8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 132 гр. София, 16.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1363 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Г. против решение № 11/11.02.2021 г. по гр.д.№ 469/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което , след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 229/27.08.2020 г. по гр.д.№ 1274/2020 г. на Окръжен съд- Бургас, като резултат, предявеният от същата против „ДЗИ – Общо застраховане „ АД иск, за обезщетяване на неимуществени вреди търпими от смъртта на сина на ищцата – К. Г. , настъпила при ПТП от 21.06.2014 г., твърдяно да е настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил , е отхвърлен изцяло. Касаторът обосновава неправилност на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване с приети, релевантни доказателства по делото, обосноваващи вина на водача на застрахованото МПС . Оспорва обоснованост от доказателствата на изводите на съда , че пострадалият водач на л.а. „ Сузуки - Витара „ – сина на ищцата - не е подал ляв мигач при предприетия ляв завой, както и че делинквента - водач на застрахования при ответника автомобил „ Ауди” - е дал такъв , при предприетото изпреварване на пострадалия. Сочи, че въззивният съд не е съобразил установеното замърсяване на платното в района на ПТП, при преценка отговорността на делинквента, като обстоятелство, с което същият е следвало да съобрази скоростта си на движение. Страната счита значими, но неотчетени обстоятелствата : че при ограничение на скоростта от 60 км/ч. за съответния участък водачът на л.а. „Ауди„ е предприел изпреварване на пострадалия със скорост 83 км./ч. ; че същият е видял л.а. „Сузуки - Витара„ от разстояние 150 м. и е следвало да се съобрази с поведението му на пътя ; че маневрата изпреварване е предприета при видимост към приближаваната отбивка вляво за бетонов възел , към която е предприел ляв завой и пострадалият водач на л.а. „ Сузуки – Витара „. Съдът не е съобразил, че с поведението си водачът на л.а. „ Ауди „ е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 2 ЗДвП - избрал е скорост на движение, несъобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, която не му е позволила да спре пред предвидимо препятствие, както и на чл. 42 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – преди да предприеме изпреварване да подаде сигнал и да се увери, че движещото се пред него превозно средство не е подало сигнал за промяна в посоката си на движение наляво , а след като подаде сигнал , да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване , както и при изпреварване да се убеди, че като се движи с безопасна скорост може да извърши изпреварването за кратко време. Сочат се за несъобразени събраните по делото свидетелски показания на дознателя Д. Д. и обясненията на вещото лице по допуснатата САТЕ. Ответната страна - „ ДЗИ – Общо застраховане „АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия селективен критерий за това – въпросите на касатора нямат отношение към решаващите мотиви на въззивното решение . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното : За да отхвърли иска, поради недоказаност на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответното дружество л.а. „Ауди „, въззивният съд се е позовал на заключението на САТЕ , според което ПТП от 21.06.2014 г.е възникнало при сблъсък на двата автомобила, на второкласен път, извън населено място, в началото на отклонението за Бетонен възел – [населено място] / посока Китен /, при предприета, но недовършена от пострадалия водач на л.а.„ Сузуки -Витара „ маневра за завой наляво, при което е бил пометен от лек автомобил „ Ауди „ , предприел маневрата изпреварване на л.а. „ Сузуки – Витара „ преди предприетата от последния маневра за завой наляво и съответно недовършил изпреварването към момента на удара. Съдът е приел, че участъка на произшествието е прав, но предшестван от дъга на ляв завой, достатъчна да ограничи видимостта на водача на л.а. „Ауди” спрямо движещия се пред него, с по-ниска скорост, лек автомобил „ Сузуки „ до 150 метра преди мястото на удара, както и видимостта му спрямо приближаваната отбивка – възприета на 40-45 м. от самата нея. Прието е за установено, че автомобилите са се движели със скорост , съответно : 44,5 км./ч. – л.а. „ Сузуки - Витара „ и 82,8 км./ч. – л.а. „Ауди„ , както и че в участъка на произшествието пътят е бил равен, асфалтиран, двулентов , двупосочен, с хоризонтална маркировка, деляща лентите за движение с единична прекъсната осова линия, без знаци и пътна маркировка, ограничаващи скоростта на движение или обозначаващи предстоящо кръстовище. Към момента в който е могъл да възприеме отбивката за бетоновия възел, водачът на л.а. „Ауди„ вече е бил предприел маневрата изпреварване. Когато разстоянието между л.а. „Ауди „ , вече предприел изпреварване в лява лента по посока Китен , и л.а. „ Сузуки - Витара„ е било 11 метра, последният е предприел ляв завой. Необходимия спирачен път , с оглед скоростта на л.а. „ Ауди „ към момента на предприетата от водача на л.а. „Сузуки – Витара„ маневра , е бил 62,9 метра. В този смисъл, експертът е формирал извод за непредотвратимост на удара. Предотвратим е бил само ако водачът на л.а. „ Ауди „ е управлявал със скоростта на изпреварвания автомобил, практически изключващо изпреварването или ако би спрял, отчитайки бавно движещия се пред него автомобил „Сузуки – Витара „ , като препятствие на пътя. Съдът изрично е посочил, че по делото не се твърдят усложнения на пътната обстановка, препятствия на трасето, неизправност на участвалите в ПТП автомобили. Вещото лице е изтъкнало липса на причинност между скоростта на движение на л.а. „Ауди „ и катастрофата. Съдът изрично е коментирал изводите на вещото лице от САТЕ - че конкретна причина за настъпване на ПТП е не само отнемане предимството на водача на л.а. „Ауди„ от страна на водача на л.а. „Сузуки – Витара „, но и предприемане маневрата изпреварване от водача на л.а. „Ауди„ , без същият да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се съобрази с тяхното поведение , конкретно – без да отчете бавната скорост на движение на л.а. „Сузуки”. Този извод - за отговорността на водача на л.а. „Ауди„, споделен от първоинстанционния - въззивният съд е отказал да кредитира, изхождайки от механизма на произшествието, възприет и описан по-горе и доколкото не се установява нарушено от водача на л.а. „ Ауди „ конкретно правило за поведение на пътя. В съответствие с чл. 22 ЗДвП , който задължава водачите на ППС да не се движат без основателна причина с твърде ниска скорост , когато по този начин създават пречки за движението на други ППС, водачът на л.а. „Ауди „ е имал правото да предприеме изпреварване, именно за да избегне л.а. „ Сузуки - Витара„ в качеството на пречка за движението му. Съдът е приел, че след като л.а. „Ауди „ е предприел изпреварването при отлична видимост, на равен сух път, в светлата част на денонощието, при движение извън населено място със скорост под максимално допустимата, при липса на знаково обозначение или пътна маркировка за ограничение на скоростта и за приближавано кръстовище, при допустимо изпреварване, с оглед маркировката в конкретния участък / прекъсната осева линия /, празна лента на изпреварването – от една страна, а от друга – след като водачът на л.а. „Сузуки – Витара ” се е движел с безпричинна за пътните условия ниска скорост и предприел маневра за завой наляво, без подаден за това сигнал , но при подаден такъв от изпреварващия автомобил на отстояние от приблизително 38 м. от изпреварвания, извод , че водачът на л.а „Ауди„ има вина за настъпилото ПТП би бил в пълно противоречие с чл. 25, чл.26 и чл. 42 от ЗДвП , с правилата в които поведението му е било съобразено. За неподаден от изпреварвания автомобил сигнал за маневра завой наляво съдът е изходил от данните от протокола за оглед, в който се посочва,че лостът за мигачите вляво на волана е бил в средно положение. Подаден от водача на л.а. „Ауди„ сигнал за изпреварване съдът е посочил за безспорно по делото обстоятелство, а и от значение е фактическото му движение в лявата лента по посока на движение към момента на предприетата от пострадалия маневра, спрямо което му движение последният е имал нужната видимост и възможност да го възприеме / обяснения на вещо лице в о.з. на 05.02.2020 г.. Съдът е приел, че в конкретната ситуация на предприето изпреварване, водачът на л.а. „Ауди „ не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че достигайки на отстояние 11 метра от л.а. „Сузуки - Витара „ същият ще предприеме изненадваща маневра наляво, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал. 2 ЗДвП – без да пропусне движещото се в съседната лента МПС и едва след това да предприеме завоя наляво. Именно водачът на л.а.”Сузуки – Витара ” е бил длъжен да се съобрази, че предприемайки тази маневра няма да създаде опасност за останалите участници в движението, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът изрично е посочил, че не може да цени като годно доказателствено средство показанията на водача на л.а. „Ауди„ , дадени в досъдебното наказателно производство, в които е потвърден подаден от пострадалия светлинен сигнал за маневра наляво. Но дори да би се приел за установен този факт, съдът е акцентирал на обстоятелството, че същият не е даден своевременно, а едновременно с предприетата промяна в посоката на движение, т.е. при отстояние спрямо изпреварващия автомобил при което същият не е имал възможност да избегне сблъсъка / около 11 м. /. Съдът е коментирал, че бавнодвижещият се автомобил „ Сузуки - Витара„ не може да бъде възприет като „ предвидимо препятствие”, нито ниската скорост на придвижването му е предпоставяла за водача на изпреварващия автомобил задължение да намали своята или да спре. Поведението на лек автомобил „Сузуки - Витара„ при предприетата маневра наляво е съставлявало „ опасност за движението „ за водача на л.а. „Ауди” , тъй като отнема предимството му на изпреварващо в същото платно МПС. Но от момента на възприемането на тази опасност ударът между двете МПС е бил непредотвратим . В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ При формиране на преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат извършването на маневра от движещото се отпред МПС, с оглед възможността обективно и субективно да възприеме дадено препятствие, като опасност за движението ?; 2/ Необходимо ли е, при преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП ,съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара / неурегулирано с пътни знаци кръстовище / и условията на видимост предполагат маневра от друг участник в движението, в това число движещо се отпред МПС , с оглед възможността обективно и субективно водачът на изпреварващото МПС да възприеме дадено препятствие като опасност за започване на маневрата изпреварване ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение по гр.д.№ 50230/2016 г. на ІV г.о. на ВКС; 3/ При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира, а кои не и защо ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с разрешенията в актовете по т.д.№ 1115/2017 г. на І т.о. и т.д.№ 2939/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС ;4/ Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на лице, което в служебно качество е извършило оглед на местопроизшествието ? – обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с решение по гр.д.№ 4028/2016 г. на ІV г.о. на ВКС ; 5/ Как следва да се прилага принципа за справедливост , въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт , в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател ? –въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с ППВС № 4/1968 г. и решенията по гр.д.№ 60360/2016 г. на І т.о. и т.д.№ 411/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС. Първите два въпроса са предпоставени от тезата на касатора, че водачът на л.а. „Ауди „ е могъл и е бил длъжен да предвиди поведението на водача на л.а. „Сузуки – Витара „ и конкретно – да предвиди, че същият би предприел маневра завиване наляво, с оглед : замърсения пътен участък / неустановен по делото факт /, приближаването на кръстовище / при отчетена от съда липса на обозначаващи го пътни знаци и възможност на водача на л.а. „Ауди „ , предвид наличието на извивка на пътя, да го възприеме своевременно, вместо едва на 45 м. от същото /, бавно движещ се изпреварван автомобил, техническото състояние на л.а. „Ауди „ / без да са въведени твърдения и доказани неизправности на същото / , неправилна спасителна маневра от водача на л.а. „Ауди„ / рязко завиване вдясно /, движение със скорост над допустимата / отречено в мотивите на въззивното решение, поради липса на ограничение за скоростта в конкретния участък / , неподаден мигач от изпреварващия автомобил / също отречено в мотивите / - обстоятелства изрично изброени в обосноваването на двата въпроса. От една страна въпросите се основават на неприети за установени във въззивното решение факти / замърсен пътен участък, неподаден от изпреварващия автомобил сигнал за изпреварване, неизправност на л.а. „Ауди” / макар очевидно касаторът да визира обективните му технически показатели, с които САТЕ не е обосновала непредотвратимост на удара, а с конкретното отстояние между двете МПС, в момента на предприета от изпреварвания автомобил маневра /, движение на изпреварващия автомобил със скорост над допустимата. Ако страната счита, че съдът не е съобразил налични по делото доказателства за същите тези факти, последното предпоставя обосноваване на процесуалноправен въпрос, в относимост към задължението му по чл. 235 ал. 2 ГПК. Доколкото не са обект на безспорен фактически извод на въззивния съд, тези обстоятелства не могат да предпоставят правен въпрос, относим към решаващите мотиви на въззивния съд, който изхожда от същите, като съобразими предпоставки . От друга страна, в по-голямата си част визираните от касатора обстоятелства, дори да биха били доказани, е невъзможно и нелогично да предпоставят извод, че ако би ги съобразил , водачът на л.а. „Ауди„ би могъл и е бил длъжен да предвиди предприетата от водача на л.а. „Сузуки - Витара„ маневра, каквато е същината на двата въпроса. Дали последният би завил наляво в конкретния пътен участък не би могло да се предположи нито от замърсеността му, нито от неподаден светлинен сигнал на изпреварващия автомобил и несъобразена скорост на движение на същия, нито само от бавната скорост на изпреварвания, нито от техническото състояние на изпреварващия автомобил. Досежно намиращото се в участъка на ПТП кръстовище, съдът е коментирал липсата на каквито и да било пътни знаци, обозначаващи го и обективна възможност водачът на л.а. „Ауди „ да възприеме същото на отстояние 40-45 метра, при вече предприета маневра „изпреварване”. От факта на приближаване на кръстовище не би могло да се вмени задължение на водача на изпреварващо МПС да предвиди, че изпреварваният от него автомобил ще завие наляво, отнемайки предимството му , още повече , че сигнал за такава маневра не е подаден преди предприемане на изпреварването. Следователно и това обстоятелство се явява нелогично за обосноваване предвидимост в поведението на пострадалия. Поради това, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, а дори да биха били счетени за релевантни, не се явява удовлетворен допълнителния такъв, с посоченото решение, което в каузалната си част е в подкрепа на даденото от въззивния съд разрешение, а не на тезата на касатора. В отговор на правния въпрос същото приема, че водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволява да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност, но преценката дали е налице нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП винаги се прави с оглед конкретната пътна обстановка. Въззивният съд е съобразил, че при предприетото изпреварване, без индиции за промяна в траекторията на движение на изпреварвания автомобил към този момент, за водача на изпреварващия не е съществувало задължение да предвиди, че едва на отстояние 11 метра между двата автомобила, изпреварваният ще предприеме пресичаща траекторията на изпреварващия автомобил маневра. Както изрично е посочено, ударът би бил предотвратим само ако изпреварващият автомобил би се движил със скоростта на изпреварвания, т.е. се компрометира изобщо изпреварването, на което изпреварващият е имал право, или ако би спрял, което едва ли би могло да се възприеме като адекватно за безопасността на всички участници в движението действие. Сам по себе си нито отговорът на правния въпрос, нито решението в каузалната му част, се основават на заложените в двата въпроса предпоставки, което обективно изключва неговата приложимост. Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Той е предпоставен от касационния довод за несъобразяване показанията на св. Д. , за наличие на ограничение на скоростта в участъка на ПТП – от 60 км./ч. Дори да се игнорира несигурността в изявлението на свидетеля / „мисля,че имаше ограничение„/, в голяма част от даваните показания заявяващ , че поради изминалия период от време не си спомня, вещото лице от САТЕ изрично е посочило и съдът изрично е съобразил обстоятелството, че конкретната скорост на движение на л.а. „ Ауди „ – от 83 км./ч. - не е в причинност с настъпването на удара между двете превозни средства. Следователно, несъобразената част от показанията на св. Д. не предпоставя евентуална възможност за различен правен резултат, в случай че би се възприел категорично извод за налично ограничение на скоростта в конкретния участък, респ. не се касае за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а само съществено такова обуславя порок на въззивното решение, на основание чл.281 т.3 ГПК. Аналогични са съображенията и по четвъртия формулиран въпрос, също отнесен към конкретното доказателствено средство - показанията на св. Д. Д.. Последният въпрос е напълно чужд на предмета на касационно обжалване, тъй като, обосновавайки се с недоказано виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на МПС, въззивният съд не е имал задължението и не е излагал мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД, относимо към определяне размера на иначе безспорно установено за дължимо обезщетение, какъвто не е настоящия случай. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/11.02.2021 г. по гр.д.№ 469/2020 г. на Бургаски апелативен съд. ОСЪЖДА Е. П. Г., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане„ АД разноски за настоящото производство, в размер на 2 436 лева – заплатено адвокатско възнаграждение . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: