с работата му в армията“. С тези съображения е прекратил съдебното производство по НОХД № 118/2022 г. и изпратил делото на Районен съд – Пловдив. В последния съд е образувано НОХД № 6858/2022 г. В разпоредителното заседание, проведено на 26.01.2023 г., с посоченото по-горе определение, е прието, че съгласно чл. 396 от НПК делото е подсъдно на изпращащия съд, тъй като в отменителното решение на касационната инстанция никъде не е посочено, че военният съд не е компетентен, а само са „изтъквани твърдения за независим и безпристрастен съд“. В тази връзка е посочено още, че ако има „съмнения по отношение на състава на Военен съд – Пловдив, то няма никаква пречка да бъдат определени други военни съдии, като е налице правомощие на съответните ръководители да организират това“ . С тези аргументи съдът намерил, че следва да прекрати образуваното съдебно производство и да повдигне спор за подсъдност. Изложената процесуална хронология по наказателното дело и взетите позиции от спорещите съдилища налага следните изводи : Спорът за подсъдност е предизвикан неправилно от Военния съд – Пловдив, тъй като преди да изпрати делото на Районен съд – Пловдив е следвало да вземе отношение по приложението на чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК, което може да се окаже решаващо за случая. Върховният касационен съд е имал повод да изрази своето становище, че изпращането на делото пряко в друг съд във връзка с неговата подсъдност е възможна само тогава, когато изпращащият съд е „равен по степен“ на другия съд. Несъмнено, такова равенство между военен съд и районен съд няма. Това е очевидно от гледна точка на чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК, в която военният съд е поставен заедно със съда, който е „по-горен“ на изпращащия. От друга страна при „неравенство“ в степента на съдилищата разрешението на закона е спорното дело да бъде изпращано на „съответния прокурор“. Важно е тъкмо постигането на „съответствие“ между процесуалното ниво на прокурора, който повдига обвинението, и на съда, който трябва да се произнесе по него За законовата необходимост от такова „съответствие“ виж и мотиви към ТР №5/2014 г. на ВКС по т.д. №5/2013 г., ОСНК ; определение №15/16.02.2017 г. по ч.н.д. №10/2017 г., ІІІ н.о. и др.. Вярно е, че пренасянето на делото от военния съд към военно-окръжната прокуратура не е предвидено изрично в закона, но това процесуално развитие следва недвусмислено както по аргумент за обратното в коментираната алинея 2 на чл. 42 от НПК, така и от логиката на въведено с нея изискване за „съответствие“, коментирано по-горе. В разглеждания случай военният съд не е разсъждавал върху този аспект на разпоредбата на чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК. Извън детайлно проследеното процесуално развитие на делото, от кратките и не особено ясни аргументи, изложени в посоченото разпореждане № 82 от 30.11.2022 г., може да се направи заключение, че всъщност е налице неизпълнение от страна на прокурора на указанията, дадени с отменителното решение на ВКС и последвалите го съдебни актове на военно-окръжния и апелативния съд, с които делото му е върнато за отстраняване на констатираното процесуално нарушение. Не е обмислено и това дали изпращането на делото на Районен съд – Пловдив не поставя последния и прокурора, изготвил обвинителния акт, в процесуална ситуация да действат извън рамките на своята компетентност или да не я съобразяват в процесуалните си отношения. От своя страна Районен съд – Пловдив преждевременно е повдигнал спора за подсъдност без да прецени дали поначало би могъл да се произнесе по обвинителен акт на военно-окръжната прокуратура при съществуващата възможност да се определи негова компетентност да разгледа делото. Освен това, вложеното от този съд разбиране на констатациите, направени с коментираното решение на ВКС № 2/14.02.2022г., са далеч от тяхното съдържание. В заключение, настоящият състав намира, че делото следва да се върне на Военен съд - Пловдив, където първоначално е образувано, за разрешаване на спорния въпрос по чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : Наказателното общ характер дело № 118/2022 г. – прекратено, на Военен съд – Пловдив, а след това изпратено на Районен съд – Пловдив, образувано като НОХД № 6858/2022 г. и също прекратено, да бъде върнато в първия съд. Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.