1 Р Е Ш Е Н И Е № 625 гр. София, 12.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 октомври през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1313/09 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на „Ч. фарма В. лекарства” АД срещу въззивното решение на Д.ки окръжен съд /ОС/ по гр.д. №266/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че значимият за спора въпрос: валидно ли е уговорена в трудовия договор неустойката, чието присъждане се иска е решаван противоречиво от съдилищата. В част от съдебните решения се приема, че клаузата за неустойка в тр. договор ограничава бъдещите трудовоправни отношения на служителя и е нищожна, поради противоречие със закона – чл.48 от Конситуцията. В друга част е прието, че клаузата е наложена от спецификата и търговската тайна в дейността на работодателя и цели да го обезщети за вреди от разпространяване на поверителна за него информация и от използване на придобити при работата за него търговски знания и контакти от служителя, ако последният започне работа при друг конкурентен работодател. При относителността на свободно поетото от служителя задължение, клаузата не ограничава конституционното му право да избира професия и месторабота. Той може и да не я спази, като заплати уговорената неустойка. Към момента на разглеждане на жалбата въпросът вече е решен с практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – решения по реда на чл.290 от ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. Т. – М. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска на касатора срещу В. М. по чл.92 от ЗЗД – за сумата 3360 лв., представляваща уговорена неустойка в сключения между страните трудов договор. Обявил е клаузата за неустойка за недействителна – нищожна, на осн. чл.74, ал.1 от КТ поради противоречието й със закона – чл.48, ал.1 от Конституцията. Прието е, че клаузата за неустойка при неизпълнение на поетото от служителката задължение след прекратяване на тр. договор с този работодател да не постъпва на работа в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма за срок от една година след прекратяването, не може да намери място в трудовия договор по отношение на бъдещите гражданскоправни отношения на служителя. Бъдещите му трудовоправни отношения пък са императивно регулирани от чл.48,ал.3 от Конституцията, признаваща на всеки гражданин правото свободно да избира професия и място на работа. Това право е закрепено както в чл.15, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС, така и в чл.1, пар.2 от Е. социална харта от 18.10.61 г., ратифицирана от всички държави – членки, и в т.4 от Хартата на общността за основните социални права на работниците от 9.12.89 г. Пар.2 на чл.1 от Хартата на основните права в ЕС възпроизвежда трите свободи, гарантирани от чл.26 и 45, 49 и 56 от Договора за функциониране на ЕС –свободата на движение на работниците, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги; соченото право е признато като неподлежащо на дерогиране и в практиката на Европейския съд. Затова според ОС съглашението на страните в трудовия им договор служителката да не встъпва в бъдещи трудовоправни отношения с конкурентни фирми за определен срок / което тя не е изпълнила, сключвайки тр. договор с друга голяма лекарствена фирма/ противоречи на закона, недействително е, а искането за изпълнение на поетото с него задължение за неустойка – неоснователно. Решението на ОС съответства на практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – решение на трето г.о. по гр.д. №1228/09 г. от 21.05.10 г. и на четвърто г.о. по гр.д. №1717/09 г. от 17.06.10 г. Там също е прието, че клаузата за неустойка в трудов договор, основана на задължение на работника да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентен работодател след прекратяване на тр. договор, е нищожна поради противоречие с чл.48, ал.3 от Конситуцията, както и на осн. чл.8, ал.4 от КТ. Тя не обвързва валидно страните и искът за присъждане на уговорената като неустойка сума е неоснователен. Даденото от въззивния съд тълкуване на закона при решаване на спора е съответно на това в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК / соченото от касатора определение по чл.288 от ГПК не е такава практика – ТР №1/10 г./. Въззивното решение е правилно и на осн. чл.291,т.1 и чл.293 от ГПК следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Д. по гр.д. № 266/09 г. от 29.05.09 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: