Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 04.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в откритото съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. дело № 1444 по описа на четвърто гражданско отделение за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Д. И. от [населено място], приподписана от адвокат К., срещу въззивното решение на окръжния съд в гр. Пловдив от 9 юли 2010 г. по в.гр.д. № 1625 по описа на съда за 2010 г. Касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е допуснато с определение № 1114 от 8 август 2011 г. поради разрешаването в противоречие с практиката на ВКС на въпроса може ли да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, когато трудова злополука е довела до трайно намалена работоспособност под 50%. По поставения въпрос касаторът сочи, че в уеднаквената практика на ВКС се приема, че следва да се репарират всички вреди от трудова злополука, независимо от определения процент трайно намалена работоспособност. Ответникът по касационната жалба П. о. а. за п. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК сочи за правилно разрешението на въззивния съд, тъй като даденото тълкуване било съответно на изричния законов текст. За да постанови решението си, въззивният съд приел, че независимо, че са доказани трудово правоотношение между страните и злополука, станала на 14 август 2006 г., призната за трудова от компетентните органи, в резултат на която на ищеца е определена 15 % трайно намалена работоспособност, не може да се ангажира отговорност на ответника по чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществените вреди от злополуката, тъй като не се установява увреждането на здравето на ищеца да му е причинило трайна неработоспособност над 50 %. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие с вече уеднаквената практика, създадена с множество съдебни актове, постановени от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Така в решения по гр.д. № 2487 за 2008 г. на ІІІ ГО, гр.д. № 483 за 2009 г. на ІІІ ГО, гр.д. № 69 за 2009 г. на ІV ГО, гр.д. № 855 за 2009 г. на ІV ГО, гр.д. № 1934 за 2009 г. на ІV ГО, гр.д. № 436 за 2009 г. на ІV ГО, гр.д. № 29 за 2009 г. на ІV ГО, гр.д. № 354 за 2010 г. на ІІІ ГО, гр.д. № 1028 за 2010 г. на ІІІ ГО и други, ВКС приема, че вредите, понесени от работници/служители вследствие трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност под 50 %, подлежат на обезщетяване от работодателя на основание чл. 200 КТ. В посочените решения касационният съд приема, че изменението на КТ през 2004 г. само е заменило понятието „инвалидност” с „трайна неработоспособност над 50%”, уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО, но тази промяна не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионална болест. Даденото разрешение на въпроса настоящият състав на ВКС споделя напълно. За да се произнесе по касационната жалба съдът съобрази следното: С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил решението на районния съд в гр. Пловдив от 30 април 2010 г. по гр.д. № 18296 по описа на същия съд за 2010 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. И. срещу ответника иск за присъждане на 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука. Касационната жалба е основателна. Атакуваното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 200 КТ. При несъмнено установените по делото обстоятелства – наличие на трудово правоотношение между страните към момента на увреждането на ищеца, настъпило при трудова злополука, довело до трайно намалена с 15 % трудоспособност, се налага извод за доказана по основание претенция за присъждане в тежест на ответника-работодател на обезщетение за неимуществени вреди. Приемайки противното, въззивният съд е постановил неправилно решение. Това налага отмяна на същото и тъй като спорът относно размера на дължимото обезщетение не е разгледан по същество с преценка на доказателствата относно характера и тежестта на увреждането, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, във връзка с които съдът може да назначи и заключение на вещо лице по силата на чл. 162 ГПК, обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука с оглед и направеното от ответника възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, получените от ищеца застрахователни обезщетения в общ размер от 1200 лв., според изявлението му в с.з. на 30 март 2010 г., делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК с произнасяне и по претендираните от касатора разноски за настоящата инстанция по чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1111 от 9 юли 2010 г. на окръжния съд в гр. Пловдив, постановено по гр.д. № 1625 по описа на същия съд за 2010 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: