Р Е Ш Е Н И Е № 96 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 25.07.2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание в състав: Председател: Гълъбина Генчева Членове: Камелия Маринова Геника Михайлова При секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4212 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 288 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 806/ 16.08.2016 г. по гр. д. № 897/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд отменя решение № 513/ 16.02.2016 г. по гр. д. № 11 699/ 2015 г. на Варненски районен съд и признава за установено по отношение на С. К. К. и К. И. К., че [община] не е собственикът на 441 кв. м., реална част от един поземлен имот в [населено място], целият с площ от 1 641 кв. м. Касационното обжалване е допуснато за проверка на правилността на решението по въпроса: за съпоставката между чл. чл. 205 – 209 ЗУТ и чл. 16 ЗУТ, за юридическите факти, при осъществяването на които и за момента, от който настъпва отчуждителният ефект на влезлия в сила подробен устройствен план (ПУП) за урегулираните с него улици. Касаторът [община] се оплаква, че решението е неправилно като постановено в противоречие с нормите от ЗУТ, които въззивният съд е бил длъжен, но не е приложил и е необосновано. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация, съпрузите С. и К. К., възразяват, че решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция. По повдигнатия въпрос. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план (ПУП) се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. По този начин се определя съответното предназначение на част от земната повърхност. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от предназначението, т. е. от отреждането по плана, но самото право се придобива след проведено по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнато от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план не представлява основание за придобиване право на собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. Общината (или държавата) придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение (аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗОбС), след което става собственик и на реализираната върху тази част от имота улица. С ПУП за регулация на улици (чл. 110 ЗУТ) съответните имоти се регулират като такива, предназначени за обекти на публична собственост (чл. 112 ЗУТ), както и уличната мрежа (чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти, собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти – публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително улици. Чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент, дори улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ, не се е осъществил. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. Придобивният способ по чл. 16 ЗУТ се осъществява при различни предпоставки. Чл. 16, ал. 1 ЗУТ предвижда, че с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура – публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като за осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определени с плана, но не повече от 25 %. Това прехвърляне не е безвъзмездно. По силата на чл. 16, ал. 4 ЗУТ, в тези случаи на всеки собственик на недвижим имот общината със заповед определя равностоен урегулиран имот. Съпоставката между двата придобивни способа налага извод, че предвиденият в чл. 16 ЗУТ произтича от специална правна норма. Правилата по чл. 205 – 209 ЗУТ се отнасят до отчуждаването по ЗДС и ЗОбС, когато предвижданията се осъществяват с планове по чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от предвиждането по плана, се счита отчуждена и става общинска собственост от деня на изплащане на паричното обезщетение. Регулирането по чл. 16 ЗУТ се извършва за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена регулация. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от предвижданията по плана, се счита отчуждена и преминава в собственост на общината от момента на влизане в сила на заповедта за ПУП. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 15, ал. 2 ЗУТ, дори частта от имота да е завзета фактически, а улицата – прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, докато не се е осъществил и последният юридически факт от придобивния способ – изплащане на обезщетението на физическото или на юридическото лице. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 16 ЗУТ, вещно-транслативното действие на ПУП настъпва с влизането на заповедта в сила, а фактическото завземане на имота от общината е без значение за нейната легитимация като собственик. Изложеното обобщава това, което е прието в решение № 18/ 08.02.2013 г. по гр. д. № 583/ 2012 г., ВКС, II-ро ГО и в решение № 371/ 28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/ 2009 г., ВКС, IV-то ГО. С оглед дадения отговор и въведените касационни основания от чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК, решението е правилно. За да уважи отрицателните установителни искове в защита на правото на собственост върху реалната част от недвижимия имот, въззивният съд е приел, че на основание договор за покупкопродажба по н. а. № 186/ 08.11.2000 г. и по време на брак ответникът по касация С. К. е купил поземления имот в [населено място], чиято действителна площ е от 1 641 кв. м., а не от 1 200 кв. м. – неточно отразената в титула за собственост. Мотивирал се е с това, че имотът се индивидуализира според своите граници, а не по площ, и неговата квадратура е такава, а не неточно отразената в титула за собственост. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства (писмени и тези чрез заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза), от които се установява, че със заповед № Г-74/ 13.09.2001 г. на кмета на [община] при посочено основание от чл. 20, ал. 1 З. (отменен към датата на издаване на заповедта) е бил одобрен ПУП за територията, на която се намира урегулирания имот. Установено е също, че влезлият в сила ПУП предвижда част от спорната част от имота да попада в разширение на булевард и че тази част има площ от 211. 13 кв. м., нанесена в щрих на комбинираната скица към заключението. С този ПУП обаче не е извършена първата регулация на имота, който ответникът по касация С. К. купува през 2000 г., а булевардът е обществено мероприятие, предвидено по предходен план, който е приложен още към 1977 г. Така въззивният съд достига до крайния извод, че влязлата в сила заповед № Г-74/ 13.09.2001 г. не легитимира касатора като собственик на никаква част от имота, а за това е необходимо на ответниците по касация да се определи и плати парично обезщетение за частта, която планът предвижда за разширяване на булеварда. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неоснователни оплакванията на касатора, че събраните по делото доказателства налагат различен извод. Крайният изход на спора е обусловен от отговора, дали влязлата в сила заповед № Г-74/ 13.09.2001 г. на кмета на [община] попада в приложното поле на чл. 16 ЗУТ. Само тогава и съгласно предвиденото в чл. 16, ал. 1 ЗУТ тази заповед би легитимирала касатора като собственик на спорната част. Въпреки че въззивният съд не е посочил действителното основание на тази заповед (към 13.09.2001 г. чл. 20, ал. 1 З. е отменена), той е установил относимите факти за нейното издаване. Те не удовлетворяват изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, но покриват хипотезата на чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Това означава, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция. Собствениците на спорната част от имота на основание договора за покупко-продажба по н. а. № 186/ 08.11.2000 г. при условията на имуществена общност са ответниците по касация. Влезлият в сила план предвижда разширяване на булеварда, но до определяне и изплащане на обезщетение за засегнатата от мероприятието част от имота, придобивен способ за общината не е осъществен (арг. от обратното на чл. 21, ал. 1 ЗОбС, вр. чл. 209, ал. 4 ЗУТ). По разноските. Въпреки изхода на делото, отговорността на касатора по чл. 78, ал. 1 ГПК не следва да се ангажира. Ответниците по касация заявяват, но не представят доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 806/ 16.06.2016 г. по гр. д. № 897/ 2016 г. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.