4 Р Е Ш Е Н И Е № 645 София, 22 януари 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Явор Гебов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1953 по описа за 2012 година Производството е за възобновяване на нохд.№1362/2011 г. на Районен съд гр.Кюстендил и внохд.№158/2012 г. на Окръжен съд гр.Кюстендил,образувано по искане на осъдения А. Н. Д.. В съдебно заседание искането с ангажирани всички касационни основания ,се поддържа лично от осъдения и защитник. Частните обвинители и граждански ищци и повереникът им не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,а наказанието наложено на подсъдимия справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 17.01.2012 г., постановена по нохд № 1362/2011 г. на Районен съд-гр.Кюстендил, подсъдимият тогава А. Д. е признат за виновен в това, че на 17.05.2010 г. в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол - Т. С./83 г./, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 НК и при условията на чл.58а НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Признат е за виновен и в това, че на 03.10.2010 г. в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол - Т. Р. /80 г./, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 НК и при условията на чл.58а НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23 НК съдът е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.24 НК е увеличено с четири месеца. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Уважени са граждански искове за неимуществени вреди в полза на пострадалите в размер на по 40 000 лв. С решение от 06.07.2012 г., постановено по внохд № 158/2012 г. на Окръжен съд-гр.Кюстендил присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИЯ Д.: В саморъчната „жалба” и писмените бележки към нея, представени от осъдения, както и в пледоарията на защитника му са ангажирани всички касационни основания, а именно - нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че не е установено авторството на деянието, че липсват каквито и да било доказателства за виновност, че иззетите веществени доказателства – биологичен материал, съдебно-медицинска и Д. експертизи също не сочат осъдения за автор. ДОВОДИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ и не държат сметка за това, че производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.372, ал.4 във връзка чл.371, т.2 НПК и наказанието е определено при условията на чл.58а НК, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК. С оглед посоченото по-горе, осъденият „сам съзнателно се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение”, отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, които той в съдебно заседание на 17.01.2011 г. е признал, след което съдът е направил констатация, че така направеното „самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт”. Съобразно т.8 на ТР № 1/2009 г. на Върховния касационен съд „цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционният контрол и фактическите рамки както на въззивното, така и на последващите решения”. Проверката, и инстанционната, и извънредната, каквато е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК обхваща единствено процесуалната дейност на първостепенния съд при осъществяване на нормативната уредба на диференцираното производство, наличните предпоставки за прилагане на особената процедура, начинът на провеждане на съкратеното съдебно следствие и съответствието на постановената присъда с изискванията на чл.373, ал.2 и ал.3 НПК. По изложените съображения, доводите за нарушение на чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК няма как да бъдат обсъждани, като се има предвид, че при правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за всяко едно от двете престъпления, са съобразени и обсъдени всички обстоятелства от значение, а такива не се и сочат от осъдения и защитата му. Наказанията и за двете престъпления са определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и е явно несправедливо, но не в сочената от осъдения насока. Приложението на чл.24 НК е символично и също не сочи на явна несправедливост на определеното общо наказание. По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, наказанието на осъдения е справедливо, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо, и на основание чл.426 НПК във връзка с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. Д. за възобновяване на нохд № 1362/2011 г. на Районен съд-гр.Кюстендил и внохд № 158/2012 г. на Окръжен съд-гр.Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: