5 Р Е Ш Е Н И Е №94 гр. София, 06 юни 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 265/2018 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. И. С. Д. срещу присъда №27/21.12.2017г., постановена по внохд № 681/2018г. по описа на Окръжен съд- Враца. С жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се превратна интерпретация на събраните по делото доказателства, в резултат на което изводите по фактите почивали на предположения. Осъдителната присъда била постановена при недоказаност на обвинението. Твърди се, че съдилищата са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, довили до нарушаване правото на защита на подсъдимия и обуславящи отмяната на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оспорва се справедливостта на наложеното наказание и се иска то да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. В заключение, при условията на алтернативност се моли за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия; отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд и изменение на присъдата с намаляване срока на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права. В допълнение към касационната жалба се изтъкват конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК - превратно и избирателно тълкуване на доказателствата; пороци в оценъчната дейност на съда при обсъждане на гласните доказателствени средства- показанията на св.С., Г. и Н. и немотивираното некредитиране на показанията на свидетелите, намиращи се в близки и приятелски отношения с подсъдимия. Поддържат се направените искания по същество. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С атакуваната пред ВКС присъда №27/21.12.2017г. по внохд № 681/2017г., Окръжен съд- Враца е отменил изцяло постановената от Районен съд- Враца по нохд № 1290/2016г. първоинстанционна присъда и вместо нея е признал подс. И. С. Д. за виновен в това, че на 24.09.2016г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си-над 1,2 на хиляда, а именно 2, 32 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза, поради което на осн. чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 1/една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500/петстотин/лева, платими в полза на държавата. Съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда на осн. чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложил на подсъдимия наказание лишаване от право а управлява МПС за срок от 1/една/ година. Съдът се произнесъл и по направените разноски по делото. Касационната жалба е неоснователна. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, аргументирано с липсата на пълно и всестранно изследване на фактите по делото и с превратно тълкуване на доказателствените източници не се подкрепя от материалите по делото. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл.13 и чл.14 от НПК. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия Д. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност, при пълно и комплексно обсъждане съдържанието на гласните доказателствени средства и при тяхното вярно интерпретиране. В рамките на приетата от въззивния съд фактология е прието, че полицейските служители С. С., П. Н. и П. Г. - патрул към РУ-Враца се движели със служебен автомобил през нощта на 24.09.2016г., когато били изпреварени от лек автомобил „Фолксваген Т.”, който се движел с висока скорост. Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал на водача му за спиране, което той не направил незабавно, а продължил движението си и в по-късен момент спрял вляво от пътя и водачът му слязъл. Това негово поведение било възприето от тримата свидетели. При проверката те установили самоличността му- подс. И. С. Д., както и че лъхал на алкохол. На мястото бил извикан друг дежурен полицейски екип на КАТ-Враца, в състав-св. Г. Г. и св. В.. На подсъдимия била извършена проверка с техническо средство, което отчело наличие на алкохол в издишания от водача въздух – 2,24 на хиляда. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване, като резултатът от химическото изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия, бил 2,32 на хиляда. При предявяване на материалите от разследването, по искане на защитата за извършване на повторно химическо изследване, била назначена повторна съдебно-химическа експертиза, установяваща същата концентрация на алкохол в кръвта на водача - 2,32 на хиляда. В основата на изводите по фактите с основание са поставени показанията на св. С., Н. и Г., които категорично са заявили, че след като са подали светлинен и звуков сигнал за спиране на автомобила, са наблюдавали същия до преустановяване движението му, след което именно подсъдимият е слязъл от шофьорското място. При това положение, с основание окръжният съд е приел, че чрез показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства относно основния въпрос- предмет на установяване в процеса - управлявал ли е подсъдимия Д. превозно средство след като е употребил алкохол. Не е вярно оплакването, че съдът им се е доверил единствено поради тяхното служебно качество. Видно от мотивите, служебното качество на свидетелите е изтъкнато като аргумент за липса на лична и/или професионална заинтересованост у тях, така че те да проявят тенденциозност или предубеденост при депозиране на показанията си. Не се констатират каквито и да е индикации в подобна насока - напротив свидетелите подробно, ясно и последователно са обяснили хронологията на събитията, както и са потвърдили част от обстоятелствата, посочени от подсъдимия и св. Г. Д.- че в автомобила, управляван от подсъдимия е имало още 3-4 лица. Без подкрепа е и оплакването, че в показанията на св. С., Н. и Г. се констатирали необсъдени противоречия във връзка с обясненото пред тях от подсъдимия относно причините за неспиране на автомобила. И тримата свидетели еднопосчно са заявили, че подсъдимият е заявил, че не е спрял автомобила, защото не е видял светлинния сигнал. Вярно е че св. С. посочва, че след това подсъдимият е отрекъл да е шофирал автомобила, но по този въпрос св. Г. и Н. не са взели отношение в разпита си, така че на практика не е налице противоречие в техните изявления. Тезата на подсъдимия, че не той, а св. Г. Д. е управлявал превозното средство, с основание е била отхвърлена от въззивния съд, който внимателно е съпоставил обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. Д., З., И., Я. и М., в контекста на собствената им логичност и непротиворечивост и връзката им с останалите гласни доказателствени източници по делото. При наличните по делото противоречия в съдържанието на двете групи гласни доказателствени средства, въззивната инстанция е отделила особено внимание на тези противоречие и е изтъкнала сериозни аргументи защо се доверява на едната група и съответно- не кредитира заявеното от подсъдимия и св. Г. Д.. Проследяването на диаметрално различните твърдения на подсъдимия в отделните моменти/от спирането му за проверка до депозирането на обяснения в съдебно следствие/, близките родствени и приятелски отношения между него и св. Д., З., И., Я. и М., обсъждането на неяснотата и нелогичността в техните показания, с основание са предпоставили извода за тяхната недостоверност. Следователно, при проверката на процесуалната дейност на контролираната инстанция във връзка с оценката на доказателствата не се констатират нарушения относно начина на формиране на вътрешното му убеждение във връзка с приетата по делото фактология. Така, изпълнявайки добросъвестно задълженията си да разкрие фактите в пълнота, чрез съвкупен и подробен анализ на доказателствената наличност, въззивният съд е формирал в съответствие с изискванията на процесуалния закон убеждението си по фактите, а именно, че подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил марка „ Ф. Т.” с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,32 на хиляда установено по надлежния ред с химическа експертиза. В рамките на установените и доказани фактически положения въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимия И. Д. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. В тази насока окръжният съд е изтъкнал редица съображения, които са в съответствие със закона, съдебната практика и напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят. Отмереното при условията на чл. 54 от НК наказание в размер на 1/една/година лишаване от свобода и глоба в размер на 500/петстотин/ лева и кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1/една/ година, са съответни на обществената опасност на инкриминираното престъпление и личността на неговия извършител, поради което претенцията за несправедливост на наказанието е неоснователна. При индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият Д. следва да понесе за извършеното престъпление са съобразени обективно съществуващите смекчаващи обстоятелство – добрите характеристични данни, трудовата ангажираност и настъпилата реабилитация заличаваща факта на осъждането, а в противовес като отегчаващи – данните за многобройни нарушения на водача на правилата за движение по пътищата/л. 18 от ДП/ и начина на реализиране на престъпната дейност, характеризиращи подсъдимия Д. като лице, системно нарушаващо нормите на ЗДвП. Не без значение е и обстоятелството, че при подсъдимия е констатирана концентрация на алкохол, значително надвишаваща съставомерния показател от 1,2 промила. Тези обстоятелства са съобразени от съда, без да е надценено тяхното значение и въз основа на тях правилно е преценено, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в предвидения минимален размер на санкцията по чл.343б, ал.1 от НК, като касационната инстанция не намира основания за намаляване размера на отмереното при условията на чл. 54 от НК наказание. Наличните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което окръжният съд правилно е отказал и приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК/ а не на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, както принципно неправилно се поддържа в касационната жалба с оглед предвидения в санкцията на чл.343б, ал.1 от НК минимум на наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година/. Конкретният размер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК също не подлежи на корекции, тъй като кореспондира на фактическите данни за конкретно установената концентрация на алкохол в кръвта на водача. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице претендираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1- т.3 от НПК, поради което искането в жалбата за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение не може да бъде удовлетворено. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда №27/21.12.2017г., постановена по внохд № 681/2018г. по описа на Окръжен съд- Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: