Р Е Ш Е Н И Е № 186 град София, 18 декември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ : СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 764 /2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационни жалби на адвокат М. К. от АК-С. - служебен защитник на подсъдимия П. Г. П. и адвокат Е. М. от АК-С. – служебен защитник на подсъдимия И. Ц. М., както и касационна жалба от подсъдимия П. Г. П., срещу въззивно решение № 65/27.08.2020 г. (неправилно в касационните жалби на защитниците е посочено, че решението е от 28.08.2020г.), постановено по в.н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, в които са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Оплакването на касационните жалбоподатели за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила е насочено, както към дейността на първоинстанционния съд при изграждане на вътрешното му убеждение с довод за едностранен и непълен анализ на събраната доказателствена съвкупност и игнориране на оправдателни доказателства, оневиняващи подсъдимия И. М. изцяло, а подсъдимия П. П. относно квалифициращите убийството обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6 предл. второ и трето от НК (по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост), така също и към въззивната инстанция, която формално е подходила към задълженията си при проверката на правилността и законосъобразността на постановената присъда, бланкетно е посочила, че се съгласява с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и не е изложила собствен анализ и обоснована преценка относно наведените от жалбоподателите доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения . Доводите в подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за необоснованост жалбоподателите развиват със собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който правят извода, че законът е нарушен, защото нанесеният на пострадалия побой е вследствие на отправените от него обиди, заплахи и псувни към подсъдимите, липсва умисъл за убийство, механизмът на увреждането не сочи деянието да е извършено с особена жестокост, а пострадалият е бил в тежко алкохолно опиянение с 3,67 промила алкохол в кръвта, което не му е позволило да възприема ударите, тяхната сила и да изпитва болки и страдания. Като не е съобразил посочените обстоятелства, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, защото вместо по по-леко наказуемите състави на чл. 118 или чл.124 от НК, деянието за двамата подсъдими е квалифицирано като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето от НК и само за подсъдимия П. във вр. т.12 (убийство представляващо опасен рецидив). В резултат от неправилното приложение на материалния закон и неотчитане на редица смекчаващи обстоятелства, наложеното наказание на всеки от подсъдимите е явно несправедливо. Съобразно оплакванията се прави искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно за оправдаване на подсъдимия М. изцяло по повдигнатото му обвинение, а за подсъдимия П. по обвинението във връзка с чл.116, ал.1, т.6 от НК относно квалифициращите обстоятелства „по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост“ или изменяване на присъдата и въззивното решение и преквалифициране на деянието по чл. 118 или чл.124 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наказанията се обвързва с оспорването на по-тежката правна квалификация по чл.116, от НК, а също и с неправилната му индивидуализация поради това, че съдилищата не са съобразили мотивите и причините за убийството, както и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимите. Поддържа се и довод за неправилно оценени смекчаващи обстоятелства, което е довело до налагане на несъответно тежко по размер наказание за всеки от подсъдимите. По делото са постъпили саморъчни допълнения към касационните жалби от подсъдимите М. и П., в които излагат допълнителни аргументи за оспорването на част от доказателствените материали, отново отричат умисъл за извършване на убийство и възразяват срещу приетите от съдилищата квалифициращи обстоятелства „особено мъчителен за убития начин“ и „с особена жестокост“. Подсъдимият П. оспорва отказа на съда да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие. В заключение двамата подсъдими изразяват съжаление за случилото се, признават се за виновни (подсъдимият М. само за описаното деяние в допълнението към касационната жалба) и молят да им бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите П. П. и И. М. и защитниците им – адвокат М. К. за първия и адвокат Е. М. за втория подсъдим, се явяват лично и заявяват, че поддържат касационните жалби, писмените допълнения към тях и направените алтернативни искания по изложените в тях съображения. В последната си дума пред ВКС подсъдимият П. П. изразява несъгласие с обвинението и моли за уважаване на жалбата, а подсъдимият И. М. моли „за намаляване на присъдата“. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище за неоснователност на трите касационни жалби, като намира, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, законът е приложен правилно, а наложените наказания на подсъдимите са правилно определени при условията на чл.54 от НК и справедливо отмерени, поради което намира, че касационните жалби следва да се оставят без уважение като неоснователни, а решението на въззивния съд да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 1/14.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 517/2019 г. на Сливенския окръжен съд, подсъдимият П. Г. П. е признат за виновен в това, че на 12.03.2019 г. в [населено място], [община], в съучастие като съизвършител с И. Ц. М., при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Е. А. М. от [населено място], като деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето и т.12, предл. първо вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, което наказание съдът е постановил да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС. Със същата присъда подсъдимият И. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 12.03.2019 г. в [населено място], [община], в съучастие като съизвършител с П. Г. П. умишлено умъртвил Е. А. М. от [населено място], като деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, което наказание съдът е постановил да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на наложените наказания времето на предварителното задържане, включително с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 13.03.2019г. за всеки от подсъдимите, до привеждане на присъдата в изпълнение. С присъдата окръжният съд е възложил в тежест на подсъдимите П. и М. разноските по делото, като е определил конкретно кой каква част следва да плати и се е разпоредил с веществените доказателства. С решение № 65/ 27.08.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа на Апелативен съд-гр. Бургас, присъдата на Сливенския окръжен съд, № 1/14.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 517/2019 г. е потвърдена изцяло. Касационните жалби на служебните защитници и на подсъдимия П. са подадени в законоустановения срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими. Разгледани по същество се преценяват за неоснователни. Изложените в касационните жалби и писмените допълнения към тях доводи в подкрепа на наведените касационни основания до голяма степен се припокриват, както и са взаимно свързани, поради което и доколкото обвинението е за деяние в съучастие (съизвършителство) могат да бъдат разгледани съвкупно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Макар същото да не е обвързано в касационните жалби и допълненията към тях със съответната законова разпоредба (чл.348, ал.1, т.2 от НПК), то се извежда от тяхното съдържание и следва да бъде разгледано първо с оглед законовите последици от допускането му – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий. Приоритетното му разглеждане се обуславя от принципното положение, че само в рамките на правилно установените фактически положения по законосъобразния процесуален ред е допустимо да се обсъжда приложението на закона и справедливостта на наложените наказания, каквито са основните оплаквания на касаторите. Правилно първоинстанционният съд е отклонил искането на подсъдимите и техните защитници за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като се е позовал на действащата към момента на разпоредителното заседание нова процесуална разпоредба на чл.369а от НПК, която забранява провеждането на въпросната диференцирана процедура при обвинение за умишлено причинена смърт, каквото е настоящото. В протоколно определение от 31.10.2020г. (вж. л.33, гръб от н.о.х.д №517/2019г. на Сливенския окръжен съд) първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви за отсъствие на процесуалните предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие съобразно последвалите законови изменения (ДВ, бр.83/2019г.), които съответстват на установения в чл.3 от НПК принцип за действие на процесуалните разпоредби по време и обуславят несъстоятелност на поддържания пред ВКС довод от подсъдимия П. за допуснато на това основание нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд не е допуснал посочените от касаторите (макар отнесени към нарушенията на материалния закон) съществени отклонения от процесуалните правила относно изискванията, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така поддържано оплакването не намира опора в данните по делото. Двете предходни инстанции са подходили обективно при анализа на доказателствения материал, като са проверили при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателства и доказателствени средства. Не се потвърждават доводите в касационните жалби за превратна оценка на заключението на съдебномедицинската експертиза. В унисон с експертните изводи двете съдилища са приели, че причина за смъртта на пострадалия М. е съчетаната травма с обхващане на главата с „умерено“ изразена черепно-мозъчна травма със субарахноидални кръвоизливи, „тежка“ гръдна травма със серийни счупвания на ребрата, множествени контузионни огнища на белите дробове, „тежка“ коремна травма и травма на крайниците, които пострадалият е получил от множествени удари, нанесени със значителна сила в областта на главата, лицето, гърба, гърдите, корема, горните и долните крайници, при това с предмет, какъвто е установената от инстанционните съдилища водопроводна тръба като средство за извършване на убийството (вж. заключение на СМЕ- л.188-189 от ДП), а не поради стари травми, както твърди подсъдимият П.. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице д-р Ч. действително потвърждава, че при огледа на трупа на пострадалия е установил счупване на костите изграждащи лявата колянна става, като допуска това да е станало по-рано (преди инкриминираната дата), но категорично изключва наличие на други стари травми, както и дори хипотетичната възможност настъпилата смърт да е в резултат от такива предходни травматични увреждания. Въззивното решение не се базира само на цитираното заключение на СМЕ експертиза, както се твърди в касационната жалба на защитника на подсъдимия П., а също на гласните и веществените доказателства по делото. Много внимателно са ценени показанията на свидетелите В. В., К. С., М. М., И. И. и Н. С., както и обясненията на подсъдимите П. и М.. Първостепенният съд е положил дължимите усилия, включително чрез поставяне на подсъдимите в очна ставка по реда на чл.143 от НПК, за да изясни констатираните противоречия в обясненията им относно авторството, механизма на нараняването на пострадалия и броя на нанесените удари. Изложил е убедителни мотиви, възприети и от въззивната инстанция, защо кредитира обясненията на подсъдимия П., на които преимуществено се основават приетите в присъдата и въззивното решение фактически изводи относно участието на двамата подсъдими в побоя над пострадалия. Въззивният съд на свой ред е анализирал задълбочено противоречията в обясненията на двамата подсъдими в светлината на експертните заключения и показанията на незаинтересованите свидетели - полицейските служители Н. С. и И. И., след като правилно е преценил, че същите не попадат в кръга на лицата по чл.118 от НПК, които не могат да бъдат свидетели. Тези свидетели са разговаряли с двамата подсъдими на 13.03.2019г. т.е. ден след инкриминираната дата. Макар да потвърждават трудности в комуникацията поради видимо пияното състояние на подсъдимите, свидетелите С. и И. са категорични, че са разговаряли с всеки от тях, а не както се твърди в касационните жалби – само с подсъдимия П.. По време на разговорите станало ясно, че освен подсъдимият П., подсъдимият М. също е нанасял удари на пострадалия с тръбата (л.55 и л.79 гръб от н.о.х.д. №517/2019г. на Сливенския окръжен съд). Не е оставен без коментар поддържаният пред ВКС довод, че подсъдимият М. обективно не е могъл да причини множествени и силни удари на пострадалия поради сериозно увреждане на лявата си ръка. Двете съдебни инстанции са изложили конкретни съображения за неговата несъстоятелност ( л.102 от н.о.х.д. №517/2019г. на Сливенския окръжен съд и л.66-67 от в.н.о.х. №38/2020г. на Бургаския апелативен съд), като са се позовали на неоспорените от страните разяснения на вещото лице д-р Ч. пред съда, че болната лява ръка на подсъдимия М. не препятства възможността същият да нанесе такива удари само с една ръка - дясната. В този смисъл травматичното уреждане на лявата ръка на подсъдимия М. и възприетото непосредствено от разследващия орган ограничение на двигателната му способност, на които касаторът – защитник се позовава, като изрично вписани в протокола за освидетелстване, не са достатъчни да опровергаят обясненията на подсъдимия П. предвид подкрепеността им от експертните заключения, веществените доказателства и показанията на свидетелите С. и И.. Впрочем крайно противоречиви и взаимно изключващи са доводите, които се поддържат пред ВКС в защита на подсъдимия М.. Докато в касационната жалба от служебния му защитник се оспорва категорично съпричастността на М. към увреждането на пострадалия, то в саморъчното допълнение към касационната жалба същият подсъдим потвърждава обвинителната теза, че той пръв е бутнал пострадалия и след като паднал, го ударил с тръбата два пъти по гърба. След като от заключението на ДНК експертизата е категорично установено, че върху тръбата е бил открит биологичен материал от двамата подсъдими, не може въззивният съд да бъде упрекнат, че е дал вяра на съвпадащите обяснения на подсъдимия П. и показанията на свидетелите С. и И. относно нанасянето на побоя над пострадалия от двамата подсъдими и е отклонил като неоснователен този довод на подсъдимия М. и защитника му. По същество, с посочените в трите касационни жалби аргументи и допълненията към тях, макар и с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, всъщност се оспорва обосноваността на въззивния съдебен акт, като се изразява несъгласие с приетите от контролирания съд фактически констатации, въз основа на които е формиран изводът за доказаност на обвинението, включително относно участието на двамата подсъдими в умъртвяването на жертвата, броя, интензитета и насочеността на ударите, заради които убийството е квалифицирано като извършено при съучастие, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Необосноваността не е касационно основание, като извън правомощията на ВКС е да прави собствена оценка на доказателствените материали, установявайки нови фактически положения, различни от приетите от контролирания съд. В компетентността на касационния съд е да извърши проверка на осъществената доказателствена дейност във връзка със спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин в обем, удовлетворяващ параметрите на постижимата обективна истина по предмета на доказване на база допустими според процесуалните правила доказателствени материали. Ирелевантно е съдържанието на протокола за разпит на подсъдимия П. в качеството му на обвиняем, който се оспорва в касационната жалба като неверен, тъй като дадените от подсъдимите обяснения в хода на досъдебното производство в качеството им на обвиняеми лица, не са били приобщени по реда на чл.279 от НПК. След като не са били част от доказателствената съвкупност при решаване на делото от съответните съдебни инстанции и фактическите изводи в атакуваното въззивно решение не се основават на тези обяснения, безпредметно е да се обсъжда тяхната достоверност. Горното налага извода, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивният акт не подлежи на ревизия по процесуални причини. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно, което изключва касационното основание на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК. Квалификацията на деянието като довършено убийство по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК за двамата подсъдими и само за подсъдимия П. и във вр. с чл.116, ал.1, т.12, предл. първо от НК, е изцяло съобразена с данните за съдимостта на последния, обуславяща квалифициращото деятелността на този деец обстоятелство опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, както и с характеристиката на изпълнителното деяние, осъществено чрез нанасяне на последователни многобройни удари от подсъдимите с метална тръба в жизненоважни области като главата, корема и гърдите на пострадалия М., довели до множество наранявания. Съгласно заключението на СМЕ годна да причини самостоятелно смъртта е както черепномозъчната травма, така и само гръдната и коремната травма. Отделно са били причинени множество други наранявания на пострадалия, като например масивни хематоми по цялото тяло и главата, разкъсно-контузни рани по лицето и травми на крайниците, които не са инкриминирани от обвинението като смъртоносни, но причислени към многобройните и всеобхватни наранявания и преценени съвкупно със средството на убийството, правилно са мотивирали съдилищата да квалифицират деянието като извършено с особена жестокост по чл.116, ал.1, т.6, предл. трето от НК и в съучастие – съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК. Следователно не е вярно посоченото в касационната жалба от защитника на подсъдимия П., че съдилищата са обосновали извода си за наличието на квалифициращия признак „с особена жестокост“ с обстоятелството, че този подсъдим е осъждан и е системен алкохолик. Такива фактически и правни изводи не се съдържат нито в първоинстанционната присъда, нито във въззивното решение. Не почива на обективен прочит на установените факти и възражението, че деянието неправилно е квалифицирано по чл.116, ал.1,т.6, предл.второ от НК поради липса на квалифициращия признак - особено мъчителен начин за убития при извършване на деянието. Този довод касаторите обвързват с безспорно установеното тежко алкохолно опиянение на пострадалия, който видно от експертното заключение е бил с 3,67 промила алкохол в кръвта. Възражението е било поддържано пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, които аргументирано са го отхвърлили, като са посочили, че квалификацията по този текст е обусловена не само от големия брой удари, нанесени със значителна сила докато пострадалият е бил в съзнание, а също и от заключението на СМЕ, че въпреки тази конкретна и прекомерна алкохолна концентрация, жертвата е изпитвала силни болки и страдания. Смъртта не е настъпила мигновено, а е била „дълъг и мъчителен процес“ (вж. заключение на СМЕ - л.188 гръб от ДП). Не намира доказателствена опора и тезата на касаторите, че нараняванията на пострадалия са били нанесени само с цел увреждане на телесния му интегритет, без умисъл от страна на подсъдимите за умъртвяване. В съдебната практика е изяснено разбирането, че умисълът на дееца се извежда от психичното му отношение към целения резултат с оглед средството на престъплението и механизма на извършването му като сила на ударите, интензивност на нападението, уязвимост на жертвата, съобразно мястото на нанасяне на ударите (ППВС № 14/1963 г. и ППВС № 2/1957 г. „По някои въпроси на умишлените убийства”). В конкретния случай задружната престъпна дейност и прекият умисъл на подсъдимите да причинят смъртта на пострадалия правилно са изведени от данните относно реализацията на нападението – нанесени са последователно от подсъдимите множество удари с метална тръба, от близко разстояние и със значителна сила, довела до сериозни наранявания на вътрешни органи с жизнено важно значение, между които тежки увреждания на мозъка и мозъчните обвивки със затормозяване на функциите на жизненоважните центрове, разкъсан черен дроб, масивни счупвания на ребрата вляво и вдясно със стърчащи остри краища, които са разкъсали меките тъкани и белите дробове. Последователно нанесените удари и тяхната многобройност по всички части на тялото и по крайниците, а също и по главата, с предмет, който е годен да причини смърт (металната водопроводна тръба е била с дължина 88 см, ѕ цола) недвусмислено обективират умисъл за умъртвяване, а не за причиняване на телесно увреждане. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице д-р Ч., че всяка от травмите в главата, гърдите и корема самостоятелно води до неизбежна смърт. Тези особености на конкретно установеното субективно съставомерно поведение на подсъдимите изключва преквалифициране на убийството като такова по чл.124 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост при умишлено нанесена телесна повреда), както се настоява в касационните жалби на защитниците. Не са налице и основания за уважаване искането на касаторите за преквалификация на деянията на подсъдимите П. и М. по чл. 118 от НК, тъй като по делото не е установено неправомерно и провокативно поведение на пострадалия, което да е предизвикало състоянието на силно раздразнение на съизвършителите. Двете съдебни инстанции са приели, че побоят над пострадалия е в резултат на скарване между него и подсъдимите. Дори да се приеме тезата в касационните жалби, че жертвата ги е провокирала с псувни и обиди чрез определянето им като „мошеници“, включително наричайки такива и всички живущи в [населено място], където живеели двамата подсъдими, то тези действия на пострадалия не са от естество обективно до доведат до фактическо настъпване или дори възможност да настъпят тежки последици за съучастниците и/или за техни близки, което е кумулативна предпоставка за квалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на убийство по чл. 118 НК. Подсъдимите напълно неоправдано са реагирали с физическо нападение, нанасяйки многобройни удари с метална масивна тръба върху човек, който е бил във видимо пияно състояние, поради което не е налице основание за прилагане на чл.118 от НК. Доводът в касационната жалба на защитника на подсъдимия М. за липсата на разграничение на ударите, като такива, от които е възможно да настъпи смъртта на пострадалия, не държи сметка, че съучастие в извършване на умишлено убийство в хипотезата на съизвършителство е налице и когато две лица при общ умисъл за извършване убийството нанасят удари на пострадалия, независимо от обстоятелството, че жертвата е починала от един смъртоносен удар (ППВС №2/57г., т.6). В случая смъртоносните удари са повече от един предвид травмите в главата, гърдите и корема на жертвата и заключението на вещото лице, че всяка от тях е смъртоносна. Част от ударите са нанесени от подсъдимия М., а други от подсъдимия П., непосредствено един след друг и с използвано последователно от двамата подсъдими едно и също средство, а именно металната водопроводна тръба. Тези особености на изпълнителното деяние обуславят категоричен извод за убийство в съучастие, тъй като всеки от съизвършителите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Правилно въззивният съд в тази връзка е приел, че конкретната деятелност на подсъдимите – кой колко и какви удари е нанесъл и с какво ги е нанасял е без значение, тъй като тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат – смъртта на пострадалия. В касационната жалба на защитника на подсъдимия М. се отрича двамата подсъдими да са се сговорили предварително за убийството на пострадалия, като се сочи, че нямат общ умисъл от субективна страна, защото побоят възникнал спонтанно след провокации от страна на жертвата. Вярно е съждението, че подсъдимите не са извършили деянието при предварителен сговор, поради което и признакът по 116, ал. 1, т. 9 от НК отсъства от правната квалификация. Но умъртвяването на пострадалия е осъществено съвместно от двамата подсъдими, като нанасяните от тях удари са извършени по едно и също време и място. Това е позволило на всеки от тях да възприеме собственото си поведение, но също така и действията на другия съучастник, всеки да осъзнае обществената опасност на предприетото насилие, а от съвместно причинените увреждания да предвиди настъпването на общия съставомерен резултат. Всеки един от подсъдимите е действал при алтернативен пряк умисъл – искал е или настъпване на телесна повреда или смъртта на пострадалия М.. Ето защо, задружно осъщественото от подсъдимите П. и М. престъпно поведение е реализирано при общност на умисъла от субективна страна и изводите на въззивната инстанция за правната квалификация на престъплението и формата на съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК са правилни и законосъобразни. Поради това не може да бъде уважено и искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимите, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. ал. 24, ал. 1, т. 1 от НК, която в случая не е налице. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Въззивният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанията, като изрично е разсъждавал относно причините за извършване на убийството, поради което доводите в касационната жалба на защитника на подсъдимия М. в обратна насока са несъстоятелни. Правилно въззивният съд е посочил в мотивите на атакуваното решение, че наказанието за този подсъдим е занижено. Наличието на отегчаващи вината обстоятелства, каквито са лошите характеристични данни за системна злоупотреба с алкохол и склонност към агресия и пиянски скандали, не оправдават наложеното от първоинстанционния съд наказание в предвидения от закона минимум от петнадесет години лишаване от свобода въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия М.. Макар да споделя изложените от въззивния съд съображения за проявено от първоинстанционния съд неоправдано снизхождение при установената еднаква степен на участие в изпълнителното деяние, поради липса на съответен протест, намеса на касационната инстанция в посока завишаване отговорността на този подсъдим е недопустима. Допълнително намаляване на така наложеното минимално наказание, както настояват подсъдимият М. и защитникът му, е неоснователно в контекста на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. Определеното на подсъдимия П. наказание от двадесет години лишаване от свобода е в горната граница на предвиденото най-леко от трите алтернативни наказания по чл.116, ал.1 от НК и също не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Правилно съдилищата са приели, че въпреки еднаквата степен на участие на двамата подсъдими в осъществяване на общото деяние, налице е по-голям брой квалифициращи обстоятелства за този подсъдим, предвид признаването му виновен по обвинението, че е извършил убийството в условията на опасен рецидив. Това обуславя завишения размер на наказанието спрямо наложеното такова на подсъдимия М.. Освен това данните за предходни осъждания за други умишлени престъпления от общ характер (извън осъждането по н.о.х.д. №492/2013г. по описа на Окръжен съд-Сливен, послужило за квалифициране на деянието опасен рецидив) дават основание настоящият касационен състав да се съгласи с инстанционните съдилища, че така наложеното наказание е съответно на извършеното, поради което не е явно несправедливо. Основният довод за намаляване размера на наложените наказания на подсъдимите П. и М. е обвързан с искането на касаторите за преквалифициране на съучастническото деяние по по-леко наказуемите състави по чл.118 или чл.124 от НК, за което липсват фактически и правни основания. Поради това не се налага ревизия на въззивния съдебен акт и определяне на наказанията в установените граници по посочените разпоредби. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 27.08.2020 г. по внохд № 38/2020 г. на Апелативния съд в гр. Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.