Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 13.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. Караколева М. Костова при секретаря М. М. при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 12 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на „У.” Е. чрез юрисконсулт Н. С. срещу решение № 88/22.07.2009 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по в.гр.д. № 712/2008 г., с което е потвърдено уважително решение на Несебърски районен съд /НРС/ по отрицателни установителни искове за собственост, предявени от „П. Д.” ЕООД срещу касатора. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението на Б.. Твърди, че у ищецът не е налице правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове, тъй като с предявяването им и отричането на правото на ответника се цели разместване на доказателствената тежест, вместо установяване по несъмнен начин на претендираното от ищеца право. Като неправилност поддържа приетото от Б. относно отношението на двете страни към претендираната собственост на процесните имоти. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Ответникът по жалбата – „П. Д.” ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл.288 ГПК с определение № 566/06.07.2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК при въпрос: Допустими ли са предявените отрицателни установителни искове и по-конкретно налице ли е у ищеца правен интерес от предявяването им, доколкото се касае до противоречива съдебна практика, приложена от касатора и проверка за допустимост на обжалваното решение, за което съдът следи служебно /така и т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: НРС е сезиран с отрицателни установителни искове от „П. Д.” ЕООД срещу „Ученически отдих и спорт” Е. за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижими имоти с пл. № 442, 443, 444, 445, 447, 448, 449 и 451, всички в квадрат 22 по плана на село Равда, община Н., за които ищецът се легитимира като собственик, въз основа на покупко-продажба с приложени към делото нотариални актове. Правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове ищецът мотивира с действия на ответното дружество по сезиране на прокуратурата с твърдения за извършени самоуправни действия от ищеца и с допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.108 ЗС чрез налаганте на обезпечителна мярка „забрана за навлизане, ограждане, увреждане на имущество, застрояване и извършване на всякакви други действия” в процесните имоти. Според ищеца, предприемайки тези действия, „Ученически отдих и спорт” Е. неоснователно претендира право на собственост върху процесните имоти, препятства и смущава упражняването на правото на ищеца на собственост. Ответникът „У.” Е. от своя страна претендира, че е собственик на имотите с постройките върху тях по силата на извършен апорт от страна на държавата, съгласно РМС № 1005/20.12.2004 г. и учредителен акт на „УОС” ЕООД и твърди, че процесните имоти с изключение на имот с пл.№ 451 са в негово владение и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителни искове, след като спорното право може да бъде защитено чрез осъдителни искове. НРС е уважил исковете, а Б. е потвърдил решението му. Б. е приел, че исковете са допустими и ищецът има правен интерес, тъй като „явно ответникът оспорва претендираното от ищеца право и претендира правото, което ищецът отрича. В прерогативите на ищеца е да прецени как най-добре би могъл да защити правото си – дали да иска установяване на своето право или да отрича претендираното от ответника право”. Б. е приел още, че предявените от ответника искове с правно основание чл.108 ЗС пред НРС водят до заключение, че имотите не се владеят от ответника и е налице правен интерес от заведените отрицателни установителни искове. Според Б., предмет на спора е доказване правото на собственост в лицето на ответното дружество, което не е проведено успешно. За недоказани са приети възраженията на ответника относно нотариалните актове, легитимиращи ищеца като собственик, тъй като според Б. възраженията относно законосъобразността на реституцията в полза на праводателите на ищеца /процесните имоти са били възстановени на праводателите по реда на земеделска реституция/ са правно ирелевантни за предмета на настоящия спор. По така формулирания въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалвяне - Допустими ли са предявените отрицателни установителни искове, по-конкретно налице ли е у ищеца правен интерес от предявяването им и допустимо ли е обжалваното решение, настоящият състав на ВКС намира следното: В случая са предявени отрицателни установителни искове от „П. Д.” ЕООД срещу „У.” Е., че ответникът не е собственик на изброените имоти с пл. №№ 442, 443, 444, 445, 447, 448, 449 и 451, всички в квадрат 22 по плана на село Р., община Н.. Предпоставка за допустимост на установителен иск – положителен или отрицателен, е наличие на интерес – чл.97 ал .1 ГПК /отм./, така и аналогичната му разпоредба на чл.124 ал.1 ГПК. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Установено е по делото, че спор между страните действително съществува с оглед твърдяната от ищеца собственост върху процесните имоти с посочените нотариални актове и претенциите на ответника, че е собственик на същите процесни имоти по силата на извършен апорт. Твърденията на ищеца за наличие на интерес в случая са свързани със сезиране от ответника на районна прокуратура за извършени от ищеца самоуправни действия, както и наложена от съда обезпечителна мярка по бъдещ иск на ответника по чл.108 ЗС за процесните имоти, с което „Ученически отдих и спорт” Е. неоснователно претендира право на собственост върху процесните имоти, препятства и смущава упражняването на правото на ищеца на собственост, т.е. ищецът претендира, че притежава права, противопаоставими и несъвместими с претендирените права от ответната страна. Предявен е и осъдителен иск по чл.108 ЗС от „У.” Е. срещу „П. Д.” ЕООД – исковата молба е подадена на 23.02.2007 г. на основание чл.108 ЗС и е образувано гр.д. № 437/2007 г., което е спряно до влизане в сила решението по предявените след него с искова молба от 10.05.2007 г. отрицателни установителни искове по настоящото дело – писмо до Б. от НРС от 30.12.2008 г., лист 225 от гр.д. № 712/2008 г. Във връзка с по-рано предявения иск по чл.108 ЗС, Б. е приел, че имотите не се владеят от ответника „Ученически отдих и спорт” Е.. Посочвайки предходно заведеното дело № 437/2007 г. Б. не е коментирал и не е изложил съображения относно вида на предявения по него иск, нито е направил сравнение с по-късно заведените отрицателни установителни искове по настоящото дело. Ако е предявен осъдителен иск, защитата, която се търси с него включва в себе си и защитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпва с нея. В случая Б. не е преценил дали спорният предмет по установителните искове по настоящото дело е включен в спорния предмет на по-рано заведения осъдителен иск по чл.108 ЗС. Тази преценка е необходима с оглед допустимостта на по-късно заведените установителни искове, както поддържа и самият касатор, но не може да бъде извършена от настоящият състав, тъй като не е установено по делото кои имоти са предмeт и на какъв точно иск по по-рано заведеното гр.д. № 437/2007 г. От цитираното по-горе писмо до Б. е видно, че е предявен осъдителен иск по чл.108 ЗС, но не за всички имоти, предмет на отрицателните установителни искове по настоящото дело, като исковата молба е от 23.02.2007 г., но препис от исковата молба от 23.02.2007 г. не е приложен. В о.з. от 25.11.2010 г. пред ВКС представителите и на двете страни са заявили, че не оспорват факта на наличието на посоченото по-горе дело, говори се за две дела, като се твърди, че те са спрени до приключване на настоящото дело. Доказателства какви дела са образувани, за кои имоти и каква е тяхната съдба към момента по настоящото дело няма, освен цитираното по-горе писмо, което не изяснява всички въпроси с по-рано заведените искове за процесните имоти, поради което настоящият състав на ВКС не е в състояние да се произнесе за допустимостта на по-късно заведените установителни искове с оглед приложението на чл.126 ал.1 ГПК, аналогичен на чл.95 ал.1 ГПК /отм./. Поради необходимостта от фактическо установяване на въпросите, свързани с допустимостта на предявените искове, ВКС не се произнася за правилността, респ. неправилността на приложената съдебна практика по реда на чл.291 ГПК. Съдът намира за необходимо да посочи, че с предявяването на отрицателните установителни искове не се касае до прехвърляне разпределението на доказателствената тежест, както твърди касаторът – разпределението на доказателствената тежест в отрицателния и положителния установителен иск зависи не от ролята на ищец или ответник, която страната има по делото, а от нейното отнощение към спорното право. В този смисъл са и доводите на Б. в обжалваното решение, но независимо от така приетото от Б., изследвано е само отношението на ответника към спорното право, като декларативно е прието, че не е проведено успешно доказване на неговото право на собственост. В нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, аналогичен на чл.188 ал.1 ГПК /отм./, не са разглеждани възраженията на ответника във връзка с претендираното от ищеца право на собственост върху процесните имоти със съответните доказателства, които са свързани с извършената земеделска реституция на праводателите на продавачите по сделките им с ищеца за процесните имоти. По този начин Б. неправилно е приел, че оспорването на собствеността на ответника от ищецът не е във връзка с претендираната собственост от самия ищец, което не съответства на така предявявените отрицателни установителни искове, при които ищецът претендира, че притежава права, противопоставими и несъвместими с претендираните права от ответната страна – в случая права на собственост върху процесните имоти. С оглед на изложеното, ВКС счита, че обжалваното решение на Б. е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.1-во и 2-ро ГПК и на основание чл.293 ал.3 ГПК следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Б. за извършване на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото Б. следва да изясни какви искове са предявени от „У.” Е. преди настоящите отрицателни установителни искове и в тази връзка да прецени допустимостта на по-късно заведените отрицателни установителни искове по настоящото дело. При установяване на допустимост , съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка със спорния предмет и събраните доказателства и изложи своите съображения за това. При новото разглеждане на спора, Б. следва да присъди сторените и поискани разноски и за настоящата инстанция – чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 вр. чл.281 т.3 предл.1-во и 2-ро ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 88/22.07.2009 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 712/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.