2 Р Е Ш Е Н И Е № 387 София, 17.11.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора К. Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 330/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. М. С. против въззивно решение № 120 от 14.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 170/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му при недопустимо предложение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 25 от 23.12.2009 год. постановена по НОХ дело № 311/2009 год. П.т окръжен съд е признал подсъдимия Р. М. С. за виновен в това, че на 18.03.2009 год. в гр. П., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 0.6246 грама на стойност 56.21лв, поради което и на основание чл. 354а ал.1 НК го е осъдил на две години и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. и в това, че на 9.03.2009 год. в гр. П., при непосредствена опасност за живота на С. Николов Л. не му се притекъл на помощ, която е могъл да даде без опасност за себе си и за другите, поради което и на основание чл. 139 НК го е осъдил на наказание “пробация”, включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и ”задължителни периодични срещи с пробационен служител три пъти седмично” за срок от по шест месеца. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от две години и три месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 5000лв. С въззивно решение № 129 от 14.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 170/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК. Доводите за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по двете обвинения са идентични с възраженията при разглеждане на делото в първата инстанция и с оплакванията против правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е основал изводите си за виновно поведение единствено и само на предложения, а въззивната инстания е възприела този неправилен подход. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. 102 и чл. 303 НПК. По делото такива нарушения не са допуснати. Пернишкият окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, в пределите на своята компетентност и в изпълнение на задължението си по чл. чл.13 и чл. 14 НПК, е взел мерки за разкриване на обективната истина при изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на които подсъдимият е осъществил защитата си. Осигурил е равни условия за състезателност на страните в процеса и в три съдебни заседания е събрал относимите и допустими доказателсва. Въззивната инстанция е констатирала при цялостната проверка на присъдата, че не е проявил необходимата задълбоченост при разпита на част от свидетелите, като по надлежния процесуален ред не е приобщил показанията на свидетелите Н. С. и Т. Х., дадени пред съдия в досъдебното производство, в които подробно са установили както обстоятелства, които са извън предмета на доказване, защото касаят извършваната от подсъдимия продажба на наркотичните вещества на 9.03.2009 год., каквото обвинение не му е предявено, така и такива, които са включени в предмета на доказване и се свеждат до поведението му след изпадането в безпомощно състояние на пострадалия. Този недостатък при събирането на доказателствета правилно е преценен като несъществен, защото наличната доказателствена съвкупност е достатъчна за фактическите констатации, че на 9.03.2009 год. в местността “Робовир”, подсъдимият продал наркотични вещества на своите клиенти, в това число и на непознатото му до този момент лице, което в резултат на употребата им изпаднало в безпомощното състояние, останал последен при него и въпреки неблагоприятните атмосферни условия и без опасност за себе не му се притекъл на помощ, а го оставил да лежи през нощта в безлюдната месност. В този смисъл съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на св. Д. Й., която е установила: “Само подсъдимият остана при момчето и го помолихме да го наглежда и ако стане по-зле да извика медицинска помощ …времето беще много студено” При разпита на тази свидетелка, както и на останалите свидетели е добил непосредствени впечатления от поведението им в съдебната зала и мотивирано е отказал да назначи поисканите от подсъдимия съдебно-психиатрични еспертизи. Наркотичната зависимост на част от свидетелите не ги е лишила от годност правилно да възприемат фактите и събитията развили се на инкриминираната дата и участието на подсъдимия в тях. Тя сама по себе си не е основание за отхвърлянето им като недостоверни. Подкрепени са отчасти и от обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция, които също са доказателствено средство по смисъла на НПК. В тях, макар да не е признал, че дозата наркотик, довела пострадалия до изпадането в безсъзнателно състояние, е била закупена от него, не е оспорил, че е бил при него и констатирал, че състоянието му налага оказване на медицинска помощ, но върпеки това си тръгнал, като казал на един от присъстващите наркозависими лица да остане при него. Не са лишени от доказателствена основа и фактическите констатации, че на 18.003.2009 год. в дома си в гр. П. подсъдимият държал високорисково наркотично вещество. Процесуално следственото действие по откриването му е извършено по повод на събрани доказателства, че разпространява наркотични вещества. Не е нарушен регламентирания в НПК ред, претърстването е извършено от самото начало в присъствието на подсъдимия и на поемни лица. Съставеният протокол е годно доказателствено средство, както са реда на извършването му, така и за резултата от него, поради което мотивирано е кредитиран. Подсъдимият е възприел откриването на пакетчетата с хероин, декларирал е, че не са негови, но не е дал обяснение как са се озовали в жилището му, като не е възразил, че друг обитава помещението, където са открити. Не е възразил за полицейско манипулиране, чрез поставянето им в жилището преди извършване на претърстването. При оценените съобразно действителното им съдържание, без логически грешки и изврашаване на съдържащата се в тях информация, доказателствени източници, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвиненията. Налице са всички съставомерни признаци от съставите на двете престъпления. Възприел е тежкото състояние, в което пострадалият изпаднал в резултат на употребения наркотик, без опасност за себе си е имал възможност да му окаже помощ, като съобщи не само на “Спешна помощ” къде точно се намира, но и на бащата на пострадалия, който се опитвал да се свърже по мобилния телефон с него. Вместо това участвал в изключването на телефона и го оставил при минусовите температури да лежи на място, където е имало само наркозависими лица. Не е имал разрешение за държане на наркотичните вещества, които са били открити в дома му. Те са били предназначени за разпространение, защото липсват данни да е употребявал такива и е бил известен сред свидетелите като наркоразпространител. Извън довода за осъждането му при липса на категорични и безспорни доказателства, от жалбоподателят не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на който настоящата инстанция е длъжна да отговори. По оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК. Оплакването за постановяване на възивното решение при съществено нарушение на процесуалните правила, което се мотивира с допуснати съществени нарушения в досъдебното производство, които не са отстранени от въззивната инстанция, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството пред Софийския апелативен съд е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Съдът изцяло е проверил правилността на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал по негово искане. Самостоятелно е оценил всички събрани доказателства, не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не са достатъчни за осъждането му. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на наведените доводи и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Констатирал е допуснатото нарушение в досъдебното производство, изразило се в повдигане на обвинението в отсъствието на защитник, при положение, че защитата му е била задължителна, но мотивирано е приел, че то не е съществено и не може да бъде коригирано при връщането на делото за допълнително разследване. Първото привличане като обвиняем на 19.03.2009 год. е извършено в отсъствието на защитник, но още на следващия ден е имал упълномощен защитник, който от този момент е участвал в действията по разследването, включително и в производството по определяне на мярката за неотклонение. Не е нарушено и правото му да участва при събирането на доказателства в досъдебното производство. Той и защитникът му не са присъствали при разпита на свидетеля К. Д., извършен по реда на чл. 223 НПК пред съдия в досъдебното производство, които са приобщени към доказателствените материали в съдебната фаза на процеса, но в кориците на делото се съдържат данни, че не е открит в дома си и това е наложило обявяването му за местно издирване, а защитникът е бил надлежно уведомен. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от подсъдимия нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 ВПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 129 от 14.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 170/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 25 от 23.12.2009 год. по НОХ дело № 311/2009 год. на П. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: