Р Е Ш Е Н И Е     № 350     София, 28 септември 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 276/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Г. В. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 27 от 27.03.2009 г., постановено по ВНОХД № 41/09 г. от Окръжен съд – гр. Т., с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 31 от 21.01.2009 г. по НОХД № 934/08 г. на районния съд от същия град о. осъждането на молителя. Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК. Правят се алтернативни искания – за отпадане квалификацията по чл. 195, ал.1 т. 7 от НК, намаляване на наказанието. Искането се поддържа от процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК. Осъденият Г. В. Г. не се явява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият Г. В. Г. е бил признат за виновен в това, че на 04.07.2007 г., при условията на повторност, след предварителен сговор с Й. Й. Й. , чрез използване на техническо средство и МПС, са отнели от владението на К. А. С. движими вещи – 50 литра гориво на стойност 128, 00 лева и капачка за резервоар, собственост на Б. П. А. на стойност 10,50 лева без тяхно съгласие и с намерение за присвояване, като случая не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, т. 5 и т. 7 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК в размер на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, предмет на предходно условно осъждане. ІІ. Искането за възобновяване на наказателното дело е частично основателно. Оспорената от осъдения правна квалификация по чл. 195, ал.1, т. 7от НК, наистина е неправилна. Последователно, в съдебната практика и науката, е застъпено становището, че повторна кражба по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК има, когато деецът извърши кражба в немаловажен случай, след като е осъждан за кражба в немаловажен случай (виж т.2 на Постановление № 2/70 г. на ПВС). Видно от данните по делото Г. е осъждан за извършено престъпление по чл. 197, т.2 във вр. с чл. 194, ал.3 от НК, тоест предходното осъждане е за маловажен случай на кражба, поради което и престъплението, предмет на настоящето дело не може да бъде квалифицирано по чл. 195, ал.1, т. 7 от НПК. Неоснователно е другото възражение, отново свързано с приложението на закона. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 НПК. Така както и предходните инстанции, настоящият касационен състав е обвързан с признатите от подсъдимия фактически констатации, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и тези, които обосновават квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 5 от НК (използване на техническо средство, МПС и предварителен сговор). Последното е достатъчно, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 218б от НК е неприложима, тъй като фактите не позволяват извършеното деяние да се квалифицира по чл. 194, ал.3 или по чл. 195, ал. 4 от НК. ІІ. Доводите, поддържани в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, в едната си част са свързани с поддържаните такива по повод първото от касационните основания, които вече бяха разгледани, а с другата част се заявява прекомерност на наказателната принуда, определена в искането, като такава в размер на “две години и шест месеца”. Отпадането на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК не повлиява върху справедливостта на наказанието, определено при условията на чл. 55 от НК, очевидно към минимално допустимия размер от закона. Вярно е, че подсъдимият ще трябва да изтърпи и още две години лишаване от свобода, но това е резултат от приложението на чл. 68, ал.1 от НК, а не защото определеното наказание по настоящето дело (шест месеца лишаване от свобода), е явно несправедливо. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 27 от 27.03.2009 г., постановено по ВНОХД № 41/09 г. от Окръжен съд – гр. Т., с което частично е потвърдена първоинстанционната присъда № 31 от 21.01.2009 г. по НОХД № 934/08 г. на Районен съд – гр. Т. като ОПРАВДАВА осъдения Г. В. Г. по обвинението по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.