Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 1009/09 г.                                      София, 01. 04. 2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА     ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2673 по описа за 2008 година     Производство по чл.290 ГПК. С определение № 98 от 25.11.2008 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 106 от 27.05.2008 год. по гр.д. № 197/08 год.на Я. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 211 от 10.03.2008 год. по гр.д. № 1754/2007 год. на Я. районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора „П”А. гр. Я. против С. Й. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.221 ал.2 и чл.234 ал.3 т.2 КТ . Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за приложното поле на чл.195 ал.3 КТ и в частност може ли да влезе в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай,че работникът или служителят е напуснал страната и по този начин сам се е поставил в състояние на невъзможност да узнае за наложеното му наказание,който въпрос с оглед на липсата на установена съдебна практика се явява от значение за развитие на правото. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въведени са доводи и за неправилното приложение на чл.193 ал.1 КТ и чл.195 ал.3 КТ. Изложени са оплаквания за допуснато нарушение на чл.188 ал.1 ГПК/отм./ и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка,поради което касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Обстоятелствата по делото са следните: Трудовото правоотношение между касатора „П”А. и ответника С. Й. К.,изпълняващ длъжността”заварчик” е бил прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ във вр.чл.187 т.1 КТ. В заповедта за дисциплинарно уволнение е отразено,че работникът не се е явил на работа за времето от 02.082007 год. до 21.08.2007 год.,не е представил доказателства,удостоверяващи уважителни причини,а писмени обяснения са му поискани с писмо от 7.08.2007год.,получено от съпругата му на 10.08.2007 год. Поисканото от работника съгласие за прекратяване на трудовия договор”поради започване на работа в чужбина”с молба от 2.08.2007 год. не е дадено от работодателя и е станало известно на работника още същия ден,но въпреки това той не се е явил на работа в следващите дни. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена по реда на чл.195 ал.3 от КТ чрез изпращането й на два пъти с препоръчано писмо с обратна разписка – на 21.08.2007 год. и на 1.09.2007 год. И двете писма са върнати на 14 и 24.09.2007 год.,като непотърсени и с отметка,че лицето е в чужбина –Англия по данни на сина Й. и подписа на съсед. Във въззивното решение е прието,че работодателят е започнал процедура по дисциплинарно уволнение,но не я е довършил,т.к.не е представил доказателства за връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение по реда на чл.195 ал.2 КТ,поради което тя не е произвела своето правно действие. И след като не е налице валидно прекратяване на трудовия договор между страните,то обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.221 ал.2 и чл.234 ал.3 т.2 КТ са неоснователни. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за основателни касационните оплаквания. Съгласно чл.193 ал.1 КТ,преди налагане на дисциплинарно наказание,работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. При налагане на наказанието,работодателят следва да съобрази всички факти и обстоятелства,при които е допуснато нарушението,в т.ч.фактите,сочени от служителя,доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на „дисциплинарното производство”,нито изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение,за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя,изискванията на чл.193 ал.1 КТ са изпълнени. Когато обаче работникът не се е съобразил с липсата на съгласие от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, не се явява на работа и не уведомява работодателя си за местонахождението си в чужбина,то обяснения за дисциплинарното нарушение не са били взети по вина на работника,който в разрез със задълженията си по чл.8 ал.1 КТ е поставил работодателя в невъзможност да поиска и приеме обяснения за неявяването му на работа,с оглед на което,съгласно чл.193 ал.3 КТ дисциплинарното уволнение не е извършено в нарушение на чл.193 ал.1 КТ. За разлика от възникването на трудовото правоотношение, което може да бъде създадено и без да е спазена писмената форма (чл. 62, ал. 2 КТ), изменението и прекратяването на трудовото правоотношение се извършва само с писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение. Чл. 119 КТ установява задължителна писмена форма на изразяване съгласието на страните по трудовия договор за изменението му. Чл. 335, ал. 1 КТ постановява, че трудовият договор се прекратява писмено, а чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед и определя съдържанието й. Следователно за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо връчване на писмено изявление в предвидената от КТ форма. Връчването става лично на лицето срещу подпис с отбелязване на датата. Когато лицето отсъства и е невъзможно да му бъде връчена лично, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. При липсата на доказателства по делото за настъпване на юридическия факт и безспорност на твърдението, изложено по-горе, следва да се приеме, че към момента на подаване на исковата молба в съда е налице надлежно връчване по смисъла на чл. 335 т. 3 КТ. Предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила,налагащи извършването на нови процесуални действия,а при нужда и назначаване на експертиза за определяне на главницата по обективна съединените искове,както и размера на дължимата се лихва по тях,обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав . Водим от гореизложеното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение       Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 27.05.2008 год. постановено по гр.д. № 197/08 год.на Я. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: