Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 26.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 89 по описа за 2016г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. С. С. срещу решение № 1676 от 24.07.2015г. по т. дело № 160/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 1138 от 17.07.2014г. по т. дело № 2571/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-20 състав са отхвърлени следните предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове: 1/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 62 664,01 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен между страните договор за финансов лизинг от 27.07.2009г.; 2/ иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 62 664,01 лв., представляваща обезщетение за вреди поради разваляне на договор за финансов лизинг, сключен между страните на 27.07.2009г. С въззивния съдебен акт ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 5 616,15 лв. – деловодни разноски пред двете инстанции. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът, че лизингодателят не носи отговорност за състоянието на лизинговата вещ съгласно разпоредбата на чл. 343 ТЗ, е в противоречие с нормата на чл. 344, ал. 1 ТЗ и в този смисъл съдът не е съобразил, че лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД. Релевира доводи, че съдебният състав неправилно е приел, че лизингодателят е предоставил лизинговия автомобил на лизингополучателя в състояние, годно да бъде използван по предназначение. Позовава се на обстоятелството, че в договора за лизинг и приложение 1 от същия е посочено в какво се изразява ползването на вещта, и не е уговаряно същата да не отговаря на ползването. Касаторът излага съображения, че договорът е бил невъзможен за изпълнение поради невъзможност да настъпи транслативен ефект за лизингополучателя в края на договора, тъй като лизинговата вещ е задържана от органите на МВР и иззета по досъдебно производство, образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление подправяне на идентификационен номер на рама на лекия автомобил, и е обект на евикция. Касаторът поддържа, че твърденията на ответника, че лизингополучателят сам е избрал и посочил лизинговата вещ, са недоказани, като се позовава на офертата от 22.05.2009г. от доставчика на лизинговата вещ до ответника и на искането за лизинг с вх. № 145/15.07.2009г. Касаторът моли решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено, вместо това искът да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно, изводите на решаващия съд за обстоятелствата от значение за спора съответстват на събраните по делото доказателства, липсват грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане на правилата на формалната логика, на емпиричното и/или научнотеоретичното познание. Релевира доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 231, ал. 2 ЗЗД с оглед препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ по отношение на договора за финансов лизинг. Поддържа, че страните са уговорили, че лизингодателят не отговаря за състоянието на лизинговата вещ съгласно изричната уговорка на чл. 3, ал. 2 от процесния договор за лизинг, по аргумент за противното рискът се носи от лизингополучателя, както и че лизингополучателят сам посочва лизинговата вещ и доставчика, от който лизингодателят следва да я закупи. Ответникът се позовава на чл. 12, ал. 3 от договора за лизинг, предвиждащ, че задържането на лекия автомобил от властите не е основание за освобождаване на лизингополучателя от задължението за плащане на лизинговите вноски. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 775 от 20.10.2016г. по т. дело № 89/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Дали предоставянето за ползване по договор за финансов лизинг на автомобил с подправен идентификационен номер на рама /VIN/, който автомобил впоследствие е предаден на МВР във връзка с разследване на престъпление за подправяне на номера на рамата, съответно наличието на друг законен собственик, представлява неизпълнение на задължение на лизингодателя по договора за финансов лизинг или погиване на вещта? 2. Предоставянето на лизингова вещ /лек автомобил/ с подправен идентификационен номер на рамата преди сключването на договора за финансов лизинг съставлява ли основание за разваляне/прекратяване на договора за лизинг? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По правните въпроси: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка страна по договора трябва да изпълнява точно, добросъвестно и съобразно закона уговорените с договора задължения, и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения. Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта – предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. Обстоятелството, че по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава лизингодателя от посочените задължения. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова – съгласно предназначението й, /чл. 232, ал. 1 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл. 233, ал. 2 ЗЗД/. За да възникне правоотношение по договор за финансов лизинг на автомобил, е необходимо между страните да бъде постигнато взаимно съгласие по отношение на основните елементи на договора: 1/ предмета на договора – автомобил, индивидуализиран чрез идентификационен номер на превозното средство /VIN, номер на рама/ и регистрационен номер, посочени в свидетелството за регистрация, издадено от структурните звена „Пътна полиция”; 2/ размера на уговореното възнаграждение /лизинговата цена/, респективно лизинговите вноски. Редът за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица са регламентирани в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Свидетелството за регистрация се издава от структурните звена „Пътна полиция” за всяко регистрирано МПС по правилата на чл. 140 – чл. 143 ЗДВП и чл. 5 и следващите от посочената наредба. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата превозните средства се регистрират по идентификационен номер /VIN/, категория, марка, модел и други данни, посочени в представените по реда на глава втора от ЗДвП документи, като съобразно чл. 5, ал. 3 от наредбата при регистрация службите на МВР извършват необходимите проверки за идентификацията на превозното средство, достоверността на представените документи и данните на собственика, произхода на превозното средство, техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване, като съобразно ал. 4 на чл. 5 при извършване на проверките се използват национални и международни информационни фондове, технически методи и средства. Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗДвП служителите, извършващи проверки и регистрация, заверяват документите за регистрация и отговарят за правилното и точното им попълване, както и за достоверността на направените заверки. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП предвижда забрана за регистриране на МПС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен, съответно възстановен по предвидения за това ред, определен от министъра на вътрешните работи, автентичният идентификационен номер, поставен от производителя на съответното МПС. Съгласно чл. 7, ал. 1 превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер /VIN/, не се регистрират, а превозните средства по ал. 1 и документите за тях се задържат и се уведомяват съответните органи. Разпоредбите на Закона за движение по пътищата, посочената Наредба, Търговския закон, Закона за задълженията и договорите и други нормативни актове не поставят изискване проверката за идентификация на автомобила и съответствие на отразения идентификационен номер с поставения от производителя да бъде извършвана и от лизингодателя преди сключване на договора за лизинг. В хипотезата, когато е извършена регистрация на автомобила и е издадено свидетелство за регистрация от оправомощените органи и към момента на сключване на договора за финансов лизинг лизингодателят и лизингополучателят не са знаели, че преди това е имало интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер /VIN/, индивидуализацията на автомобила се извършва в договора за финансов лизинг чрез отразяване на данните за моторното превозно средство, посочени в свидетелството за регистрация, издадено от КАТ. Едно от основните задължения на лизингодателя е да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора. Когато лизингодателят е предоставил на лизингополучателя автомобил с подправен идентификационен номер /VIN/, който е посочен в свидетелството за регистрация и по същия начин е индивидуализиран в договора за финансов лизинг, без да знае, че преди сключване на договора е имало интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер, не е налице виновно неизпълнение на задължение на лизингодателя по договора за финансов лизинг, което да представлява основание за заплащане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД или разваляне на договора по вина на лизингодателя по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. За периода от датата на предоставяне на лизинговия обект на лизингополучателя до датата на предаване на автомобила от лизингополучателя на органите на МВР във връзка с разследване на престъпление за подправяне на номера на рамата, съответно наличието на друг законен собственик, автомобилът се е ползвал необезпокоявано от лизингополучателя, поради което е налице изпълнение на задължението на лизингодателя по чл. 342, ал. 2, предл. последно от ТЗ. За периода след предаване на автомобила на органите на МВР и при установяване на интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер /VIN/ е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на лизингодателя. Поради задържането на автомобила и недопустимостта същият да бъде ползван след установяване на интервенцията върху автентичния идентификационен номер по аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл. 7, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, лизингополучателят не може да реализира правата си по договора за финансов лизинг да ползва лизинговата вещ за останалата част от срока на договора и впоследствие да придобие собствеността върху нея. Лизингодателят не отговаря за неизпълнение на задължението си да предостави лизинговия автомобил за ползване за този период, нито за неизпълнение на задължението си за прехвърляне на собствеността върху вещта, тъй като няма вина и не е недобросъвестен. При установяване на обстоятелството, че преди сключване на договора за финансов лизинг е извършена интервенция върху идентификационния номер /VIN, номер на рама/, изпълнението на задълженията на лизингодателя за предоставяне на автомобила за определеното в договора ползване до края на срока на договора и за прехвърляне на собствеността върху автомобила в края на срока при условията в договора става обективно невъзможно. Невъзможността за изпълнение на задълженията на лизингодателя е обективна, тъй като не зависи от фактори, за които той в качеството си на длъжник отговаря. За периода след предаване на автомобила на органите на МВР и при установяване на интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер /VIN/ е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на лизингодателя, представляваща основание за разваляне на договора по право съгласно чл. 89, ал. 1 ЗЗД. Поради това, че договорът за финансов лизинг е с продължително изпълнение на задълженията на лизингодателя и периодично изпълнение на задълженията на лизингополучателя, при възникване на обективната невъзможност за изпълнение договорът за финансов лизинг се счита прекратен по право на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД. Установяването, че е извършена интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер на рама /VIN/ и предаването на автомобила на МВР във връзка с разследване на престъпление за подправяне на номера на рамата, съответно наличието на друг законен собственик, не представлява погиване на вещта, а създава индиция, че действителният собственик е друг – този, който е придобил автомобила с автентичния идентификационен номер. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следните отговори на релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: 1. Предоставянето за ползване по договор за финансов лизинг на автомобил с подправен идентификационен номер /VIN, номер на рама/, който автомобил впоследствие е предаден на МВР във връзка с разследване на престъпление за подправяне на номера на рамата, съответно наличието на друг законен собственик, не представлява виновно неизпълнение на задължение на лизингодателя по договора за финансов лизинг, нито представлява погиване на вещта. 2. Предоставянето на лизингова вещ /лек автомобил/ с подправен идентификационен номер /VIN, номер на рама/ преди сключването на договора за финансов лизинг съставлява основание за прекратяване на договора за лизинг по чл. 89, ал. 1 ЗЗД. По правилността на въззивното решение: Предвид дадените отговори на релевантните правни въпроси се налага изводът, че въззивното решение е частично неправилно. Крайният извод на въззивната инстанция за неоснователност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 62 664,01 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен между страните договор за финансов лизинг от 27.07.2009г., е правилен. Правилни са констатациите на въззивната инстанция, че лизингодателят [фирма] е сключил с [фирма] договор за покупко-продажба на 27.07.2009г. за лек автомобил марка BMW, модел Х5, с рама № W., с рег. [рег.номер на МПС] , така, както е индивидуализиран в договора за финансов лизинг, регистрирал е автомобила в КАТ на 28.07.2009г. и на същата дата го е предал на лизингополучателя [фирма] с приемо-предавателен протокол заедно с комплект ключове. Необосновано съдебният състав е аргументирал неоснователността на иска с обстоятелството, че лизингополучателят сам е избрал лизинговия обект и неговия доставчик и с клаузата на чл. 3, ал 2 от договора за финансов лизинг. В офертата от доставчика [фирма] до лизингодателя и искането за финансов лизинг от лизингополучателя до лизингодателя автомобилът не е индивидуализиран с идентификационен номер, номер на двигател или регистрационен номер. В офертата освен вида – лек автомобил, марка BMW и модел Х5, са посочени само година на производство, гориво, обем на двигателя, мощност, пробег и цена, а в искането на лизингополучателя е заявено лек автомобил, марка BMW, модел X5 и доставчик [фирма]. Отразяването на номера на рамата на автомобила в приложение № 1 към договора за финансов лизинг, както и в самия договор, е необходимо изискване към всеки договор за финансов лизинг на автомобил, тъй като със сключване на договора родовата вещ /лек автомобил, марка BMW, модел X5/ се конкретизира. Клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за финансов лизинг, тълкувана във връзка с останалите клаузи от договора и всички изречения, съдържащи се в чл. 3, ал. 2, в тяхната взаимна връзка, налага извод, че се отнася до избора на автомобила с оглед техническото му състояние и техническите му характеристики и в този смисъл страните са уговорили освобождаване на лизингодателя от отговорност при пълно неизпълнение, забава или недостатъци. Именно поради извършения от лизингополучателя оглед страните са постигнали съгласие автомобилът да се предаде на лизингополучателя в състоянието, в което е доставено и гаранционното и извънгаранционното обслужване и претенции за недостатъци следва да се уреждат между лизингополучателя и доставчика. Правилен е изводът на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг поради противоречието й с нормата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, тъй като посочената норма не е императивна, а диспозитивна и предвижда възможност за допълнителни, в отклонение от това правило, уговорки между съконтрахентите по такива договори. Посочената договорна клауза обаче не урежда носенето на риска при интервенция на идентификационния номер. Извършената преди сключване на договора за финансов лизинг интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер не представлява недостатък на автомобила по смисъла на чл. 79, ал. 1 и чл. 230, ал. 2 ЗЗД, за който лизингодателят следва да отговаря. Както лизингодателят, така и лизингополучателят не са били длъжни да извършат проверка при производителя за идентичност на идентификационния номер, тъй като автомобилът е бил регистриран в КАТ, а установяването, че идентификационният номер е подправен, е извършено няколко месеца след сключване на договора за финансов лизинг и получаване на автомобила от лизингополучателя. През периода от 27.07.2009г. до 21.12.2009г. лизингополучателят е ползвал лизинговия автомобил, необезпокояван от лизингодателя, поради което ищецът е дължал на ответника заплащане на съответните лизингови вноски. Поради това, че предоставянето за ползване по договор за финансов лизинг на автомобил с подправен идентификационен номер /VIN, номер на рама/, който автомобил впоследствие е предаден на МВР във връзка с разследване на престъпление за подправяне на номера на рамата, съответно наличието на друг законен собственик, не представлява виновно неизпълнение на задължение на лизингодателя по договора за финансов лизинг, нито представлява погиване на вещта, крайният извод на въззивната инстанция за неоснователност на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД е правилен. По отношение на евентуалния иск за връщане на платената сума в размер 62 664,01 лв. поради разваляне на договора за финансов лизинг по право поради невъзможност за изпълнение настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция е определила неправилно правната квалификация на иска. Предвид твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, а именно разваляне на договора за финансов лизинг по право поради невъзможност за изпълнение на задълженията на лизингодателя да осигури ползването на автомобила след изземването му от МВР и да прехвърли собствеността на лизинговата вещ, която невъзможност е настъпила към момента на изземване на автомобила и узнаване, че автомобилът не е с идентичен идентификационен номер, както и за правата на трети лица, и с оглед петитума за връщане на получените от ответника парични суми общо в размер 62 664,01 лв. /първоначална вноска, лизингови вноски и лихви, без такси, разноски за застраховки и пр./, настоящият съдебен състав счита, че правната квалификация на евентуалния иск е чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл по претенцията за последиците от разваляне на договор за финансов лизинг по право поради невъзможност за изпълнение от лизингодателя – за връщане на платената от лизингополучателя сума в размер общо 62 664,01 лв., но е определил грешна правна квалификация. Неправилно въззивният съд е изследвал въпроса за вината на лизингодателя като основна предпоставка за разваляне на договора за финансов лизинг по право. За да бъде развален един двустранен договор по право на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД, а в хипотезата на договор за финансов лизинг – прекратен по право по смисъла на чл. 89, ал. 1 ЗЗД, не е необходимо наличие на виновно неизпълнение на основно договорно задължение на някоя от страните. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗЗД регламентира разваляне на договора /прекратяване при продължителните и периодичните изпълнения/ по право при обективна невъзможност за изпълнение, настъпила след сключване на договора. Невъзможността за изпълнение трябва да бъде обективна, т. е. да не зависи от фактори, за които длъжникът отговаря. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, т. е. автоматично, без волеизявление на страните. Ако договорът е с продължително, респективно периодично изпълнение, договорът се разваля /прекратява/ занапред и се погасяват правата и задълженията на двете страни. Възможно е обективната невъзможност да е с временен характер и в този случай договорната връзка да не е прекратена. При траен характер на обективната невъзможност договорът се счита развален по право. В настоящия случай със задържането на автомобила от органите на МВР поради разследване за подправяне на идентификационния номер на автомобила и узнаване на обстоятелството, че е извършена интервенция на поставения от производителя идентификационен номер /VIN/, настъпват обективни причини, водещи до обективна невъзможност за лизингодателя да изпълни задълженията си да предостави автомобила за ползване за периода след задържането му от органите на МВР до края на срока на договора, както и на задължението да прехвърли собствеността върху автомобила на лизингополучателя в края на срока на договора при наличие на такава договорна клауза. При подправен идентификационен номер /VIN/, неустановяване на идентичността на автомобила или наличие на данни за действителен автентичен номер с друг собственик е невъзможно изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху автомобила, тъй като лизингодателят не е станал собственик на лизинговата вещ. В настоящия случай обективната невъзможност за изпълнение на задълженията на лизингодателя е трайна, поради което се налага изводът, че договорът за финансов лизинг е прекратен по право на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД, считано от 21.12.2009г. Хипотезата на чл. 89, ал. 2 ЗЗД не е налице, тъй като не се касае до частично неизпълнение, а е налице невъзможност за изпълнение изцяло на задължението за предоставяне на автомобила за периода от 21.12.2009г. до изтичане на срока на договора и за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е направил неправилен извод, че договорът за финансов лизинг не е развален, защото липсвало виновно неизпълнение на задълженията на лизингодателя. Поради това, че не се налага връщане на делото на въззивната инстанция за нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция. При обективна невъзможност за изпълнение неблагоприятните последици се подчиняват на правилата за разпределение на риска. При двустранните договори рискът се носи от длъжника, тъй като неговата престация е станала невъзможна. В този случай и двете страни се освобождават от задълженията си. При договор за финансов лизинг при настъпване на обективна невъзможност лизингодателят да осигури ползване на автомобила от лизингополучателя до края на срока на договора, т. е. за периода след установяване, че поставеният от производителя идентификационен номер /VIN/ е подправен и след предаването на автомобила на органите на МВР във връзка с провежданото разледване на подправянето на номера на рамата, както и да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху автомобила на лизингополучателя, лизингодателят се освобождава от посочените задължения, но не следва да получи насрещната престация на лизингополучателя – кредитор по отношение на задълженията на лизингодателя. В случая приложение следва да намери правилото casum senit debitor. Представеното с касационната жалба решение от 06.07.2015г. по т. д. № 772/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение не може да бъде съобразено, тъй като не е прието като доказателство по делото и е постановено след приключване на устните състезания по настоящото въззивно дело. Възраженията на ответника за неоснователност на иска поради това, че лизинговото имущество и неговият доставчик са избрани от ищеца, предвид клаузата на чл. 3, ал. 2, както и на основание чл. 12, ал. 3 от договора са неоснователни. Разпоредбите за разпределяне на риска при разваляне на договора по право имат диспозитивен характер и страните могат да уговорят други договорни клаузи съобразно принципа на свободата на договарянето. В конкретния случай обаче клаузата на чл. 3, ал. 2 е неотносима към разпределяне на риска при разваляне на договора за финансов лизинг по право, тъй като същата се отнася до недостатъци на лизинговата вещ, претенциите и тяхното отстраняване, докато интервенцията върху идентификационния номер, поставен от производителя, не представлява недостатък на вещта по смисъла на чл. 3, ал. 2 от договора. Клаузата на чл. 12, ал. 3 от договора за финансов лизинг, съгласно която задържането на лизинговия обект от властите не е основание за освобождаване на лизингополучателя от задължението му за плащане на лизинговите вноски и плащането следва да продължи по начина и в сроковете, определени в договора, не урежда разпределянето на риска при разваляне на договора по право на основание чл. 89 ЗЗД, а има предвид временно задържане на автомобила в хипотезата, когато договорът за финансов лизинг не е прекратен, т. е. урежда хипотезата на временна невъзможност за изпълнение на задължението на лизингодателя. В посочената договорна клауза не е предвидено, че при обективна невъзможност да бъде прехвърлена собствеността върху автомобила на лизингополучателя, последният следва да плати лизинговата стойност, т. е. да понесе риска от обективната невъзможност за изпълнение на задължението на лизингодателя, нито е посочено, че клаузата намира приложение в хипотезата на последващо установяване на интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 17 от договора за финансов лизинг също не уреждат разпределението на риска при разваляне /прекратяване/ на договора по право, а се отнасят до уреждане на отношенията със застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, както и непокритите от застраховката рискове при повреда или загуба на лизинговата вещ. Установяването, че автомобилът – предмет на лизинговия договор е с подправен номер на рама, не може да се квалифицира като повреда или загуба по смисъла на посочените договорни клаузи. Предвидените в чл. 19 от договора задължения на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, независимо от това дали използва обекта или не, и независимо от причините за това, се отнасят до хипотезата на действащ договор, но не и след прекратяването му по право на основание чл. 89 ЗЗД поради обективна невъзможност на лизингодателя да изпълнява задълженията си по договора. Получените от лизингодателя лизингови вноски /главница и лихви/ след прекратяване на договора, т. е. за периода от 21.12.2009г. до 27.10.2010г. в размер общо 16 654,47 лв. с равностойност 8 515,30 евро са платени при отпаднало основание, поради което подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗЗД. В посочената сума не са включени платените неустойка в размер 34,83 лв. /равностойни на 17,81 евро/ и данък в размер 1 400 лв. /равностойни на 715,81 евро/, тъй като в исковата молба ищецът изрично е заявил, че претендираната сума в размер общо 62 664,01 лв. включва първоначалната вноска, лизинговите вноски и лихвите, без такси, разноски за застраховки и други суми/. Платените месечни лизингови вноски /главница и лихви/, данък ПС и сума по чл. 44 ЗМДТ през периода от 27.07.2009г. до 21.12.2009г. в размер общо 6 884,54 лв., равностойни на 3 520,01 евро, не подлежат на връщане, тъй като за посочения период лизингополучателят е ползвал автомобила. Предвид приложение на разпоредбите в ЗЗД, уреждащи договора за наем, към договора за финансов лизинг, сделката за предоставяне под наем, респективно лизинг на несобствена вещ не е недействителна По отношение на първоначалните вноски в размер общо 46 034,01 лв. /2 034,01 лв. + 44 000 лв./ с равностойност 23 536,81 евро /1 039,97 евро + 22 496,84 евро/ настоящият съдебен състав счита, че същите подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗЗД, тъй като формират лизинговата стойност на автомобила с оглед предвидената опция за придобиване на неговата собственост – задължение, което обективно не може да бъде изпълнено поради неидентичен идентификационен номер на автомобила и наличие на данни, че автомобилът с автентичния идентификационен номер не е прехвърлен от действителния собственик. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства, най-често поради липса на средства на лизингополучателя, и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на лизингови вноски. При договора за оперативен лизинг лизинговото възнаграждение представлява възнаграждение за ползване на вещта в значително по-нисък размер от покупната й стойност, тъй като стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. При договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на вещта, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на лизинговата вещ от лизингополучателя. При него интересът на лизингодателя е получаване на цялото лизингово възнаграждение, а интересът на лизингополучателя – ползване на вещта през срока на договора и придобиване на собствеността съобразно договорните клаузи, в случая в края на срока на договора. Именно поради това, независимо, че финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, той се различава от договора за банков кредит. При развален договор за финансов лизинг по право поради обективна невъзможност лизингодателят да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ, на връщане подлежи първоначалната вноска от лизинговото възнаграждение, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност на вещта – част от покупната цена, а лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността върху автомобила поради подправен идентификационен номер. Платените месечни лизингови вноски за ползване на лизинговата вещ за периода, през който е ползвана, не подлежат на връщане, защото лизингополучателят е получил насрещната престация. Платените лизингови вноски за периода след прекратяване на лизинговия договор по право и преустановяване ползването на автомобила следва да бъдат върнати, тъй като са платени при отпаднало основание. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение е правилно в частта, с която искът за заплащане на претендираната сума, представляваща обезщетение за вреди поради виновно неизпълнение на договора за финансов лизинг от лизингодателя, поради което в посочената част следва да бъде оставено в сила. В частта, с която евентуалният иск за връщане на заплатената сума поради разваляне/прекратяване на договора за финансов лизинг по право е отхвърлен, въззивното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо това ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на касатора /ищец/ [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗЗЗД сумата 62 664,01 лв. – платена на отпаднало основание, заедно със законната лихва, считано от 24.04.2012г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателно плащане на сумата. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касатора направените разноски за първоинстанционното и касационното производства в размер общо 6 632,26 лв., от които 4 348,98 лв. – за първоинстанционното производство и 2 283,28 лв. – за касационното производство. Разноски за въззивното производство не се присъждат на касатора, тъй като не са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение в размер 900 лв. е платено. Представената фактура не удостоверява извършено плащане, тъй като не е платежен документ и в нея няма отразяване, че възнаграждението е платено. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 1676 от 24.07.2015г. по т. дело № 160/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за присъждане на сумата 62 664,01 лв., представляваща обезщетение за вреди поради разваляне на договор за финансов лизинг, сключен между страните на 27.07.2009г., и [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 616,15 лв. – деловодни разноски пред двете инстанции, и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 62 664,01 лв. /шестдесет и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и една стотинка/, представляваща връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на договора за финансов лизинг по право, заедно със законната лихва, считано от 24.04.2012г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 6 632,26 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ – направени разноски по делото за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1676 от 24.07.2015г. по т. дело № 160/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в останалата му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.