Р Е Ш Е Н
И Е
№ 99
София, 02.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 4589 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. А. от с. О.,община Чепеларе срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 14.04.2008г. по гр.д. №136/2008г. и поправено с решение,постановено на 19.09.2008г. по същото дело,в частта,с която е отменено решението на първоинстнацинония съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Н. К. А. иск за признаване правото на възстановяване на наследниците на П. К. Я. на собствеността върху гори в реви “О”,землище на с. О.,в частта за претендирания размер на горска площ над 20.971дка до размера на признатата за възстановяване от първоинстанционния съд площ от 29.447 дка гора.
С определение №29/23.01.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложното поле на разпоредбите на чл.2 ЗВСГЗГФ и чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл.20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представеното по делото ПМС №13072/1940г. не установява,че наследодателят е бил собственик на процесните гори към момента на образуване на ДГФ. Поддържа,че включването на г. в държавното г. с. през 1940г. ,без да са налице данни за отчуждаването им, дава правото да се иска възстановяване на тези гори по реда на ЗВСГЗГФ.
Ответниците по касационна жалба О. с. “Земеделие”-гр. Чепеларе,Д. г. с.-Хвойна и Р. д. по горите-гр. Смолян не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ Н. К. А. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху имоти, включени в горския фонд.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че представеното по делото Постановление №13072/1940г. на Министерството на земеделието и държавните имоти определя съгласно чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./ само кои от досегашните държавни, общински и други обществени гори и горски пасища в землището на всяко населено място ще останат занапред като предмет на горското с. , представлява по същността си протокол,чрез който се определя предметът на горското с. в с. О. и не може да служи като доказателство за установяване на собствеността по смисъла на чл.13,ал.3,т.3 ЗВСГЗГФ. Прието е също така,че отбелязването в Дневника за идеалните имуществени дялове на член-кооператорите на ГПК ”О”,че определени лица притежават гори в съсобственост не може да послужи като доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху определени гори без по делото да се установи точния брой съсобственици,за които да може да се приеме,че притежават равни части от съсобствената вещ.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят приложното поле на ЗВСГЗГФ и по-специално на чл.2 от този закон,а оттам и доказателственото значение на съставените при действието на Закона за г. от 1925г./отм./ протоколи и постановления,определящи г. , включени в предмета на горското стопанство. Тези въпроси са поставени на разглеждане,тъй като в касационната жалба се поддържа,че посочените в Постановление №13072/1940г. гори на наследодателя не са били заменени с общински дялове,нито отчуждени по предвидения в Закона за г. от 1925г./отм./ ред и следователно са включени в горското с. не по установения ред,а оттам и че постановлението може да се приеме като доказателство,установяващо принадлежността на правото на собственост върху посочените в него гори към патримониума на наследодателя и наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по предвидения в ЗВСГЗГФ ред.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС приема,че ЗВСГЗГФ не намира приложение по отношение на имоти,включени в държавния горски фонд по реда на Закона за г. от 1925г./отм./,като съображенията за това са следните:
По реда на ЗВСГЗГФ на възстановяване подлежи правото на собственост само върху имоти,включени в държавния горски фонд по реда на изрично посочените в чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове. Включването на имотите в горския фонд по друг ред,вкл. по реда на Закона за г. от 1925г./отм./ не е основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ,независимо дали след включването в предмета на горското с. по реда на чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./ имотът е бил надлежно отчужден по реда на чл.33 от същия закон или незаконно завзет или отнет не по установения в закона ред. От значение е обстоятелството към кой момент и по реда на кой нормативен акт имотът е бил включен в държавния горски фонд,респ. в предмета на държавното г. стопанство. Извършеното преди 1946г. включване на имота в държавното г. с. не е основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ.
Когато в съответния закон,по реда на който имотът е включен в предмета на горското с. ,е предвиден специален ред за замяна на частния имот с общински дялове или за отчуждаването му,неспазването на установения в закона ред за отнемане на имота обуславя наличие на основание за възстановяване на собствеността само когато това е изрично предвидено. ЗВСГЗГФ обаче не предвижда възможност,аналогична на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения в закона ред. Освен това дори да се приеме,че отнемането не по установения в закона ред може да обуслови наличие на основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ,същото би било релевантно и би попадало в приложното поле на този закон само ако е извършено след 1946г.,т.е. в периода,който разпоредбата на чл.2,ал.1 от закона визира,тъй като ЗВСГЗГФ изрично предвижда възстановяване на собствеността само върху имоти,включени в държавния горски фонд в определения от посочените в чл.2,ал.1 нормативни актове период. Включването на имота в горския фонд преди 1946г. при наличието на специален ред за отчуждаване,респ. замяна изключва ефекта на национализацията по реда на изрично посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ нормативни актове.
Разпоредбата на чл.33 от Закона за г. от 1925г./отм./ предвижда специален ред за заменяване или отчуждаване със спешност на завладяването за сметка на респективните собственици или владетели на чужди земи /ниви,ливади,гори и др./,находящи се из вътрешността на отредените за предмет на горското с. държавни,общински и други обществени гори и пасища и за онези,които ще се включат при закръгляването на границите им. Включването на такива имоти в горското с. без да е проведено производство по замяна или отчуждаване, т.е. ако липсва решение на комисията по чл.33,ал.3 от Закона за г. от 1925г./отм./ сочи на завземане на имота от държавата не по установения в закона ред към момент,предхождащ национализацията на г. , извършена след 1946г.,което изключва възможността правото на собственост да бъде възстановено по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това и съставените по реда на Закона за г. от 1925г. протоколи,имащи за цел определяне предмета на горското с. и издадените по реда на чл.20 от същия закон постановления не представляват доказателства,въз основа на които да се приеме,че към 1946г. наследодателят е притежавал правото на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено на първо място,че претендираните имоти са включени в държавния горски фонд по реда на изрично изброените в разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове. В случая част от ревир “О”,в която попадат и претендираните гори, съгласно Стопанския план от 1938г. е включена в предмета на горското с. , определен с Постановление №13072/1940г., поради което следва да се приеме,че е налице фактическо завземане преди 1946г.,което е пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Представеното по делото Постановление №13072/1940г. на Министерство на земеделието и държавните имоти има за цел определяне предмета на горското с. и включването на имоти на частни лица в този предмет преди 1946г., поради което правилно въззивният съд е приел,че същото не е сред допустимите доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху описаните в същото имоти на наследниците на П. К. Я.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността и по отношение на имотите,записани като притежавани в съсобственост с трети лица. Правилото за равенство на дяловете в съсобствеността може да бъде приложено само ако броят на съпритежателите е установен. При липса на данни за броя на лицата,за които е извършено отбелязване,че притежават в с съсобственост един имот,делът на всеки един от тях в съсобствеността не може да бъде определен,а оттам не може да бъде определен и обемът права, по отношение на които предявеният иск е основателен.
Изводите на въззивния съд за правното значение и последици на релевантните за спора факти,вкл. за приложното поле на ЗВСГЗГФ и доказателствата,посредством които може да се установи принадлежност на правото на собственост към патримониума на наследодателя към меродавния по смисъла на чл.2 ЗВСГЗГФ момент са правилни и законосъобразни,поради което съгласно чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 14.04.2008г. по гр.д. № 136/2008г.,поправено с решение №435 от 19.09.2008г.,постановено по същото дело в частта,с която е отменено решението на първоинстнацинония съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Н. К. А. иск за признаване правото на възстановяване на наследниците на П. К. Я. на собствеността върху гори в реви “О”,землище на с. О.,в частта за претендирания размер на горска площ над 20.971дка до размера на признатата за възстановяване от първоинстанционния съд площ от 29.447 дка гора.
Председател:
Членове: