5 Р Е Ш Е Н И Е № 299 гр. София, 10 юли 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 789 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационни жалби на адвокати Р. Х. и П. Т. – защитници на подсъдимата М. Т. Т. срещу въззивна присъда № 18 от 20.02.2014г., постановена по внохд № 1002/13г. на Варненски окръжен съд. В жалбите се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. От обективна страна се твърди, че липсват доказателства за причинна връзка между действията на подсъдимата и установената липса, както и че механизмът на присвояването е неизяснен, а от субективна се изтъква липсата на умисъл у Т. за извършване на престъплението. Като съществено процесуално нарушение се сочи позоваването от страна на въззивния съд на протоколи за инвентаризация, които според защитата са създадени, за да обслужат целите на процеса. Настоява се за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата. В допълнение към жалбата, изготвено от адв. Х., се развиват съображения, че подсъдимата няма качеството на материално – отговорно лице; че други лица са имали достъп до компютърната конфигурация за стартиране на акаунти и плащане на интернет услуги; че отчетната дейност във фирмата се извършвала в нарушение на Закона за счетоводството; че за времето, в което подсъдимата била в отпуск, бил реализиран оборот на касовия апарат; че не били установени разпоредителни действия от страна на подсъдимата с повереното й имущество. В допълнително изложение от адв. Т. се изтъква порок във формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд предвид кредитирането на взаимно противоречащи си документи относно инвентаризацията; отправя се упрек относно кредитирането на показанията на свидетелите В. К., А. К. и Ц. Б., доколкото последните били в роднински връзки и се възразява срещу уважаването на гражданската претенция. Развиват се и съображения за поставянето в основата на съдебния акт на доказателства, създадени в хода на производството от представители на ощетеното юридическо лице, както и на нарушение на правилото на чл.14 от НПК за изясняване на обективната истина по делото. Пред касационния съд защитниците на подсъдимата – адвокати Х. и В. поддържат жалбите със същите аргументи. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбите. Счита, че съдът е обсъдил обстойно всички събрани доказателства и е направил верни изводи за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.201от НК. Пледира за оставянето в сила на въззивния съдебен акт. В последната си дума подсъдимата Т. моли за отмяна на въззивната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 250 от 19.06.2013г., постановена по нохд № 4657/12г., на районен съд гр.Варна, подсъдимата М. Т. Т. била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Със същата присъда бил отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от [фирма] [населено място] граждански иск за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 2028.76 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. По протест на прокурор от районната прокуратура и жалба от гражданския ищец било образувано внохд № 1002/13г. на Варненски окръжен съд. С присъда № 18 от 20.02.2014 г., въззивният съд признал подсъдимата М. Т. Т. за виновна в това, че през периода от 02.08.2010г. до 29.08.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и в качеството на длъжностно лице -продавач-консултант в [фирма] [населено място], присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер 2025,43 лева, собственост на [фирма] [населено място], с управител Ц. Г. Б., поверени й в това качество да ги пази, поради което и на основание чл. 201 във вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл.54 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, както и наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК – лишаване от право да осъществява дейност на материално - отговорно лице за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимата М. Т. Т. била осъдена да заплати на гражданския ищец [фирма] – [населено място] сумата от 2025,43 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск – 81.02 лева. В тежест на подсъдимата било възложено заплащането на разноските по делото. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимата Т. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Твърдението за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа на доказателствения материал не мога да бъдат споделени. 1. Не е налице разминаване в документите отнасящи се до извършена инвентаризация на обекта на пл. Л.” в [населено място], за каквото се твърди в допълнението към жалбата. Извършената инвентаризация на 02.09.2011г., в присъствие на подсъдимата Т., е проверила касовата наличност за същия ден; констатирала е разлики между взетите суми за интернет такси и отчетените в складовата програма и е установила, че касовата книга е водена некоректно. С констативен протокол № 1 от 30.12.2011г. от комисия, състояща се от управителя на фирмата, счетоводител и технически организатор е извършена проверка на издадените от подсъдимата сторно - бележки за периода 02.08.2010г. – 03.08.2011г. С констативен протокол № 2 от 16.01.2012г. от същата комисия е проверено ежедневното приключване на касовия апарат в обекта, отразено в касовата книга и месечните отчети за касовия апарат, изготвени от подсъдимата. Констативният протокол с № 3 от 16.01.2012г. се отнася до проверка на предадените в счетоводството месечни отчети. От изложеното е видно, че към момента на инвентаризацията на 02.09.2011г. е проверено моментното състояние на касовата наличност и касовата книга, без да е извършвана проверка на съответствието между отчетените суми по касов апарат, касова книга и месечни счетоводни отчети. 2. Изготвените констативни протоколи с №1, № 2 и № 3, посочени по- горе, не са били поставени в основата на постановената от въззивния съд осъдителна присъда, както се твърди в подадените жалби. Назначените по делото счетоводни експертизи (с изключение на допълнителната такава, приложена на л.189 от ДП) са депозирали заключение на база наличните счетоводни документи – касова книга, данни от информационната система, месечни отчети, приходи от касов апарат, сторно- бележки. Заключенията на счетоводните експертизи относно липсата и механизма на формирането й кореспондират с изводите на комисията в констативните протоколи, като експертите дават с 3 лв. по- ниска стойност на предмета на престъпление в сравнение с установеното от работодателя. В заключенията на счетоводните експертизи е анализиран произхода на липсата, което противоречи на тезата, развита в касационните жалби. Според експертните заключения, общата липса от 2025.43 лв. е формирана от три компонента - липса в касовата наличност на магазина (разлика между ежедневното приключване на касовия апарат и отразеното в касовата книга); направени сторна без основание, с които са намалени наличностите в касата и намаляване на прихода от касови продажби чрез вписване на сторна в месечния отчет, без да са издадени бележки за сторниране. 3. Не са налице основания за изключване от доказателствения материал на показанията на свидетелите Б. и В. К. само и единствено поради наличието на родствени връзки. Свидетелките са били надлежно предупредени относно носенето на наказателна отговорност за неверни показания, а депозираните от тях показания кореспондират с останалите доказателства, както е приела въззивната инстанция. Свидетелката А. К. е била заличена от списъка на лицата за призоваване от първоинстанционния съд, поради което нейни показания не са били обсъждани в мотивите на въззивната присъда. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК 1. Възражението относно липса на осъществено от подсъдимата Т. престъпление по чл.201 от НК е неоснователно. Според установените от въззивния съд факти, подсъдимата е била единственото лице в обекта на пл. „Л.”, което е работело с касовия апарат през инкриминирания период. Само тя е извършвала записвания в касовата книга и изготвяла месечните отчети. Дадените от Т. обяснения, че други лица имали физически достъп до касата не може да обясни липсата, тъй като сторнирането и вписването на по - малки от събраните приходи е извършвано документално от нея, а не от друго лице. Стартирането на акаунти за получаване на интернет услуги е могло да се извършва и от други компютърни конфигурации на дружеството, но плащането на интернет –услугите се е извършвало единствено на касовия апарат, на който е работела само подсъдимата. Последната в обясненията си не е отрекла обстоятелството, че вземала пари от касата като аванс или заплата. Занижаването на действително получените приходи от касата чрез вписването на по - ниски стойности в отчетите или чрез сторна без реално основание сочат на пряк умисъл за осъществяване на присвояването. 2. Несъстоятелна е тезата, че подсъдимата нямала качеството на материално - отговорно лице. На тези възражения, направени и пред въззивния съд, е даден отговор в мотивите на въззивната присъда, които касационният съд споделя. Съгласно сключения трудов договор и длъжностна характеристика, Т. е била назначена за продавач – консултант. В задълженията й е било включено получаването на парични суми от продадени стоки и интернет - услуги и тяхното фактическо и счетоводно отчитане на дружеството – работодател. Така очертаните задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, налагат извод, че подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.”б” от НК. 3. Налице е фактическо разпореждане с парични средства, поверени на подсъдимата, за да ги пази – вземането на суми от приходите в касата без знанието и съгласието на работодателя, описано по- горе. Предвид изложеното оплакването за нарушение на закона се явява неоснователно. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 18 от 20.02.2014г., постановена по внохд № 1002/13г. на Варненски окръжен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: