Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 22 юни 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА наказателно дело №298/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство, по чл. 346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалба на частните обвинители Б. Ц. Н., Д. Ц. Н., В. Н. И., Ц. Т. Й., Д. Б. Ц., Д. Д. Ц., В. Д. Ю., Б. Д. Н., М. Р. Л., Д. Р. Л., Б. Н. Н., подадена чрез повереника им адвокат К. С., срещу въззивно решение №173 от 28.05.2021г., постановено по ВНОХД № 1189/2020г. по описа на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба са развити доводи за явна несправедливост на определеното основно наказание лишаване от свобода, както с оглед ниския му размер, така и предвид отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 от НК. В този аспект се поддържа, че контролираните съдилища и в частност въззивният съд не е съобразил високата обществена опасност на деянието и неговите противоправни последици, като неправилно е дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, препядствайки по този начин възможността за постигане целите на специалната и генералната превенции. Възразява се и срещу размера на кумулативно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като същото е отчетено като занижено.Според касаторите за постигане на съответствие между извършеното и санкцията, както и за реализиране на целите на чл.36 от НК е необходимо по-строго наказание, с оглед на което се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанията наложени на подсъдимия П. З. за извършеното от него престъпление. В съдебно заседание пред Върховен касационен съд, повереникът адв. С. и трима лично присъстващи жалбоподатели поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения и направени искания. Защитникът на подсъдимия П. З., адв. Ч., поддържа становището на предствителя на ВКП за неоснователност на жалбата в цялост и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представителят на ВКП, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила. Счита, че наложеното при условията на чл. 66 от НК наказание спрямо личността на подсъдимия е правилно определено и индивидуализирано спрямо съдебното му минало, характеристичните му данни и липсата на нарушения по ЗДвП, както и с оглед цялата фактическата и правна обстановка по делото. В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият изразява съжаление за стореното. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Касационната жалба на частните обвинители е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирани субекти срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №10 от 20.07.2020г., постановена по НОХД № 443/2019г., Окръжен съд-гр.Враца е признал подсъдимия П. Д. З. за виновен в това, че на 31.07.2018г., около 13.35ч. на път III-101 (гр.Враца-гр.Криводол) при управление на собствения му лек автомобил марка БМВ „318 ТИ“,с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по пътищата, установено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: на Р. Л. Б., починал на място и на Ц. Н. И., починал на 06.08.2018г. в УМБАЛ „Софиямед“ ООД-гр.София, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, ал.т2, б.“б“, пр.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 /четири/ години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години. В тежест на подсъдимия съдът е присъдил направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По депозирани жалби съответно от подсъдимия и от частните обвинители било образувано ВНОХД №1189/2020г. по описа на Софийски апелативен съд. С постановеното въззивно решение предмет на настоящата касационната проверка, Софийският апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт. ВКС приема, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, не се явява явно несправедливо.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, аргументирано от касаторите с незаконосъобразна оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.Следва да се отбележи, че идентични с обективираните в жалбата оплаквания са били поставени от частното обвинение и пред въззивния съд, който аргументирано е защитил позицията си за тяхната несъстоятелност. Констатацията на проверявания съд, че основното наказание на З. следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства е споделена от касационният съд.Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е подходил схематично и чисто математически при оценката на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.Прочитът на съдебните мотиви в обжалваната им част установява, че въззивната инстанция в пълнота е обсъдила степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е заключила, че тези от първата група имат превес.Възражението, че съдът е надценил смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е несъстоятелно. Касационната проверка установява, че смекчаващите отговорността на З. обстоятелства – чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, младата възраст, липсата на административни нарушения по ЗДвП за голям период от време и обстоятелството, че е баща на малолетно дете, са отчетени коректно и са оценени от проверявания съд в тяхното действително съдържание.Споделена е и констатацията на въззивната инстанция, че инкриминираното деяние съставлява инцидентна престъпна проява в живота на подсъдимия, което в съчетание с останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства го характеризира го като лице с ниска степен на обществена опасност. В отговор на твърдението на жалбоподателите, че изразеното от подсъдимия разкаяние е само формално, следва да се посочи, че това тяхно заключение е изведено на базата на субективните им възприятия и в този смисъла няма обективна опора.Още повече, че ВКС е имал повод да посочи в принципен план, че конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от НПК, поради което липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат да отчегчават наказателноправното му положение.Същевременно, коректно са отчетени отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които също са оценени в тяхното действително съдържание.Не се констатират отегчаващи отговорността на дееца, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да налагат допълнително завишаване на наложената санкция.Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани комплексно са оправдали заключението, че за постигане на всички цели по чл.36 от НК и най-вече за поправянето на дееца, не е било наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода. В този смисъл, законосъобразно е преценено от предходните съдебни инстанции, че целите на наказанието ще се постигнат и ако наложеното наказание не се търпи от подсъдимия ефективно, като приложението на чл.66 от НК ще укаже достатъчно въздействие по отношение на специалната цел. Обществената опасност на деянието принципно не може да бъде отделена от конкретиката на разглежданато престъпление, като бъдат игнорирани всички останали обстоятелства, посочени в чл.54 от НК, в каквато насока са изложените доводи. Посочените от частните обвинители решения на ВКС, са неотносими към настоящия казус, тъй като фактите и обстоятелствата в тези съдебни актове са твърде различни от тези по делото. Няма основание за коригиране и на наложеното на подсъдимия кумулативно наказание, чийто размер е законосъобразно определен. В конкретния случай по-строга наказателно-правна репресия би била неоправдана, с оглед личностния профил на подсъдимия и с нищо не би допринесла за постигане целите, визирани в чл.36 от НК, които при непредпазливите престъпления са свързани преди всичко със „създаването на условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на вниманието, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици“. / Н., И.. Наказателно право на НРБ. Обща част. София, Наука и изкуство.1972 /. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна, поради което счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 173/28.05.2021 г., постановено по ВНОХД №1189/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.