5 Р Е Ш Е Н И Е № 208 [населено място] ,18,11,2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на десети ноември,през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2339 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. против решение №27/28.01.2013 год. по т.д.№ 104/2010 год.на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия,с което е отменено решение № 103/26.07.2010 год. по т.д.№44/2010 год. на Плевенски окръжен съд, в частта с която предявеният от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ против М. Т. и [фирма] / в несъстоятелност / е бил отхвърлен и вместо това е прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелното дружество изпълнението на парично задължение на същото дружество,в размер на сумата от 58 605,30лв.,чрез прехвърляне в полза на ответницата М. Т. правото на собственост върху три недвижими имота,която сделка е материализирана в нот. акт № 113 от 05.09.2007 год., том ХІV,нот.дело 2759 от 2007 год. на Районен съдия Г. Н.,изпълняваща длъжността на съдия по вписванията при Служба по вписванията на Районен съд - [населено място]. .С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение по отхвърляне на предявения в евентуалност иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ и вместо това е същият е оставен без разглеждане,предвид уважаването на предпочитания.Касаторката оспорва допустимостта на въззивното решение,постановено по предявения от синдика на [фирма] в несъстоятелност, иск по чл.646 ал.1 т.1 ТЗ - съответно уважен, предвид измененията на разпоредбата на чл.646 ТЗ /обн. ДВ бр. 20 от 2013 год./ влезли в сила след постановяване на въззивното решение, но приложими и за заварени висящи производства ,съобразно пар.14 ал.1 от ПЗРЗИДТЗ. Ответната страна - синдика на [фирма] / в несъстоятелност / - заявява становище,че предявеният по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ / предходна редакция / иск попада в хипотезата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и няма основание да бъде приет за недопустим. В евентуалност претендира след обезсилване на производството по предявения по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ иск ,делото да бъде върнато на въззивна инстанция ,за разглеждане на евентуалния иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ,съгласно пар.15 ПЗРЗИДТЗ / обн. ДВ бр. 20 от 20.02.2013 год. /. С определение № 608 / 01.07.2014 год. касационното обжалване е допуснато за проверка за вероятна допустимост на постановеното въззивно решение,предвид променена характеристика на иска / кореспондиращи на предходния фактически състав на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ състави на чл.646 ал.2 т.1 и т.3 ТЗ в настоящата им редакция / от установителен / за прогласяване нищожността на действието по погасяване на парично задължение / в конститутивен /обявяването му за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, вкл. с оглед довода за неспазен преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ вр. с пар.14 ал.1 ПЗРЗИДТЗ. Върховен касационен съд,първо търговско отделение , като прецени данните по делото и с оглед становищата на страните, съобрази следното: За да уважи предявения иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ , въззивният съд е приел,че прехвърлянето на собствеността,като способ за погасяване на парично задължение на несъстоятелния длъжник в конкретния случай,е осъществено след началната дата на неплатежоспособност - 31.03.2006 год.. Предявеният в евентуалност иск с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ е оставен без разглеждане, с оглед уважаването на предпочитания. В съответствие с правомощието си за служебна проверка на допустимостта на атакуваното решение - чл. 293 ал.4 ГПК вр. с т.10 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС , запазило значението си и при действието на ГПК от 2007 год./ , съобразявайки настъпилите в хода на производството факти, настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо ,поради недопустимост на предявения главен иск . След образуването на касационното производство, с пар.8 на ЗИДТЗ чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е изменен. С пар.14 ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото . С решение № 14 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12/ 2013 год. Конституционният съд отхвърли искането на ОС на ТК на ВКС за обявяване противоконституционност на пар.14 ал.1 и ал.2 и пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. Съгласно изменението на чл.646 ал.2 ТЗ може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнение на неизискуемо парично задължение , независимо от начина на изпълнението,извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността , съответно свръхзадължеността , в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ / чл. 646 ал. 2 т.1 ТЗ /, както и погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ / чл. 646 ал.2 т.3 ТЗ /. С обратна сила законът определя извършените плащания не като нищожни , а като относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността, което предопределя и различното средство за защита - установителен иск при предходната редакция на чл. 646 ал.2 ТЗ и конститутивен - съгласно настоящата редакция.С изменението е променен правнозначимия за обявяване недействителността на изпълнението период - изпълнението трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но в едногодишен срок преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ - за неизискуеми парични задължения, съответно 6-месечен преди подаване на молбата - за изискуеми парични задължения.Предвидени са и ограничения в приложното поле на разпоредбите – чл.646 ал.5 ТЗ. Доколкото хипотезата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ в предходната й редакция не разграничава изпълнение на изискуемо или неизискуемо парично задължение се погасява с атакуваното действие по изпълнението му, обяснимо липсват твърдения относно тази му характеристика в исковата молба.С оглед сключения договор за заем от 15.01.2003 год. и уговорения начин и срок на погасяването задължението на заемополучателя,съобразявайки датата на разпоредителната сделка и изискуемия , според уговореното в договора , размер на задължението на заемополучателя към този момент – 270 000 лева, вероятна , но не и безспорна е характеристиката на задължението като изискуемо до този размер към 05.09.2007 год. / датата на сделката /,т.е. вероятно попадащо в хипотезата на чл.646 ал.2 т.3,а не в чл.646 ал.2 т.1 ТЗ.Липсват,обаче , и доказателства относно датата на подаване молбата по чл.625 ТЗ. Следователно и за привеждане на обстоятелствената част на исковата молба по иска с предходна квалификация по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ към някой от допустимите състави – чл.646 ал.2 т. 1 или т.3 ТЗ , е необходимо изложение на нова по същество обстоятелствена част.Във всички хипотези е необходимо и изменение на петитума на предявения иск, доколкото настоящата му характеристика е на конститутивен , а не установителен такъв.Съгласно чл.214 ал.1 ГПК едновременно изменение на основанието и петитума на иска е недопустимо, а по арг. от същата разпоредба е недопустимо във въззивна инстанция каквото и да било изменение на иска.Последното изключва възможността и след прогласяване недопустимостта на въззивното решение, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, каквото и съгласно т.4 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС би било допустимо в хипотеза на противоречащи си обстоятелствена част и петитум. Достатъчно като самостоятелно основание за недопустимост на иска,в която и да било от възможните хипотези на чл.646 ал.2 т.1 и т.3 ТЗ, би било преклудирането му,с оглед изтичането на срока по чл.649 ал.1 ТЗ вр. с пар.14 ал.1 от ПЗРЗИДТЗ. Исковата молба е предявена на 22.02.2010 год.,а производството по несъстоятелност е открито с решение от 15.09.2009 год..Съгласно чл.634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630 ал.1 ТЗ,следователно едногодишният преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ ,считано от 15.09.2009 год. и към 22.02.2010 год. ,не се явява изтекъл. Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че искът по чл. 646 ал.2 т.1 ТЗ / в предходната редакция на нормата / понастоящем се квалифицира с този по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ . Предмет на първия иск е изпълнение на парично задължение,а на втория - възмездна сделка. Доколкото ищецът е атакувал и самата сделка, с евентуалния иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, пар.15 от ПЗРЗИДТЗ,според който предявените на това основание искове се разглеждат по досегашния ред, вкл. допустимостта им не се явява обвързана от въведения за исковете по чл.646 ТЗ преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ,е абсолютен аргумент за несъстоятелността на поддържаната от ответната страна - ищец в процеса теза . Следователно, въззивното решение по иска с правно основание чл. 646 ал.2 т.1 ТЗ ще следва да бъде обезсилено , а производството по този иск прекратено,като недопустимо.Делото ще следва да се върне на въззивна инстанция за произнасяне по предявения в евентуалност от неуважаването на първия,иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ , за разглеждането му по досегашния ред, съгласно пар.15 ПЗРЗИДТЗ / т.15 вр. т.14 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС/.На основание чл.72 ал.2 ГПК дължимата за производството държавна такса не подлежи на събиране с настоящото решение, тъй като определянето в чия тежест е тя се явява в зависимост от изхода по евентуалния иск. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение,на основание чл.293 ал.4 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 27/28.01.2013 год. по т.д.№ 104/2010 год.на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия,с което е отменено решение № 103/26.07.2010 год. по т.д.№44/2010 год. на Плевенски окръжен съд,в частта с която предявеният от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ против М. С. Т. и [фирма] / в несъстоятелност / е отхвърлен и вместо това е прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелното дружество изпълнението на парично задължение на същото дружество,в размер на сумата от 58 605,30лв.,чрез договор за покупко-продажба сключен между ответниците, обективиран в нот. акт № 113 от 05.09.2007 год., том ХІV , нот.дело 2759 от 2007 год.,на Районен съдия Г. Н., изпълняваща длъжността на съдия по вписванията при Служба по вписванията на Районен съд - [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част . ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд,за произнасяне по предявения от синдика на [фирма] / в несъстоятелност/ против М. С. Т. и [фирма] /в несъстоятелност/ иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ вр. с пар.15 от ПЗРЗИДТЗ – за прогласяване по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] нищожността на сключената между ответниците сделка,материализирана в нот.акт№ 113 от 05.09.2007год.,том ХІV,нот.дело 2759 от 2007год.на Районен съдия Г. Н.,изпълняваща длъжността на съдия по вписванията при Служба по вписванията на Районен съд - [населено място]. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :