О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 407   София, 13.07.2009 година   Върховният  касационен  съд  на  Република  България,  четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 2410/2008 година Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Ц. Ц. от гр. П. чрез адв. А от Пловдивската АК срещу определението на Пловдивския окръжен съд от 18. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 3205/2008 г. , с което е оставено в сила определението на Пловдивския районен съд от 11.VІІІ.2008 по гр.д. № 650/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно компетентността на българския съд да се произнесе по спора, с който е сезиран от частната жалбоподателка във връзка с тълкуването на термина “обичайно местопребиваване” на детето. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275 ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на 4 гр. о. намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, поради което частната жалба следва да се допусне до разглеждане. М. Ц. е предявила искове срещу С. Р. , гражданин на М. , живущ в А. , В. да й бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо роденото от съжителството с ответника дете М да определи местоживеенето на детето при нея, с определен редуциран режим на лични контакти между ответника и детето съобразно практиката на съда при подобна фактическа обстановка. Претендира и да се постанови решение, с което да се замести съгласието на бащата и да се разреши детето да пътува свободно с нея извън България, като за целта да има право да го снабдява с нужните документи, включително и със задграничен паспорт. Въпросът за международната компетентност на българския съд по искания за предоставяне на родителски права, определяне на обичайното местопребиваване на детето, за заместването на липсващо съгласие за издаването и получаването на паспорт, както и за пътуване зад граница е релевантен за делото и има значение за точното прилагане на закона. За да обоснове извод за некомпетентност на българския съд, пред когото е подадена исковата молба на М. Ц. с правно основание чл. 71 ал.2 и чл. 72 от СК от 1985 г. срещу гражданина на М. С. Р. , живущ в А. , гр. В. окръжен съд е направил точен и подробен анализ на всички изложени от ищцата фактически твърдения относно съжителството на родителите на малолетната М. във В. , пребиваването на самата ищца с детето в България от 16.V.2008 г. и датата на подаване на исковата молба – 3.VІІ.2008 г., както и изтъкнатите от нея факти на установеност във В. за нея на работа, така и за малолетното дете, записано на детска градина в същия град. Посочено е изрично, че пребиваването в България е временно, за да се стабилизира след раздялата с ответника. Приложено е и в превод от немски език решение на Окръжен съд гр. В. за присъждане на издръжка на детето от бащата С. Р. от 1.ІІІ.2007 г. до 28.ІІ.2010 г. в размер на 105.40 евро месечно, както и преведено от немски език писмо от Община гр. В., отдел 10, Д. градини, от което е видно, че за детето М. е резервирано място в градската целодневна детска градина в гр. В. на ул. С. гасе 26, считано от 1.ІХ.2008 г. При така установените факти по делото въз основа на самата искова молба и на допълнително посочени от ищцата обстоятелства също писмено пред Пловдивския районен съд, направените изводи за липса на международна компетентност на българския съд поради отсъствие на обичайно местопребиваване на детето в България към подаване на исковата молба с оглед разпоредбите на чл. 8 ал.1 от Регламент № 2201/2003 г.на С. на ЕО от 27. ХІ.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност, са в съответствие с приложимия процесуален закон. Съдилищата в гр. П. районен и окръжен са се съобразили с разпоредбата на чл. 17 от същия регламент служебно да прогласят своята некомпетентност по отношение на съда на друга държава-членка. При ясно очертаните факти относно местопребиваването на детето липсва каквото и да било основание за приложение на други правила от посочения регламент – напр.чл. 13,14,15 от този международноправен нормативен акт. Позоваването на разпоредбата на чл. 16 от регламента в касационната жалба е неудачно, тъй като тя касае процедурата по сезиране на съда и връчването на исковата молба и съответните документи на ответника. Не са релевирани твърдения за неотложност на случая по смисъла на чл. 20 от регламента за постановяване на временни мерки. Определението на Пловдивския окръжен съд е по същество правилно, българският съд не е компетентен по първите два въпроса, тъй като обичайното местопребиваване на детето не е в България. По въпроса за обичайното местопребиваване на детето в решение на трети състав на Съда на ЕО от 2.ІV.2009 г. по дело С-523/07 с предмет преюдициално запитване са дадени разяснения на понятието по смисъла на чл. 8 параграф 1 от Регламент № 2201/2003 г., което “трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка, както и причините за престоя на територията на държавата-челна, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.” Българският съд не е компетентен и по последните две искания, тъй като няма данни за наличие на нужда. Не се твърди срокът на паспорта на детето да изтича или да има друга пречка за завръщането му във В. В касационната жалба се излагат нови фактически твърдения относно намеренията за пребиваването на майката и детето в България, влизащи в противоречие с вече наведените по делото в исковата молба, които не следва да се вземат предвид. С оглед на изложеното, при наличие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до разглеждане на частната касационна жалба на М. Ц. Ц. срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 3205/2008 г., тъй като обжалвания съдебен акт по същество е правилен, той следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. Ц. Ц. от гр. П., чрез адв. А от Пловдивската АК срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 2967/18. ХІ.2008 г. постановено по ч.гр.д. № 3205/2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното определение. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: