1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60672
гр. София, 10.12.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1506 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Х. срещу решение № 461 от 21. 02. 2020 г. по в. т. д. № 497/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, поправено с определение № 10130 от 2. 04. 2021 г. и определение № 10244 от 3. 09. 2021 г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 23 състав са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършени от К. А. Х. прихващания с изявления за прихващане с вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/03. 11. 2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу К. Х. иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на посочените прихващания.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – синдиците на „КТБ“ АД /н./ са депозирали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 664 от 22. 04. 2015 г. по т. д. № 7549/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата й дата – 06. 11. 2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието й, прекратени са правомощията на органите й и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката. Установил е, че с решение № 1443 от 03. 07. 2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС е отменено горното съдебно решение само в частта за определяне на начална дата на неплатежоспособността на банката, като е определена начална дата - 20. 06. 2014 г. Апелативният съд е посочил, че по делото не се спори и се установява от доказателствата, че: ответникът е длъжник на „КТБ“ АД с изпълняеми парични задължения по договор за банков кредит от 16. 07. 2008 г., изменен с анекс № 1 от 30. 06. 2011 г. и анекс № 2 от 17. 12. 2012 г.; Б. П. е титуляр на банкова сметка при „КТБ“ АД за сума от 15 507 лв. по сключен анекс № 95311 от 24. 01. 2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, а М. П. - на банкови сметки за 110 511, 08 лв. и 2 683, 92 лв. по сключен с банката анекс № 108247 от 04. 06. 2013 г. към същия рамков договор и анекс № 126418 от 04. 12. 201Зг. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит; вземанията на Палукови са прехвърлени на ответника с договори за цесия, като за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмени уведомления вх. № 10 583/03. 11. 2014 г. и вх. № 10593/03. 11. 2014 г., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, от цедентите; с уведомления вх. № 10584 и вх. № 10 594 от същата дата ответникът също е уведомил за цесията и е направил изявления за прихващане със задълженията си по договора за банков кредит (предсрочно погасяване); прехвърлянето на вземанията и извършените прихващания са отразени в счетоводството на банката в несъстоятелност.
Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че отношенията по извършените от ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 3. 11. 2014 г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с § 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. ДВ бр. 98 от 28. 11. 2014 г. Посочил е, че с разпоредбата на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019 г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5 ЗБН да се прилага от 20. 06. 2014 г. Решаващият състав е счел, че към момента на постановяване на решението нормата е действаща и следва да се приложи от гражданския съд. По тези съображения, като е съобразил, че процесните прихващания са извършени след посочената в закона дата – 20. 06. 2014 г., въззивният съд е формирал извод, че прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, поради което предявеният от синдиците на банката иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да бъде уважен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси: „1. Налице ли е хипотеза на отнемане на права и разширяване на приложното поле на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН въз основа на придаденото действие на изменената материалноправна норма към прихващанията, извършени в периода 20. 06. 2014 г. – 28. 11. 2014 г., в случаите, когато с последващото извършването на извънсъдебно прихващане изменение на закона е предвидено, че прихващането, което дотогава е пораждало незабавно погасително действие и погасителните му последици са били противопоставими на всички, в т.ч. и на кредиторите на несъстоятелността, освен при установена недобросъвестност в хипотезата на чл. 59, ал. 3 (и ал. 4) ЗБН, по силата на съдебно решение може да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, на които настъпване на погасителното действие и правните му последици не могат да се противопоставят, а действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение?; 2. С изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28. 11. 2014 г. и придаденото му действие с § 8 с ДВ, бр. 22 от 2018 г., считано от 20. 06. 2014 г., с което действието на прихващането, извършено до 28. 11. 2014 г., което към датата на извършването му е породило погасителни последици, се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение и погасителните му последици не се признават за целите на попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите й, без доказване на допълнителни предпоставки и само с оглед момента на извършването му след 20. 06. 2014 г., постига ли се ефект на отнемане на права и нарушаване на основателни правни очаквания и приложението на нормата има ли ефект на санкция спрямо извършилия прихващането кредитор само поради това, че е извършил прихващането след 20. 06. 2014 г.?; 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?; 4. Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващане, извършено и породило окончателните си правни последици преди 28. 11. 2014 г. (т.е. до влизане в сила на изм. с § 9 на ЗИДЗДБРБ за 2014 г.), но след 20. 06. 2014 г.?; 5. Приложението на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28. 11. 2014 г. с придаденото й обратно действие с § 8 от ЗИД на ЗБН с ДВ, бр. 22 от 2018 г. противоречи ли на забраната по чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 (Протокол 1) към ЕКЗПЧОС, която защитава правото на мирното ползване на собствеността, което включва забрана за лишаване от притежания, каквото е активното вземане, и оправдани правни очаквания, каквито са очакванията на извършилия прихващането кредитор, че е погасил задължението си, но и реализирал вземането си, и ако е така, лишаването в съответствие ли е с принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност, които са изяснени в практиката на Съда в Люксембург?; 6. Допустимо ли е с преходна разпоредба, приета много след приемането на материалноправна норма, да се придаде обратно действие на материалноправна норма, при положение, че при приемането на материалноправната норма на същата не е било придадено обратно действие, а действие занапред?“ Позовава се на разрешаване от въззивния съд на първия поставен въпрос в противоречие с Решение № 4 от 11. 03. 2014 г. по конст. д. № 12/2013 г. на Конституционния съд на РБ. Поддържа, че произнасянето в обжалваното решение по втория въведен въпрос противоречи на практиката на СЕС – решение на СЕС по дело С-107/10, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението е посочено, че решаващият състав не се е съобразил със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 / 4. 01. 2001 по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в постановени по чл. 290 ГПК решения по т. д. № 4193/2014 г., гр. д. № 257/2009 г., гр. д. № 1857/2010 г., гр. д. № 166/2011 г., гр. д. № 1733/2010 г., гр. д. № 1416/2010 г., гр. д. № 1100/2012 г., т. д. № 1090/2011 г., т. д. № 799/2011 г. и гр. д. № 3700/2013 г., по трети въпрос. Останалите въпроси в изложението на основанията за достъп до касация касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Спорният по делото въпрос е за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващания, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28. 11. 2014 г.), предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г.). С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, т. 4 касаторът въвежда този въпрос. Поставя първи, втори, пети и шести въпроси във връзка с доводи относно придаденото обратно действие на нормата и евентуалното противоречие на въззивния акт с решение на Конституционния съд и практика на СЕС. С Решение № 8 от 27. 05. 2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН обн. ДВ, бр. 22/2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019 г. Предвид произнасянето на Конституционния съд и обявяването за противоконституционни на приложимите към спора норми на ЗБН, първи, втори, пети и шести въпроси се явяват без значение за спора.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014 г., изм. с бр. 22/2018 г., бр. 12/2021 г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014 г. – бр. 48/2021 г.)?“
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател К. А. Х. следва да внесе държавна такса в размер на 2 574, 04 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 21. 02. 2020 г. по в. т. д. № 497/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, поправено с определение № 10130 от 2. 04. 2021 г. и определение № 10244 от 3. 09. 2021 г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 23 състав са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършени от К. А. Х. прихващания с изявления за прихващане с вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/03. 11. 2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П..
УКАЗВА на касатора К. А. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 574, 04 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл. 289 ГПК на страните: касатор К. А. Х. и ответник по касационната жалба синдиците на „КТБ“ АД /н./, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |