Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 09 април 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к. д. № 139/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Т., подадена чрез защитника му – адв. Д. М., срещу решение № 260047/18.11.2020 година по в.н.о.х.д. № 353/2020 година на Апелативен съд – Пловдив, в която са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Заявените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила в аналитично-оценъчната дейност на решаващия съд и претенцията за нарушение на материалния закон са отнесени от касаторите единствено в подкрепа на оплакването им за явна несправедливост на наложеното на подс. Т. наказание, което искат да бъде определено след приложение на чл. 58а, ал. 4 НК или да бъде намалено до законовия минимум, като изтърпяването му при който и да е от двата варианта за смекчаване на положението на подсъдимия, да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание подсъдимият Т. и защитниците му – адв. М. и адв. Х., поддържат касационната жалба и молят наказанието да бъде намалено. Частните обвинители П. К. и А. К., както и повереника им – адв. С., редовно призовани, не се явяват. Частните обвинители Д. И., Н. И. и Д. Р., редовно призовани не се явяват, явява се повереника им адв. М. З., който оспорва основателността на жалбата и излага съображения за справедливостта на наложеното наказание. Моли въззивното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на частните обвинители на разноските, направени в касационното производство. Частният обвинител Н. Г., редовно призована, не се явява, но се представлява от адв. А. С., преупълномощен от адв. Р. М., който също оспорва основателността на касационната жалба и излага съображения за това. От името на другия повереник претендира присъждането на разноски. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на апелативния съд за законосъобразно и правилно, а наложените на подсъдимия наказания – за справедливи, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на касационен контрол, е допустима и частично основателна, но не по всички изложени в нея съображения. С присъда № 16/19.06.2020 година по н.о.х.д. № 674/2019 година, постановена в производство по глава ХХVІІ НПК, съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, ОС Хасково признал подс. Е. Н. Т. за виновен в това, че на 31.12.2016 година в землището на [населено място], обл. Хасково, на път ІІІ-554, км. 55+600, при управление на МПС – л.а. „Фиат Стило“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на К. П. К. и на Н. Р. Т. и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим и го лишил на основание чл. 343г НК от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8 години. С присъдата съдът се произнесъл и по разноските, включително и по направените от частните обвинители, които възложил на подсъдимия. По жалба на защитника на подсъдимия Т. с оплакване за явна несправедливост на наказанието и с искане за определянето му по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, като бъдат отчетени личността на подсъдимия и наличието на съпричиняване на престъпния резултат, присъдата е проверена от Апелативен съд – Пловдив, който с решение № 260047/18.11.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 353/2020 година, я потвърдил. В касационната жалба се претендира, че контролираната инстанция е подценила чувствително фактите, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от три допълнителни фактора - поведението на пътя на водача на тежкотоварния автомобил С. Т., който също управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, обстоятелството, че пострадалият К. К. бил без предпазен колан в управлявания от подсъдимия автомобил и бездействието на АПИ във връзка с поддържането на пътя, който е бил заледен. Игнорирани били показанията на св. А. за поведението на св. Т. на пътя и за състоянието на пътното платно. Според касаторите, нарушението на процесуалните правила при оценка на доказателствената маса съвкупно и съобразно съдържанието на отделните доказателствени източници, е довело до нарушение на материалния закон с отказа на решаващия съд да определи наказание на подсъдимия на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК заради наличието на съпричиняващи престъпния резултат фактори. По този начин наложеното наказание било явно несправедливо, тъй като несъответствало на реалната обществена опасност на деянието и дееца и на наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства. Личността на подсъдимия - млад човек, с отлични характеристични данни, трудово ангажиран, семеен с две малки деца, за които се грижи и издържа, както и чистото му съдебно минало, била подценена. Решаващите инстанции били нарушили презумпцията за невиновност, преценявайки като отегчаващо отговорността обстоятелство криминалистичните регистрации на подсъдимия, който не е осъждан. Прекомерна тежест била придадена на наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП, както и на освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Тези аргументи на касаторите не са нови. Искането за смекчаване на наказанието поради наличието на съпричиняващи фактори за настъпването на съставомерния престъпен резултат – смъртта на К. П. К. и на Н. Р. Т., е било поставено за разглеждане и пред двете решаващи инстанции, които са изложили много подробни съображения защо го преценяват като неоснователно. Фактическите и правни изводи, че за протеклия причинно-следствен процес липсата на поставен предпазен колан от пострадалия К. и степента на почистване на пътя нямат влияние, са верни и почиват на признатите от подсъдимия Т. факти, за които той е изразил съгласието си да не се събират доказателства. Изрично в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма на К., довела до леталния изход, както и останалите констатирани при аутопсията му увреждания, са причинени по механизъм на действие от твърд предмет и могат да се получат при автомобилна травма. Наличието на усложнена пътна обстановка заради продължаващ снеговалеж, поради който пътното платно е било заснежено и мокро, също са факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пътят, предвид и датата на пътния инцидент – 31.12.2016 година и конкретните метеорологични условия, които не могат да бъдат вменени във вина на АПИ, е бил проходим при зимни условия и подсъдимият като водач е следвало да се съобрази с това. Не така стои въпросът с претенцията на касаторите за съпричиняване на престъпния резултат и от водача на тежкотоварния камион св. Т.. Решаващите съдилища не са я споделили, като са се мотивирали със заключението на авто-техническата експертиза, но всъщност подобна претенция е недопустима, тъй като не е съобразена с указанията по т. 8.1. на ТР № 1/2009 година по т.д. № 1/2008 година на ОСНК. За обосноваването й се въвежда твърдението, че вторият участник в движението също е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП заради избраната от него скорост на движение, която не му е позволила да предотврати настъпването на ПТП като спре. Подобно обстоятелство, което не е посочено в изложената в обвинителния акт фактология, внася съществени изменения в нея, поради което е несъвместимо с направеното от подсъдимия Т. признание на фактите и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тях и по тази причина не може да служи за неговото по-благоприятно третиране. Ако подсъдимият и защитникът му действително са считали, че е налице съпричиняване на престъпния резултат и от св. Т., те е следвало да изберат общия ред за разглеждане на делото, при който биха имали процесуалната възможност да релевират обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендират обезпечаването им чрез доказателствени искания. Независимо че по изложените съображения касационната инстанция счита, че инстанциите по фактите в съответствие с материалния закон правилно са пристъпили към индивидуализация на наказанието по реда на чл. 54 НК, наложеният размер от седем години и шест месеца е явно несправедлив, не е съобразен както с конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и на дееца. Подсъдимият е извършил само едно нарушение на правилата за движение, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат. Макар скоростта му на движение от 54 км/ч да не е била съобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя - снеговалеж, път, проходим при зимни условия, със заледявания и сняг, тя е била чувствително по-ниска от разрешената скорост на движение в конкретния пътен участък – 90 км/ч и доста по-близка до скоростта от 29,3 км/ч, определена по експертен път, която би му позволила да овладее при тези пътни условия управлявания автомобил и да не допусне той да загуби напречната си устойчивост, да се завърти и да навлезе в насрещната пътна лента. Тези факти имат отношение към преценката за личната степен на обществена опасност на дееца, тъй като са ясна индикация, че подсъдимият не се е държал на пътя като един безразсъден водач. Въззивната инстанция с основание не се е съгласила с приетото от първоинстанционния съд като отегчаващо отговорността обстоятелство, че с деянието са отнети два живота на млади хора в работоспособна възраст с отражение върху техните семейства, посочвайки, че смъртта на две лица е квалифициращ признак, но не е съобразила и това, че смъртта на две лица е минимално изискуемият от закона престъпен резултат, за да е съставомерно едно деяние по чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК. Прекомерно голяма тежест е отдадена на наложените на подсъдимия Т. административни санкции за нарушения на ЗДвП. Макар числеността на допуснатите административни нарушения на ЗДвП, на които съдилищата са акцентирали, действително да очертава подсъдимия като твърде неизряден водач, който системно пренебрегва нормативно установените изисквания за движение по пътищата, реалната относителна тежест и значение на санкционираните нарушения не го характеризират като шофьор, чието поведение на пътя застрашава безопасността на останалите участници в движението, до какъвто извод е достигнал въззивният съд в мотивите на решението си (л. 13). Измежду всички извършени нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият Т. е наказан предимно с ниски по размер глоби, само еднократното нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 ЗДвП е пряко свързано с безопасността на движение. Неправилно и двете инстанции при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. са взели предвид като отегчаващо отговорността му обстоятелство и освобождаването му от наказателна отговорност за деяние по чл. 345, ал. 2 НК, извършено след датата на пътно-транспортното произшествие. Отговорността на дееца следва да се прецени към момента на извършеното от него деяние, а не да се поставя в зависимост от последващи престъпни събития, за които се носи отделна отговорност, още повече, че в конкретния случай подсъдимият е бил освободен от такава с налагане на административно наказание, поради което с основание защитникът му настоява, че неговият правен статус е на неосъждано лице. Резонно е и развитото оплакване от адв. М. с позоваване на презумпцията за невиновност срещу индивидуализацията на наказанието при съобразяване и на наличието на криминалистични регистрации на подсъдимия. Видно от изготвената характеристична справка от полицейския инспектор, касае се за две регистрации – по чл. 191, ал. 2 НК, за което престъпление подс. Т. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание още през 2012 година и е реабилитиран, както правилно е съобразил въззивният съд и втора - за притежание на наркотици. В изготвената справка не се съдържат данни кога е направена тази криминалистична регистрация, поради което решаващите съдилища не са имали основание да й придадат толкова голямо значение и въз основа на нея да омаловажат положителните данни за подсъдимия, съдържащи се в характеристиката на кмета на [населено място], където подсъдимият живее и в показанията на разпитаната свидетелка С.. Дори и подсъдимият да е употребявал наркотици в миналото, както твърди св. М., това, което е съществено е, че той не е извършил престъплението, за което следва да понесе отговорност, под въздействието на наркотици или алкохол. Решаващите съдилища правилно са отчели като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства неговата младост, наличието на две малки деца, за едното от които с категоричност полага грижи, трудовата му, макар и непостоянна ангажираност, както и че деянието е извършено при по-леката от формите на непредпазлива вина. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е посочен, макар и недооценен в пълна степен, изтеклият период от датата на деянието до реализирането на наказателната отговорност и то не по вина на подсъдимия, който във всеки един момент е имал изрядно процесуално поведение. Наказателното производство в досъдебна фаза е протичало неритмично, като се констатират продължителни периоди, в които разследващите органи са бездействали. Затова наложеното преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК наказание от седем години и шест месеца, което е в размер по-близък до средния – девет години, отколкото до законово определения минимум от три години лишаване от свобода, е прекомерно тежко, тъй като не е съобразено със степента на обществена опасност на конкретното деяние, с личната степен на обществена опасност на подсъдимия и със значителния превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. За да не се превръща в ненужна репресия, наказанието следва да бъде намалено на шест години и след приложение на чл. 58а, ал. 1 НК редуцирано на четири години лишаване от свобода, като в съответствие с него се намали от осем на седем години и наложеното на подс. Т. кумулативно наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Подобен размер на наказанията държи сметка от една страна за честотата на случаите на причинена смърт по непредпазливост при пътни произшествия и би въздействал възпитателно и поправително на другите членове на обществото, а от друга – за констатираната постепенна градация в характера и тежестта на извършените от подсъдимия многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата, налагаща да му се въздейства с по-голям интензитет поправително, възпитателно и възпиращо. Подсъдимият следва да заплати и направените от частните обвинители Д. Р., Д. И. и Н. И. разноски в касационното производство в размер на 1500 лв. за всеки един от тях. Що се отнася до претенцията за разноски, заявена от адв. С., но от името на повереника на частния обвинител Н. Г. - адв. Р. М., настоящият състав на ВКС намира, че тя следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд, който да прецени основателността й, доколкото именно пред него е представено пълномощно, според което адв. М. е поела представителството и защита по НОХД 675/2019 година на ОС Хасково до приключването му пред всички инстанции, включително и за производства по отмяна и възобновяване, с право да преупълномощава други адвокати със същите права и към пълномощното е представен договор за правна защита и съдействие, в който е вписано възнаграждение, присъдено с първоинстанционната присъда. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 260047/18.11.2020 година по в.н.о.х.д. № 353/2020 година на Апелативен съд – Пловдив в частта относно размера на наложените на подс. Е. Н. Т. наказания, като намалява срока на наказанието лишаване от свобода на четири години и на наказанието лишаване от право да управлява МПС на седем години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА подс. Е. Н. Т. да заплати по 1500 (хиляда и петстотин) лв. на всеки от частните обвинители Д. Р., Д. И. и Н. И. за разноски в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.