Ключови фрази
Производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества * споразумение


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 534

София, 23 ноември 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2011 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2398/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения О. П. П. за възобновяване на наказателно дело № 193/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Перник, по което е одобрено споразумение с определение № 276 от 22.03.2011 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 вр. чл. 26 от НК и е приел да бъде наказан с „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, както и с „глоба” в размер на 3000 лева.
В искането се изтъкват доводи за наличие на основанието по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и връщането на делото за ново разглеждане, тъй като обвинението за второто деяние, включено в продължаваното престъпление, почива на доказателства, изходящи само от полицейски служители.
Осъденият се явява в съдебно заседание пред ВКС, като поддържа искането си. Назначеният му служебен защитник поддържа искането с изложените в него съображения, като в допълнение сочи нарушено право на защита предвид непредявяване на обвинение по кои правила подсъдимият е следвал да има разрешение за притежание на наркотици. Въвежда и ново касационно основание – това по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, с довод, че съдът не е обсъдил възможността за прилагане на друга правна квалификация – по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 от НК.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото , намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421 ал.1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
По същество в него се твърди наличие на недоказаност на обвинението за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление. Недоказаността на обвинението /необосноваността на съдебния акт/ не е касационно основание, включено в чл. 348 от НПК, поради което и не може да послужи и като основание за искане за възобновяване на производството по делото на осн. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Принципно искането на П. би следвало да бъде оставено без разглеждане. ВКС обаче счита, че с оглед гарантиране на правото на осъдения да получи проверка на постановения съдебен акт следва да извърши такава с оглед оценка на спазването на особените процедурни правила, по които е било разгледано делото и е било постановено атакуваното определение. По същество доводът се състои в това, че част от обвинението се гради на доказателствени средства, които ако бъдат игнорирани от доказателствената съвкупност, обвинението би се явило недоказано, поради което и обвиняемият би следвало да бъде оправдан.
Възведените доводи на осъдения П. не могат да бъдат споделени.
По естеството си решаването на едно дело със споразумение / Глава 29 от НПК/ представлява една от диференцираните процедури, предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес или въобще не се провежда съдебна фаза на същия. В настоящия случай споразумение е било сключено между прокурора и назначен защитник на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. Предложено на съда, то е предопределяло правните и фактически рамки на обвинението срещу О. П., в които съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 382 ал.7 от НПК, след установяване на наличие на положителни отговори от обвиняемия на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 382 ал.4 от НПК. Вярно е, че съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на „закона” и морала, но той е длъжен да направи това само в рамките на постигнатото съгласие между страните по споразумението относно въпросите, залегнали в чл. 381 ал.5 от НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се установяват фактите, приети в споразумението. В противен случай би се обезсмислила ролята на споразумението като способ за приключване на наказателното производство по съкратен начин, при който за разлика от останалите способи за това /напр. „съкратено съдебно следствие” / съдът не изготвя мотиви, в които по принцип той прави достояние на страните в процеса своята оценъчна доказателствена дейност. Поради това, след като страните, сключили споразумение, са постигнали съгласие по въпросите, визирани в чл. 381 ал.5 от НПК, съдът не навлиза в проверка на това дали тези въпроси се обосновават от доказателствата по делото, а е длъжен да следи дали към приетите във фактическата част на споразумението обстоятелства е приложен правилно материалния закон.
Видно от съдържанието на споразумението, подсъдимият П. се е признал за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 21.04.2010 г. и на 02.08.2010 г. в Перник без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – хероин. В текста на споразумението, както и в съдебния протокол, в който е възпроизведено то, изрично са посочени датите, на които са извършени двете деяния, включени в продължаваното престъпление. Подсъдимият е бил наясно, че се признава за виновен и за второто деяние, като е имал възможност, ако счита, че то е недоказано, да не се съгласява на споразумение. Въпреки това, той е заявил, че разбира обвинението, че се признава за виновен, че разбира последиците от споразумението и че е съгласен с тях. П. е декларирал пред съда, че доброволно е подписал споразумението и желае то да бъде одобрено. Предвид възприетото от настоящия състав становище за рамките на правомощията на съда, произнасящ се по споразумението, не е допустимо искането на осъдения към настоящия момент за извършване на анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и да се направи извод за тяхната достатъчност или недостатъчност за обосноваване на обвинението, касаещо второто деяние, включено в продължаваното престъпление. Съдът не е нарушил никоя процесуална норма, разглеждайки делото по реда на Глава двадесет и девета и постановявайки своя съдебен акт.
Не е налице каквото и да е нарушаване правото на защита на осъдения, което да се е изразило в невъзможност да узнае фактите по делото и в частност забраната за притежание на наркотично вещество. Обвинението срещу него е било внесено в съда с обвинителен акт, в който подробно са описани международните и национални нормативни актове, налагащи забрана за притежаване на наркотични вещества, с което настоящият съд приема, че в пълнота е гарантирано правото му да узнае всички факти, в които е бил обвинен.
По изложените съображения ВКС намери, че не е налице основанието за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК на наказателното производство, поради което искането не следва да бъде уважено.
Искането за възобновяване поради съществено нарушение на материалния закон /чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/ следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото то е въведено едва в съдебно заседание от защитата, без да е посочено в искането, по повод на което е образувано делото.
Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 193/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Перник.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.