Р Е Ш Е Н И Е № 50003 гр. София, 01 февруари 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Гебрев , като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 269/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. М. А. – защитник на подс. П. К. срещу решение № 80 от 13.12.2021 г. постановено по внохд № 107/21 г. на Апелативен съд - Бургас. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК. Претендира се, че решението е постановено в отклонение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като съдът е възприел превратно доказателствата и от там фактическата обстановка, без да положи усилия за установяване на обективната истина по делото. Съдът не е изпълнил процесуалните изисквания да направи цялостен анализ на гласните доказателствени източници по отношение на тяхната достоверност, надеждност и достатъчност. Сочат се нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата и липсата на отговори на наведените възражения, с което съдебния акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивният съд е игнорирал напълно част от доказателствата, други е тълкувани избирателно и превратно. Не са обсъдени противоречията между показанията на св. Т. Ж. и св. П. Т., както и информацията, която установява протокола за доброволно предаване, заповедите за задържане по ЗМВР, като декларативно е прието, че те кореспондират по между си. Съдът е придал по- голяма тежест на показанията на св. Ш. и св. Х., въз основа, на които е изградил фактическата обстановка, като всички изброени недостатъци в атакувания акт са довели до опорочаване процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, с което е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Нарушението на материалния закон е заявено като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила, без да са изложени конкретни съображения за това. Наложеното на подс. К. наказание е преценено като явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност и морална укоримост на престъплението. В заключение са направени алтернативни искания : за оправдаване на подс. К., за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда и за изменение на решението, като се намали размера на определеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. К. адв. М. А. поддържа касационната жалба с развитите в нея съображения. Подсъдимият К. не се явява пред касационната инстанция, редовно удевомен. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като не са налични заявените в нея касационни основания и за това предлага атакуваното решение да остане в сила. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и на поискания касационен контрол, намери следното : Касационната жалба на подс. П. К. е неоснователна. С присъда от №260004/4.03.2021 г., постановена по нохд № 198/20 г. ОС- Ямбол признал подс. П. С. К. за виновен в това, че в периода от неустановен ден от началото на месец декември 2019 г. до 14.12.2019 г. пред блок /№/ , в[жк]в [населено място] действайки в условията на опасен рецидив без надлежно разрешително придобил и държал в себе си с цел разпространение общо 4,384 [населено място] наркотично вещество на стойност 105,18 лв. като част от него на стойност 0,50 лв. разпространил чрез продажба на И. Х. Ш. и Н. Ю. Х., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК и чл. 55, ал. 1 т. 2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв., като определил строг“ режим на изтърпяване на наказанието . На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК приспаднал времето, през което подс. К. е бил „задържан под стража“, считано от 15.12.2019 г. до 18.01.2020 г. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А., по която във АС- Бургас е образувано внохд № 107/21 г. С решение № 80 от 13.12.2021 г. АС е потвърдил пъроинстанционната присъда и е осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски от АС- Бургас. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски. В преобладаващата част, касационната жалба съдържа доводи, с които касаторът оспорва правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда за съпричастност на подс. К. в инкриминираната му престъпна деятелност. Претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК е поддържана декларативно, което не позволява осъществяването на пълноценна проверка. Следва да се припомни, че ВКС осъществява проверката, само на наведените в жалбата оплаквания и на релевираните в нея касационни основания, като не разполага с правомощие да подменя вътрешното убеждение на контролирания от него съд. Три са основните моменти,които могат да бъдат откроени в жалбата и те са свързани с критики срещу аналитичната дейност на съда, оценката на доказателствените материали и качеството на атакувания въззивен акт. Проверката им не сочи на основателност. Приета от въззивния съд фактическа обстановка се основава на верен прочит на събраната доказателствена съвкупност, при спазване на изискванията за всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Съдът е спрял вниманието си на гласните доказателствени средства - показанията на св. Ш. и св. Х. и е дал верен отговор относно тяхната достоверност, надеждност и достатъчност, позволяващи извеждане на значимата по делото фактология. Не е налице селективно и тенденциозно кредитиране на част от доказателствените материали и декларативно отхвърляне на тези, които не подкрепят защитната теза. Неоснователно се сочи, че протокола за доброволно предаване и заповедите за задържане по ЗМВР „влизат“ в противоречие с показанията на полицейските служители св. Ж. и св. Т.. В тази връзка съдът е обсъдил възражението на защитата касаещо процесуалната издържаност на протокола за доброволно предаване, с който подсъдимият е предал получената пратка представляваща прозрачен полиетиленов плик и бяла пластмасова кутийка. Отхвърлил е възраженията за липсата на процесуална легитимация на неговия съставител и за липсата на доброволност в акта на предаването на веществото. Изследвал е хронологията на събитията -от началото на предприетото наблюдение и спирането на подсъдимия на излизане от куриерската служба от св. Ж. и св. Х. и е обосновал верен извод за законосъобразно провеждане на описаното в протокола действие по доброволно предаване, отчитайки разликите му с писмените доказателствени средства, чрез които се възпроизвеждат доказателствата по делото и правилно е приел, че чрез протокола е легитимиран факта на приобщаване на веществото към материалите по делото. Правилно не е отречена възможността, задържаният по собствена воля, да пристъпи към предаване на намиращите се в него вещи от значение по делото, без да се пристъпва към обиска му, като един от способите за събиране на доказателства по чл. 136 и сл. от НПК. Констатирана е взаимовръзка в наличната доказателствена база, обосноваваща възможността за проследяване движението на инкриминираното вещество и за установяване на идентичността между предаденото от подсъдимия и изследваното чрез ФХЕ. Направеният извод за липсата на нарушение в събирането и проверката на доказателствените материали, послужили за установяване на предмета на престъпление и връзката на подс. К. с него се дължи на професионален аналитичен подход. На следващо място, неоснователно е възражението срещу качеството на въззивния акт , който е изготвен в съответствие със законовия стандарт регламентиран в чл. 339, ал. 2 от НПК. При положение, че съдът е споделил фактическите и правни изводи за вината на подс. К., той не е дължал обсъждане на въпросите по чл. 301, ал. 1 във вр. чл. 305 от НПК, каквито несъмнено би дължал при постановяването на нова присъда. Не могат да бъдат споделени отправените критики срещу съдържанието на въззивното решение, тъй като от съдържанието му става пределно ясна волята на контролирания съд и кои са доказателствата, на които съдът е основал изводите си за съпричастност на подс. К.. В заключение, обобщаващият извод на касационната инстанция е, че въззивният съд стриктно е спазил изисквания на закона и не е допуснала нарушение, с което да компрометира аналитичната си дейност и процеса на формиране на вътрешното си убеждение, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. ІІ. Заявеното касационно основание неправилно приложение на материалния закон е развито като последица от твърдени нарушения в аналитичната дейност на съда, при извеждане на фактологията по делото, каквито настоящият съдебен състав не установи при извършената от него проверка. В пределите на установените и доказани фактически обстоятелства, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 а , ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 3,4, 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от НК от НК. Събраните по делото доказателства и тяхната обективна интерпретация са обосновали верен извод, че държаното от подс. К. вещество е било с цел неговото разпространение. Доказателствата по делото не оставят никакво съмнение за наличието на всички съставомерни признаци от състава на престъплението и персоналната идентификация на неговия извършител. ІІІ. Жалбоподотелят е декларирал наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 от НПК за явна несправедливост на определеното наказание, без да изложи аргументи в тази насока. Посоченото в жалбата, че „справедливо е това наказание, което съответства на обществената опасност и укоримост на престъплението“ е вярно, но то не държи сметка, че при дефинирането му, законодателят е имал предвид и няколко допълнителни фактора – че то следва да съответства на личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на чл. 36 от НК. Именно тяхната комплексна оценка, с оглед данните за личността на подсъдимия К., изтърпените до този момент наказания, /наложени по нохд № 620/20 г. на РС- Ямбол, по нохд № 385/15 г. на ОС- Ямбол, нохд № 783/14 г. на РС- Ямбол и други /не позволява да се приеме, че отмереното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК наказание е прекомерно строго и че се налага неговото смекчаване, поради което ВКС счете, че жалбата и в тази част не е основателна и атакуваното решение на АС – Бургас следва да остане в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 80 от 13.12.2021 г. постановено по внохд № 107/21 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.