Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София,28.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 616/2010 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане на осъдената Ю. К. И.-С. от гр. София, за възобновяване по нохд № 107/2010 г., на Районен съд[населено място]. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на влезлият в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда № 380/02.06.2010 г., Г. районен съд, е осъдил подс. Ю. К. И.-С., за извършено престъпление през периода 08/09.10.2007 г., в[населено място], по чл. по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, като и определил наказание от три години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, което да се изтърпи в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. С решение №123/20.09.2010 г., Г. Окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Ю. И.-С., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите П. П., И. К. – служител на ОД „Полиция” Габрово, Пл. К. – пътувал с подсъдимата до[населено място], на които законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, сочещи подсъдимата като автор на извършеното престъпление. Второинстанционният съд от соя страна, е дал подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред него, в рамките на инстанционният контрол, също такива възражения. Този съд, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително извода си, че подс. И.-С., е извършителя на това престъпление. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимата е била призната за виновна в извършване на инкриминираното с обвинението деяние, точно квалифицирано като престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, и на писмените доказателства. Приложен е бил закона, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление, завършило във фазата на опита. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимата, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието й в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. Ю. И.-С., с цел да набави за себе си имотна облага, действайки при условията на опасен рецидив, направила опит да възбуди и поддържа у П. Т. П. заблуждение, че е монахиня от манастир „Св. Св. П. и П.” и събира пари за лечение на друга монахиня, като му поискала сумата от 780 лв. и с това да му причини имотна вреда в. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на предходните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. И.-С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията й през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено на кои се изграждат изводите за виновността й. Обезпечено е участие на негов защитник, възможност за искания и възражения. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Неоснователно е конкретното оплакване за неуважено искане по допускане на доказателства. Право на инстанциите е да преценят необходимостта от уважаване или не на такова искане. Видно от протоколни определения от 02.06.2010 г. на Г. районен съд и от 15.09.2010 г., на Окръжен съд Габрово, същите са се поизнесли с мотивирани определения по тях и отказвайки ги, не са допуснали нарушение на процесуалните правила. Законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да бъдат допускани искани доказателства. В случая, в определенията са изложени напълно законосъобразни съображения и правилно е отказано събирането им. За това, като не са уважили исканията, инстанциите не са допуснали нарушение на процесуалния закон. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ю. К. И.-С. от[населено място], за възобновяване на наказателно дело № 107/2010 г., на Г. районен съд. Председател: Членове: