Р Е Ш Е Н И Е
№ 253/2014 г.
гр. София 17.02.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 5583 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ДП”НК Ж. и.” [населено място], чрез Гл. юрисконсулт Е. С. против решение № 307/11.06.2013 г. по гр. дело № 499/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 449/13.03.2013 г. по гр.дело № 1196/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. З. И. от [населено място] против ДП”Н.” С. за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г. и същият е осъден да заплати на ДП”Н.” С. сумата 1050 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и вместо отменената част е осъдено ДП”Н. к. Ж.и.” [населено място] да заплати на С. З. И. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г. ведно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд по гр.дело № 1196/2012 г. в уважената част на иска с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдени в полза на ищцата Р. А. З., заедно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане.
С определение № 508/09.04.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 307/11.06.2013 г. по гр.дело № 499/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 449/13.03.2013 г. по гр.дело № 1196/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. З. И. от [населено място] против ДП”Н. к. Ж. и.” [населено място] за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г. и ищецът е осъден да заплати на ДП”Н.” [населено място] сумата 1050 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и вместо това е осъден ДП”Н.” [населено място] да заплати на С. З. И. ЕГН 800323 4584 сумата 30 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане по касационна жалба вх. № 5039/30.07.2013 г., подадена от ДП”Н. к. Ж. и.” [населено място], чрез Е. С. гл.юрисконсулт. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос - относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето.
С посоченото определение № 508/09.04.2014 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 307/11.06.2013 г. по гр.дело № 499/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 449/13.03.2013 г. по гр.дело № 1196/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е осъдена „Н. к. Ж. и.” [населено място] да заплати на Р. А. З. от [населено място], П. област, [улица] сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната дъщеря Й. Р. З., починала на 19.04.2010 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане. С оглед на това решението по гр.дело № 1196/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в уважената част на иска, предявен от Р. А. З. е влязло в сила на 09.04.2014 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответниците по жалбата Р. З. и С. И., двамата чрез адв.З. П. В. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съдът е приел, че ищцата Р. А. З. е майка на детето Й. Р. З., родено на 17.11.2006г. с баща неизвестен. Възоснова на акт за смърт е прието, че на 19.04.2010г. в 14.30 ч. е настъпила смъртта на детето Й. З. в резултат от падане от ЖП мост, гмуркане или скачане във вода, причина за травма различна от удавяне или потъване във вода.
Относно механизма на станалия инцидент съдът е взел предвид протокол № 215 от заседание на районна комисия за анализ на произшествията при РЖИ П. проведено на 03.05.2010 г. и доклад на същата. Прието е за установено, че на 19.04.2010 г. на 14.20 ч. заминавал влак от гара Т. за гара С.. Влакът се движел при спазване на участъковата скорост с 90 км/ч. На жп моста на р. А. машиниста видял група деца, като едното от тях лазело по жп линията. Подал неколкократно сигнал и задържал екстрено с влаковата спирачка. Не бил усетен удар в машината и след спиране на влака машиниста и началник влака започнали да търсят детето. Разбрали, че е паднало в реката. По късно детето Й. З. е намерено починало на около 700 м. За механизма на увреждането съдът е взел предвид показанията на свидетелите И. К. – помощник машинист на влака и Р. Т. – машинист на влака.
Възоснова на изслушана комплексна СТЕ е установено, че при настъпване на инцидента и в момента от двете страни на жп линията, както преди, така и след моста в [населено място] няма ограждения. При изграждането на жп моста на р. А. са спазени изискванията и нормите за проектиране на пътни и жп мостове, приложими към датата на построяване на съоръжението. Съществуващия парапет на моста е изпълнен съгласно нормите за проектиране към момента на изграждането му, като предназначението му е да обезопасява движението на служебни лица, които поддържат и контролират изправността му. Прието е, че от двете страни на съоръжението има забранителни табели за преминаване през него.
Приел е, че съобразно посоченото заключение най-вероятния механизъм на произшествието, при което е настъпила смъртта на детето, е че последното е преминало през релсите на дясно, по посока на движението на влака, озовало се е на наклонения насип, изгубило е равновесие и е паднало с последвали претъркулвания по посока на парапета. Детето е паднало под хоризонталната част на парапета и се е приплъзнало по корем. При падането от моста тялото се е насочило с главата надолу и се е ударило в някой от речните камъни, в резултат на което е получена черепно-мозъчна травма, причинила смъртта на детето. Според заключението при движение на влака със скорост 46 км/ч на мястото на инцидента не е възможно образуваната на въздушна струя от движението да е упражнила въздействие върху детето.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е приел, че на 19.04.2010 г. след обяд деца от [населено място] се качили на жп моста на р. А. за да играят. По това време по разписание от П. за гара С. се движил влак с разрешена скорост от 90 км/ч. Преди моста машиниста забелязал играещите деца, подал звуков сигнал и предприел спиране. Децата се разбягали с изключение на детето Й. З. на три години и половина, което лазело по релсите. Съобразно механизма описан от СТЕ детето паднало в реката, плъзгайки се под парапета на моста и починало от черепно мозъчна травма. Съдът е приел, че преминаването по това съоръжение е забранено съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1т.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. и е имало съответните табели указващи забраната. Достъпа до моста не е ограничен с ограждения на жп линията. Ограда на линията от двете и страни е съществувала и топографски е отразена в кадастралния план. Прието е, че в момента оградата не съществува, части от нея са запазени само в близост до жп кантона, намиращ се до прелеза на 520 м.от моста.
От правна страна съдът е приел, че предявените искове по чл. 49 ЗЗД са основателни. Според съда който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Прието е, че отговорността е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия, с които е причинена вреда на пострадалия, че вината се изразява в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата, че действията или бездействията са противоправни, когато нарушават предписани или общоприети правила.
Прието е, че ответникът-жалбоподател е възложител на работа по смисъла на закона. Съгласно пар.1,т.1 от ДР на ЗЖТ е прието, че железопътните линии и съпътстващите ги съоръжения са обекти на железопътната инфраструктура, че обектите на железопътната инфраструкура и земята върху която са изградени са публична държавна собственост съгласно чл. 3 ал.1 ЗЖТ и според чл. 9 и 10 ЗЖТ НК“Ж. и.“ ги ползва и управлява и извършва дейност по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура.
Според въззивния съд е налице вреда. Прието е за неустановено възоснова на изслушаната СТЕ причина за инцидента да е скоростта на движение на влака в процесния участък. Съдът е приел, че съответните служители на ответника не са взели необходимите мерки да обезопасят процесния участък от жп линията, който е опасен, като чрез подходящо заграждение препятстват достъпа до жп моста, в изпълнение на общоприетите задължения да не се вреди другиму. Приел е за установено, че ЖП моста и жп линията се намират в урбанизирана територия. От север и юг на линията е предвидено по план изграждане на улица и пешеходна алея, че в момента има обособени черни пътища които се използват за транспортен достъп до жилищните имоти. На разстояния посочени от съответното вещо лице се намират жилищни сгради. Според съда по смисъла на ЗУТ това е урбанизирана територия/селище или селищно образование/. Съдът е приел, че макар по моста да е забранено преминаването на пешеходци и да има необходимите табели указващи тази забрана установено е, че той е единствения начин да се премине реката, че се намира в близост до жилищни сгради и селскостопански такива, до него водят много пътеки и децата от близката махала редовно играят на него. Прието е, че линията и моста намиращи се в населено място представляват опасност и следва да се вземат мерки за обезопасяването им, каквито не са взети. Въззивният съд е приел за установено и наличие на причинна връзка между това противоправно бездействие и станалия ицидент.
Съдът не е възприел становището, че наредба № 55/2004 г. се прилага и по отношение обезопасяването на заварената жп инфраструктура. Според съда наредба № 55/2004 г. е приета в изпълнение на чл. 30 ЗЖТ, че законът не предвижда поддържането на жп инфраструктурата да става в изпълнение на нейните предписания. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.2 от цитираната наредба и е приел, че същата не се прилага в случая, тъй като не е имало реконструкция и преустройство, за да се приеме, че не са изпълнени предвидените в наредбата обезопасителни мерки.
Въззивният съд е приел, че задължението на жалбоподателя – ответник по чл. 10 ал.1, т.2 ЗЖТ да извършва дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура, включва и задължението да поддържа съществуващи обезопасителни мерки, както и да предприема необходими такива. Приел е за установено, че процесният участък от жп линията не е бил обезопасен, че е съществувала ограда от двете страни на жп линията и от двете страни на моста, достигаща до жп прелеза и кантона, намиращи се на около на около 520 м от моста, че оградата е нанесена в кадастралния план и съобразно скиците се установява топографското й отразяване и местоположението й. Приел е, че оградата е запазена само в малък участък около жп кантона. Според съда без значение е кога е направена оградата. Релевантен е фактът, че процесният участък е опасен и, че е бил обезопасен. Приел е, че длъжностни лица на ответника са бездействали, че не са изпълнили задължението да поддържат жп инфраструктурата, както и взетите обезопасителни мерки-ограда. Съдът е приел, че бездействието на лицата, на които ответника е възложил извършването на определена работа във връзка с обезопасяването на участъка, като запазят съществуващото или извършат ново е в причинна връзка с инцидента.
Въззивният съд е приел, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на детето, причинена в резултат на инцидента и следва да бъдат обезщетени за тях.
Прието е, че ищцата Р. А. З. е майка на детето и е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. В уважената част на предявения иск от Р.З. решението на Пловдивския окръжен съд е влязло в сила.
По въпроса дали ищецът С. З. И. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение съдът е приел, че не са представени доказателства същият да е биологичен баща на починалото дете. Прието е за установено, че ищецът живее на съпружески начала с майката ищца, че детето е родено по време на тяхното съжителство и от раждането си до смъртта е живяло заедно с тях и те са полагали грижи за него. Приел е, че детето е познавало ответника като баща, че той го е приемал като дъщеря и, че според установените отношения между тях в обществото са били баща и дъщеря.
Според съда в закона кръгът на лицата които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадалия не е определен, че се прилага ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г. Прието е, че според установения принцип при определяне на този кръг следва да се изхожда от справедливостта и да се обезщетяват само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, но при доказани действително претърпени такива вреди. Съдът е приел, че според установената съдебна практика най-близките са изчерпателно изброени и те са низходящите, възходящите и съпругът и други лица, с които са се създали и съществували отношения сходни с отношенията между роднините. Прието е, че в конкретния случай починалото дете е живяло заедно с ищеца С. И. в едно домакинство от раждането си, че са се възприемали като баща и дете и са изградили такива връзки помежду си с типичните проявления на отношение между баща и дете. Поради това съдът е направил извода че ищецът И. попада в кръга на лицата имащи право на обезщетение за понесените неимуществени вреди, че и двамата ищци имат право на обезщетение.
Съдът е приел, че ищецът С. З. И. е понесъл загубата на дете и е изпитал страдания нормални за всяка подобна ситуация, че е плачел, страдал и се затворил в себе си. Прието е, че при определяне размера на обезщетението следва да се изхожда от принципите на справедливостта и утвърдената съдебна практика, като съдът е взел предвид ниската възраст на детето, внезапната му трагична загуба и нормално установените взаимоотношения родител-дете изразяващи се в обич, привързаност, грижи. При тези съображения съдът е направил извода, че претърпените неимуществени вреди ще се обезщетят със сумата по 60 000 лв. за ищеца С. И..
Въззивният съд е преценил за основателно възражението на ответника-жалбоподател за съпричиняване. Прието е, че ищецът е оставил без надзор и контрол дете на три години и половина, което поради ниската възраст не е било в състояние адекватно да възприема околната среда и да оценява опасностите и се е оказало на опасно място, което е забранено за движение. Съдът е приел, че в случая съпричиняването се оценява на 50%. Съобразно така приетото съпричиняване съдът е намалил размера на обезщетението за всеки ищец с 50%, като е приел, че искът е основателен в размер на по 30 000 лв. за заедно със законната лихва от датата на деликта.
По правния въпрос:
С ППВС № 4/1961 г. са определени по изчерпателен начин лицата, които имат право на неимуществени вреди от непозволено увреждане при настъпила смърт на пострадалия и това са най-близките роднини – възходящи низходящи и съпруг.
С ППВС № 5/1969 г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт е разширен, като в него са включени и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако един от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, ако това не е престъпление и не противоречи на морала. С ППВС № 2/84 г. е застъпено становището, че при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Следователно с посочената съдебна практика по изчерпателен и задължителен начин е определен кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при настъпила смърт на пострадалото лице.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената практика на ВС по поставения правен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон – основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Неправилен е решаващия правен извод на въззивния съд, че ищецът С. З. И. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалото дете Й. Р. З.. Обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по отношение на ищеца С. И. следва да се отмени. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
Установено е по делото, че ищцата Р. А. З. е майка на детето Й. Р. З., родено на 17.11.2006г. с баща неизвестен. Видно от приложения по делото препис-извлечение от акт № 0018/21.04.2010 г. на 19.04.2010г. в 14.30 ч. е настъпила смъртта на детето Й. З. в резултат от падане от ЖП мост, гмуркане или скачане във вода, причина за травма различна от удавяне или потъване във вода.
Въз основа на приложения протокол № 215 от заседание на районна комисия за анализ на произшествията при РЖИ П. проведено на 03.05.2010 г. и доклад на същата е установено, че на 19.04.2010 г. на 14.20 ч. заминавал влак от гара Т. за гара С.. Влакът се движел при спазване на участъковата скорост с 90 км/ч. На жп моста на р. А. машиниста видял група деца, като едното от тях лазело по жп линията. Подал неколкократно сигнал и задържал екстрено с влаковата спирачка. Не бил усетен удар в машината и след спиране на влака машиниста и началник влака започнали да търсят детето. Разбрали, че е паднало в реката. По късно детето Й. З. е намерено починало на около 700 м. Механизма на увреждането е установен и от показанията на свидетелите И. К. – помощник машинист на влака и Р. Т. – машинист на влака.
Възоснова на изслушана комплексна СТЕ е установено, че при настъпване на инцидента и в момента от двете страни на жп линията, както преди, така и след моста в [населено място] няма ограждения. При изграждането на жп моста на р. А. са спазени изискванията и нормите за проектиране на пътни и жп мостове, приложими към датата на построяване на съоръжението. Съществуващия парапет на моста е изпълнен съгласно нормите за проектиране към момента на изграждането му, като предназначението му е да обезопасява движението на служебни лица, които поддържат и контролират изправността му. От двете страни на съоръжението има забранителни табели за преминаване през него.
Съобразно заключението на СТЕ най-вероятния механизъм на произшествието, при което е настъпила смъртта на детето, е че последното е преминало през релсите на дясно, по посока на движението на влака, озовало се е на наклонения насип, изгубило е равновесие и е паднало с последвали претъркулвания по посока на парапета. Детето е паднало под хоризонталната част на парапета и се е приплъзнало по корем. При падането от моста тялото се е насочило с главата надолу и се е ударило в някой от речните камъни, в резултат на което е получена черепно-мозъчна травма, причинила смъртта на детето. Според заключението при движение на влака със скорост 46 км/ч на мястото на инцидента не е възможно образуваната на въздушна струя от движението да е упражнила въздействие върху детето.
От събраните по делото доказателства е установено, че на 19.04.2010 г. след обяд деца от [населено място] се качили на жп моста на р. А. за да играят. По това време по разписание от П. за гара С. се движил влак с разрешена скорост от 90 км/ч. Преди моста машиниста забелязал играещите деца, подал звуков сигнал и предприел спиране. Децата се разбягали с изключение на детето Й. З. на три години и половина, което лазело по релсите. Съобразно механизма описан от СТЕ детето паднало в реката, плъзгайки се под парапета на моста и починало от черепно мозъчна травма. Преминаването по това съоръжение е забранено съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1т.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. и е имало съответните табели указващи забраната. Достъпа до моста не е ограничен с ограждения на жп линията. Ограда на линията от двете и страни е съществувала и топографски е отразена в кадастралния план. В момента оградата не съществува, части от нея са запазени само в близост до жп кантона, намиращ се до прелеза на 520 м.от моста.
Като взема предвид установените факти и разрешението на правния въпрос съдът намира, че предявения иск с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД от ищеца С. З. И. е неоснователен. Съгласно разпоредбите на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тази хипотеза отговорността е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия, с които е причинена вреда на пострадалия.
Установено е по делото, че ищецът С. И. живее на съпружески начала с майката Р. З. на пострадалото малолетно дете Й. З., че последното е родено по време на тяхното съжителство и от раждането си до смъртта е живяло заедно с тях и те са полагали грижи за него. Установено е също от отбелязването в приложения акт за раждане на Й. Р. З., че последната е с баща неизвестен. С оглед на тези факти настоящият съдебен състав преценява, че ищецът С. И. не е баща на починалото дете Й. З. и поради това не е от лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от настъпилата смърт на детето. Според трайната практика на ВКС и ВС – ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. по изчерпателен начин са посочени лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при настъпила смърт на пострадалия. Това са най-близките на пострадалия в случай на настъпила смърт – възходящи, низходящи, съпруг, отглежданото но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. Ищецът не е сред тези лица. С оглед на това съдът намира, че предявения иск от С. И. срещу НК”Ж. и.” [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на малолетното дете Й. Р. З. на 19.04.2010 г. е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено първоиннстанционното решение на Пловдивския окръжен съд по предявения иск от С. И. и вместо отменената част искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен за сумата 30000 лв., заедно със законната лихва от 19.04.2010 г. следва да се отмени. Вместо отменената част предявеният иск от С. И. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в полза на ДП”НК Ж. и.” [населено място] следва да се заплати сумата 2860 лв. разноски по делото за всички инстанции с включено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 307/11.06.2013 г. по гр.дело № 499/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 449/13.03.2013 г. по гр.дело № 1196/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на С. З. И. от [населено място], против ДП”Н.” [населено място] за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г. и същият е осъден да заплати на ДП”Н.” С. сумата 1050 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и вместо отменената част е осъдено Д. п. „Н. к. Ж.и.” [населено място], [улица] да заплати на С. З. И. от [населено място], П. област, [улица], № 21 сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане и е осъдено ДП „Н. к. Ж. и.” [населено място] да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на В. сумата 1200 лв. държавна такса за уважения пред въззивната инстанция иск и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от С. З. И., [населено място], П. област, [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ап.22, чрез адв.З. В. против Д. п. „Н. к.Ж.а и.”, [населено място] [улица], съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2 за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й. Р. З. ЕГН [ЕГН], починала на 19.04.2010 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане.
Осъжда С. З. И., [населено място], П. област, [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ап.22, чрез адв.З. В. да заплати на Д. п. „Н. к. Ж. и.”, [населено място] [улица], съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2 сумата 2860 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |