4 РЕШЕНИЕ № 26 С., 12.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 354/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Д. С. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1050 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 1620/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, III-то г. о., и на оставеното с него в сила решение от 05.12.2006 г. по гр. д. № 5284/2003 г. на Софийския градски съд. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителят твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците Я. С. А.-Г. и Е. С. Н. считат молбата за отмяна за просрочена, а по същество - за неоснователна, И. С. К. е изразил становище за основателност. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното решение на Софийския градски съд, предмет на молбата за отмяна, в сила е оставено решението от 12.05.2003 г. по гр. д. № 1718/2001 г. на Софийския районен съд, с което са уважени искове на Я. Ст. А.-Г. и Е. Ст. Н. срещу молителя и И. С. К., за ревандикация на недвижим имот - бивша нива с площ 6.500 дка, находяща се в землището на [населено място],[жк], м. “Л.”, при съседи: път, река и Тр. М., съставляваща имот пл. № 9 , кад. лист 33 по неодобрения кадастрален план на [населено място],[жк]- О., при съседи: река, път, улица и имот пл. № 33, и за премахване на всички постройки и съоръжения, находящи се в имота, а възражението на ответниците за заплащане на сумата 300 000 лева, представляваща вземане за подобрения, е оставено без уважение. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. С молбата за отмяна и допълнението към нея от 24.11.2009 г. са представени следните групи доказателства: На първо място: опис-декларация на полските имоти на Кооперация “И.”, протокол № 2 от 25.06.1947 г. на Общинската комисия за Т. за оземляване на Кредитна кооперация “И.”, удостоверение № СА-94-Д-30 от 31.05.2001 г. на Столична община, район “В.”, че няма заведена декларация по ЗОЕГПНС през 1949 г. от С. А. С., скица от 25.04.1997 г., и нотариални актове: № 38/1926 г., № 143/1966 г., № 166/1949 г., № 66/1956 г., № 172/2000 г. Те са представени и при висящността на делото, приключило с влязлото в сила решение. С молбата за отмяна са представени и н. а. № 178/1956 г. и влязлото в сила решение от 16.01.2002 г. по гр. д. № 3188/2001 г. на Софийския районен съд по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, което е обсъдено от въззивния съд в мотивите към решението, предмет на молбата за отмяна. Всички посочени нотариални актове са обсъдени в решението от 12.12.2003 г. по гр. д. № 983/2003 г. на Софийския градски съд, с което Я. Ст. А. и Е. Ст. Н., както и на трети за спора лица, са били признати по отношение на Министерството на горите и на Столичната община за собственици на спорния и по настоящото дело имот. Това решение /оставено в сила с решение № 104/06 от 21.02.2006 г. по гр. д. № 2534/2004 г. на ВКС на РБ, ІV-Б г. о./ е било представено във въззивното производство в съдебното заседание на 08.05.2006 г. Тези доказателства не са нови по смисъла на закона, защото част от тях са били представени и взети предвид при решаване на спора. Така например н. а. № 38/1926 г. и н. а. № 143/1966 г., както и решението по гр. д. № 3188/2001 г. на Софийския районен съд са част от доказателствата, обосноваващи правата на ищците върху спорния имот. За съществуването на други, макар и да не са били непредставени, молителят е узнал при висящността на спора, така че при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото е могъл да се снабди с тях и да ги представи своевременно. Втората група доказателства, представени с молбата за отмяна, са: скица - част от кадастрален план на м. “Л.”, удостоверение от 13.11.2000 г. на ПК В., нотариални актове № 66/1921 г., № 72/1956 г., № 90/1946 г., № 77/1938 г., № 20/1938 г., № 7/1938 г., № 127/1941 г., № 7/1955 г. и № 89/1938 г.; тъжба и молба от молителя до С. районна прокуратура /СРП/, жалби от молителя до С. градска прокуратура /СГП/, постановление на СРП от 12.08.2009 г. за отказ да се образува наказателно производство, потвърдено с постановление от 23.10.2009 г. на СГП, писмо № 1808 от 25.09.2009 г. от С. районна прокуратура до молителя, удостоверение от поземлената комисия от 15.03.2001 г., протоколи № 193 от 18.07.1946 г. и № 360 от 01.07.1947 г. на Поземления съвет при дирекция за земята, писмо, с което протокол № 2 от 25.06.1947 г. на Общинската комисия за Т. се изпраща до Дирекция за земята и разписка за връчването му на председателя на кооперацията, решение по протокол № 1 от 28.03.1948 г. на Всестранната кооперация в [населено място], протокол от 28.10.1948 г. на Околийския комитет за ТКЗС [населено място], писмо от 01.07.1950 г. от ТКЗС [населено място] до Министерството на земеделието, молба от 05.071950 г. от Й. И. и молба от 28.10.1954 г. от Х. Н. З. до министъра на земеделието, писмо от 23.08.1950 г. до същия, писмо № 5827 от 07.07.1950 г. до ТКЗС [населено място], молба от 14.12.2001 г. от Д. Ст. К. до поземлената комисия “В.” и молба от 18.05.2001 г. от същия до кмета на район “В.”, удостоверение от 06.06.2000 г. на поземлената комисия “В.” [населено място] за статута на спорния имот, който се счита за бивша земеделска земя, документи във връзка със здравословното състояние на молителя, решение № 516 от 06.06.2007 г. по гр. д. № 429/2006 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., с което в сила е оставено решение решението от 06.12.2005 г. по гр. д. № 1960/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявен от молителя срещу ищците иск за връщане на отнето владение върху спорния имот. С влязлото в сила въззивно решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че ищците са собственици на основание дарение и наследствено правоприемство на имота по исковата молба. Макар да съставлява земеделска земя - нива, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, защото не е внасян в ТКЗС или друга земеделска организация, собственикът му не е бил член-кооператор и не е губил владението върху него - лично или чрез ответниците. Наемател на имота първоначално бил С. И. К. - баща на молителя и на ответника по молбата, а впоследствие - наследниците му. С влязло в сила решение по гр. д. № 415/1991 г. на Трети районен съд - [населено място], VІ-ти състав, договорът е прекратен. Прието е също, че предвид качеството им на наематели К. не са могли да придобият имота по давност, защото са били държатели, като няма данни държането да се е трансформирало във владение, продължило необезпокоявано не по-малко от 10 години. Тъй като се явяват недобросъвестни владелци, ответниците не могат да претендират заплащане на извършени подобрения чрез възражение, а и то е останало недоказано. Затова искът за ревандикация, както и искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на находящите се в имота множество постройки и съоръжения, са уважени. Въззивният съд не е обсъждал доводите на ответниците по делото за извършена замяна. Това е сторил първоинстанционният съд, според когото дори да се приеме спорният имот да е полученият по замяна от наследодателя на ищците /което не е доказано по делото/, при извършеното с него впоследствие разпореждане с н. а. № 143/1966 г. в полза на ищците, имотът не подлежи на реституция и замяната остава в сила съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Обсъдил е и доводите във връзка с идентичност между имот по н. а. № 166/1949 г. на Всестранна кооперация “И.” и имот по н. а. № 66/1956 г. на наследодателя на ищците С. А., но такава не е установена. В молбата за отмяна се твърди, че спорният имот бил част от имот в м. “Л.”, собственост тогава на Всестранна кооперация “И.”, за част от който наследодателят на ищците неправомерно се снабдил с н. а. № 66/1956 г., а впоследствие се разпоредил чрез н. а. № 178/1956 г. в полза на трето лице. Собственият му имот, който е и предмет на спора, се намирал в м. “Л.”, но бил изгубил правото да иска възстановяване на собствеността си върху него, което било признато и с влязлото в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 3188/2001 г. на Софийския районен съд. Като се снабдил с бележка, че имотът не близа в блок на ТКЗС, с н. а. № 143/1966 г. се разпоредил с част от него в полза на дъщерите си, а друга част запазил за себе си. Тези доводи в молбата отмяна, които по същността си съставляват оплаквания за незаконосъобразност на съдебните актове, не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като не попадат в никое от изчерпателно изброените основания за отмяна на влязло в сила решение. Затова и представените във връзка с тях доказателства не може да се преценяват от гледна точка основателност на молбата за отмяна. Това са тези доказателства от втората група, с които се обосновава принадлежност на имота в полза на друг правен субект, различен от наследодателя на ищците. Друга част от доказателствата - във връзка с прокурорските преписки и здравословното състояние на молителя, също не са във връзка с предмета на спора и не могат да доведат до отмяна на влязлото в сила решение. Като неоснователна молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. К. от [населено място] по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 1050 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 1620/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, III-то г. о., и на оставеното с него в сила решение от 05.12.2006 г. по гр. д. № 5284/2003 г. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: