Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 15.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора В. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2287 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. С. С. против въззивното решение № 170 от 5.11.2012 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 173/2012 г. В касационната жалба и допълнителните съображения са развити доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Отбелязани са нарушения на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, на изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК и на чл. 305, ал. 3 НПК. Застъпват се няколко правни тези, основната от които - неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, а като нейни алтернативи - квалификация на деянието по чл. 119 НК или по чл. 118 НК. Мотивирано е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието лишаване от свобода, за отхвърляне на гражданските искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание защитниците (адв. М. и адв. К.) поддържат жалбата. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. П.) настоява въззивното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са били допуснати нарушения и наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 122 от 23.04.2012 г. по н. о. х. д. № 1766/2011 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Д. С. С. за виновен в това, на 24.03.2011 г. в гр.Б. умишлено да е умъртвил Г. П. Т., поради което и на основание чл. 115 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил е подсъдимия да заплати на Д. Т. Т. сумата от осемдесет хиляди лева и на Д. Г. Т. чрез В. И. Д. сумата от сто хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. Съдът се е произнесъл по чл. 59 НК, разпоредил се е с веществените доказателства, в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивното решение № 170 от 5.11.2012 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 173/2012 г. присъдата е изменена, като наказанието е увеличено на дванадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба с доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. В подкрепа на оплакването за съществено процесуално нарушение жалбоподателят изтъква, че съдът не е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства. Не е оценил конкретни изявления на св. Г. относно широчината на ножа, които се разминавали с устните разяснения по медицинската експертиза. Не е отчел показанията на св. Л Г., на св. Т. Г. и резултата от експертното изследване на записа от камера, които не са установявали присъствието в заведението на подсъдимия С. Доводите са неприемливи. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушения. От мотивите се установява не само собствен анализ и оценка, но внимателно и прецизно изследване на всички доказателствени материали. Обстоятелството, че показанията на св. Л. Г. и св. Т. Г. не са предоставяли сигурна информация дали подсъдимият се е намирал през въпросната вечер в бар „Н. Е.”, както и невъзможността този факт да се извлече от резултата при експертно техническо изследване на запис, заснет от охранителната камера на банков офис и свалените пет кадъра на хартиен носител, не компрометира законосъобразно изведените съществени факти и обстоятелства въз основа на множество други доказателствени източници, включително от обясненията на подсъдимия С. относно присъствието му в нощното заведение по време на конкретното събитие на престъплението. Доводите на защитата за едностранчив подбор на обвинителните доказателства и недопустими предположения не се оправдават и от незначителните различия между даденото описание от св. Г. и приблизителните параметри на ножа (широчината на острието), пояснени в заключението на съдебномедицинската експертиза. Ето защо Върховният касационен съд намира, че съдът е изпълнил точно и в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 НПК, съблюдавайки и разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК (чл. 305 НПК определя изисквания към присъдата). В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на защитата, но без да е конкретизирано на кои точно от направените възражения и ясно формулирани доводи въззивният съд е пропуснал да даде такъв отговор. Разгледано от аспекта на изтъкваното нарушение, обжалваното решение не потвърждава оплакването на защитника на подсъдимия. Съдът обстойно е разгледал и изчерпателно е отговорил на основните доводи, наведени от подсъдимия и неговия защитник с аргументи, които не са произволни, а законосъобразни. Във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се подчертава погрешна квалификация на деянието поради действия на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК или превишаване на нейните предели, а оттам и искането за квалификация на деянието по чл. 119 НК. Настоява се и за преквалификация на деянието по чл. 118 НК. Правните тези, предложени от защитата, са били ефективно изследвани от Бургаския апелативен съд и мотивирано отхвърлени с въззивното решение. Правото на неизбежна отбрана възниква вследствие на противоправни действия на нападателя, за чието пресичане се появява необходимост да му бъдат причинени вреди (не на трето лице). При положение, че съдът не е установил каквито и да било действия от страна на починалия Т., очертаващи негово реално нападение или непосредствена опасност от такова нападение по времето, докато св. Г. е ударил шамар на подсъдимия, който извадил нож и го наранил с него, а след това се насочил към стоящия наблизо Т. и му нанесъл смъртоносния удар с ножа в областта на корема, неоснователно се претендира неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. При отсъствието на условията за неизбежна отбрана липсва и превишаване на нейните предели, съответно възможността за преквалификация на деянието по чл. 119 НК. Изследвайки психическото състояние на подсъдимия С., в т. ч. с помощта на специализираното заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, съдът не е установил състояние на силно раздразнение на подсъдимия по смисъла на чл. 118 НК при извършване убийството на Т., което е достатъчно, за да се отхвърли искането в жалбата за преквалификация на деянието по този текст от НК. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществени процесуални нарушения, деянието покрива съставомерните признаци на престъплението по чл. 115 НК в обективно и субективно отношение. Затова от гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК няма нарушение - материалният закон е приложен правилно. Касационната жалба с доводи за явна несправедливост на наказанието е частично ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд се е съгласил с изброените от първоинстанционния съд поредица от смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства (чисто съдебно минало, млада възраст, положителни характеристични данни в личната и в обществената среда, предходен конфликт с пострадалия). Те обаче нито са многобройни или някое от тях да има изключителен характер, нито може да се направи извод, че и най-лекото предвидено наказание в конкретния случай би се явило несъразмерно тежко, за да се уважи искането за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При индивидуализация на наказанието по размер, Бургаският апелативен съд е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства, но незаконосъобразно е включил измежду тях липсата на критичност (възприета от мотивите на първоинстанционния съд) и неоказана след деянието помощ на пострадалия. Обратното, проявата на критичност и последващи усилия за предотвратяване на вредните последици, когато са установени, биха могли да облекчат наказателната съдба на подсъдимия и да окажат влияние при избора на наказанието. С оглед на посоченото и съобразявайки кръга от релевантните по въпроса обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че определеното от въззивния съд наказание е явно несправедливо. Лишаване от свобода за срок от десет години съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността и в нужната степен може да постигне както поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С., така и останалите цели по чл. 36 НК. Решението следва да бъде изменено в този смисъл. С деянието подсъдимият виновно е причинил смъртта на Г. П. Т. и гражданските искове са основателни. Не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъдените обезщетения за причинените с престъплението неимуществени вреди. Такива нарушения не се сочат в жалбата, а и не бяха установени от Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 170 от 5.11.2012 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 173/2012 г., като намалява наказанието на подсъдимия Д. С. С. на десет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: