Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * трудова злополука * съпричиняване * нарушение на трудовата дисциплина * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

РЕШЕНИЕ
№ 348

София, 11. октомври 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 387 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 370/2009, с което е отменено частично решението на Смолянския районен съд от 06.07.2009 г. по гр.д. № 643/2008 като са уважени до размера на общо 35.000 лева предявените искове по чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за съотношението на грубата небрежност по смисъла на чл. 200 КТ и формите на вината по наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия.
По поставения въпрос едни съдилища приемат, че вината на пострадалия обуславя съпричиняването на увреждането както при деликта, така и при трудовата злополука, но в последния случай умисълът (пряк или евентуален) освобождава работодателя от отговорност. При деликта небрежността на пострадалия (съзнавана и несъзнавана) води до намаляване на отговорността на деликвента, докато при трудовата злополука несъзнаваната небрежност на пострадалия е правно ирелевантна, а само съзнаваната небрежност е груба по смисъла на чл. 200 КТ и може да доведе до намаляване на отговорността на работодателя. Грубата небрежност се преценява според броя и тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. Други съдилища приемат, че вината на пострадалия може да има отношение към съпричиняването на увреждането, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е „деяние” на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е „виновно” или „невиновно”. При трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е загинал при извършването на проверка по ходовата част на автомобила, без да спре работата на двигателя, което съставлява небрежност, но не груба, тъй като не е съзнавана и не съставлява тежко дисциплинарно нарушение.
Правилно въззивният съд е приел, че трудовата злополука с наследодателят на ищците е станала при извършването на проверка по ходовата част на автомобила при работещ двигател на автомобила, при което дрехата на работника се заплита във въртящия се карданен вал и той умира от задушаване. Също правилно съдът е приел, че извършването на работа в непосредствена близост до въртящия се карданен вал съставлява съпричиняване от увредения, но в нарушение на закона е приел, че това съпричиняване е при допусната обикновена, а не при груба небрежност. Както беше посочено по-горе, субективното отношение на дееца към увреждането е без значение в гражданското право. Също без значение е дали неспазването на правилата за безопасност в конкретния случай е тежко или по-леко нарушение на трудовата дисциплина.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Решението на районния съд, в частта, в която предявените искове са уважени до размера на общо 17.500 лева със законната лихва от 25.02.2008 г. е влязло в сила.
По делото е установено, че трудовата злополука с наследодателят на ищците е станала при извършването на проверка по ходовата част на автомобила при работещ двигател на автомобила, при което дрехата на работника се заплита във въртящия се карданен вал и той умира от задушаване. Неспирането на двигателя преди извършването на работа в непосредствена близост до открити движещи се части на машина с голяма мощност е нарушение на основно правило за безопасност и поради това проява на груба небрежност, която в конкретния случай съставлява 50% съпричиняване. Без правно значение е дали преди инцидента работникът е осъзнавал възможността от увреждане и въпреки това е пренебрегнал това правило за безопасност. След като е бил запознат с основните правила за безопасност, той е бил длъжен да предвиди последиците от неспазването на това правило, което би спазил и най-небрежният работник на машина с голяма мощност.
Видно от изложеното ответникът отговаря за половината от неимуществените вреди причинени на ищците, поради което следва да бъде осъден да заплати съответно 7.500 лева на първата и по 5.000 лева на останалите двама ищци със законната лихва от деня на увреждането.
С оглед изхода на делото разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Смолянския окръжен съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 370/2009.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. Б., А. М. Б. и С. М. Б. от С. срещу [фирма], С., искове по чл. 200 КТ в размера над 7.500 лева за първата и по 5.000 лева за останалите двама със законната лихва от 25.02.2008 г. на основание чл. 86 ЗЗД.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.