3 Р Е Ш Е Н И Е №245 гр. София, 14 януари 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело №1035/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на З. Х. Х. и Д. С. К., чрез защитниците им срещу решение № 65/15.02.2019 г. по внохд № 1692/2018г. на Софийски апелативен съд. С атакувания съдебен акт изцяло е потвърдена първоинстанционна присъда №195/28.09.2018г. по нохд №2198/2017г., постановена от Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият З. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание 5 (пет) години лишаване от свобода и е постановено то да се търпи при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимият Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание в размер на 1 (една) година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и е осъдил подсъдимите да заплатят направените разноски по делото. В касационната жалба на защитника на подсъдимия З. Х. се оспорва годността на извършеното разпознаване, като се твърди, че фактическите изводи за авторството на деянието са направени в нарушения на процесуалните правила. Изразяват се доводи за липса на доказателства за участието на подсъдимия в извършване на престъплението. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия Х.. В жалбата на защитника на подсъдимия Д. К. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като при алтернативност се моли за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят Х. не се явява. Жалбата се поддържа от защитника му, който развива съображенията си в съдебно заседание. Защитникът на подсъдимия К. – адв. Ю. счита, че обвинението спрямо неговия подзащитен не е доказано по несъмнен начин. Извършеното разпознаване е било опорочено, като същевременно показанията на част от свидетелите са кредитирани избирателно. Възразява се и срещу установената фактическа обстановка, която е в съзвучие с обвинителната теза. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите, като моли въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертано от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационните жалби на двамата подсъдими са неоснователни. По доводите в жалбата на З. Х. за пороци в процесуалната дейност по установяване на авторството на деянието, основана на протокол за разпознаване от досъдебното производство: Оплакванията основно са концентрирани срещу изводите на съда за законосъобразност на проведеното с пострадалата разпознаване на подсъдимия Х. като автор на осъществения спрямо нея грабеж. Те са лишени от основание и не се споделят. Разпознаването е извършено в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 171 от НПК. В действието са участвали две поемни лица, чрез което е осигурена гаранцията за законосъобразното му осъществяване. Известно е, че разпознаването е способ за доказване в хода на досъдебното или съдебното производство на идентичността на лице, извършило престъпно деяние, който способ е подчинен на строго регламентирани правила – чл. 169 – 171 от НПК. Щом правилата, гарантиращи законосъобразното осъществяване на процесуално-следственото действие, са спазени, липсва основание за изключване от доказателствената съвкупност на протоколите за провеждането им. Точно това са приели контролираните инстанции, поради което следва да се отхвърлят доводите на защитата за порочност при провеждане на тези следствени действия. Извършеният анализ на проведените разпознавания в досъдебна фаза, съпоставени с показанията на свидетеля Х. в съдебно заседание относно описанието на извършителите, е дало обективно основание на въззивния съд да ги възприеме за обективни и достоверни и също така да изключи възможността от грешка в личността на извършителя - подсъдимия Х.. Безспорно установено по делото е, че непосредствено преди разпознаването св. Х. е била разпитана подробно за особеностите на нападателите й, за обстоятелствата при които ги е видяла и за състоянието й в което се е намирала в онзи момент. При самото разпознаване тя е описала телосложението, чертите на лицето, цвят на кожата и косата, приблизителната възраст и други особени белези на извършителите. Съдът стриктно е проследил съответствието на казаното от пострадалата с останалите установени данни по делото и процесуално точно се е позовал на възпроизведената от нея информация. Следователно въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си да подложи на подробен анализ всички доказателствени материали в тяхната взаимовръзка, като е даден законосъобразен и убедителен отговор на всички възражения на подсъдимия и защитника му, в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Оценката на доказателствата е извършена от него в съответствие със законовите изисквания и е основана на правилна интерпретация на съдържанието им, което определя и неоснователността на оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въпреки бланкетното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание, ВКС следва да отбележи, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Правилно е съобразено, че деецът е с висока степен на обществена опасност, която произтича от обремененото му съдебно минало. По отношение на подсъдимия Х. е налице превес на отегчаващите обстоятелства и независимо от това му е наложено наказание в границите на законовия минимум. С оглед на това, потвърденото наказание наложеното от първоинстанционния съд се явява съответно на обстоятелствата по чл. 54 от НК и на целите по чл. 36 от НК и евентуалното му намаляване би било в противоречие с критерия на чл. 348, ал. 5 от НПК. По отношение на доводите в жалбата на подсъдимия Д. К.: Същите са неоснователни и не намират обективна опора в доказателствения материал по делото. Върховният касационен съд не установява да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение от категорията на съществените, както и не намира за основателни твърденията за неправилно приложение на материалния закон. С оглед изясняване на всички спорни обстоятелства по делото и в изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК въззивният съд е извършил обстоен анализ на доказателствената съвкупност и е изложил конкретни съображения, поради какви причини кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Убедително е възприета за надлежно доказана връзката на подсъдимия с една от отнетите инкриминирани вещи – мобилен телефон, до момента на залагането му в заложна къща, като съдът с основание се е доверил на показанията на свидетелите А. и Д.. Наред с това, съдът е отчел и решаващото значение на извършеното от страна на пострадалата разпознаване, при което тя е посочила като един от нападателите си подсъдимия К.. Свидетелката Х. убедително е разпознала този подсъдим, като категорично е заявила, че именно той е бил този, който й е дърпал чантата. Настоящият касационен състав не констатира въззивната инстанция да е игнорирала или превратно оценила доказателства при решаване на делото и постановяване на съдебния си акт. Данните от доказателствените източници са правилно оценени от втората инстанция при спазване на всички процесуални изисквания. В този смисъл упрекът към въззивния съд за неизпълнение на изискванията произтичащи от принципите за обективност, всестранност и пълнота при изследване на релевантните обстоятелства, е неоснователен. При така изложените съображения настоящата инстанция намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да поставят под съмнение изводите относно авторството на деянието и начина на извършването му, а също и за неговия предмет. Въззивната инстанция е изложила в необходимия обем съображения, които споделят изводите на първоинстанционния съд, както по отношение на приложения материален закон, така и относно степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия К.. Извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства спрямо касатора е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Изводът на контролираните инстанции по фактите, за липса на законовите предпоставки за приложение на хипотезата на чл. 55 от НК, се основава на констатираните по делото и вярно отчетени обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието, поради което няма необходимост да бъде коригиран. Наложеното на подсъдимия наказание, законосъобразно е определено при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като размер, справедливо е отложено на основание чл. 66 от НК и се явява напълно адекватно и кореспондира с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. При определяне на наказанието са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не са налице сочените в жалбите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 65 от 15.02.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1692/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: