О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 504                        гр.София,  24.06.2010 г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 223/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “Е“ О. , гр. Б. срещу определение №428/19.12.2009г., постановено по ч.гр.д. №264/2009г. на Бургаския апелативен съд, с което е жалбоподателят е осъден да заплати на “В” О. – П. адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Жалбоподателят поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване се основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Ответникът “В” О. в писмен отговор поддържа, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните по делото намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, по следните съображения: Искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество следва да се преценени въз основа на съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи и твърдения. За да отмени решение №199 от 21.07.2009г. постановено по гр.дело №171/2009г. на Бургаския окръжен съд в частта за разноските и присъди в полза на ответника разноски в претендирания размер, въззивният съд е приел, че в договор за правна помощ № 0* изрично е записано процесуална представителство на адв. К по гр.дело №171/2009г. и договорено възнаграждение “съгласно фактура” и доколкото е представена фактура от 7.07.2009г. на стойност 3000лв., то след като спрямо ответника е отхвърлен предявения иск, ищецът му дължи разноски в размер на 3000лв. Формулираният от частният жалбоподател правен въпрос за задължението на страната да заплати на другата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, е релевантен за делото въпрос. В случая той е решен и в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС – дължат се само реално направените от страната разноски. Налице са двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС, ТК, състав на първо отделение допуска касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. Тъй като искът на ищеца е отхвърлен, за ответникът е възникнало правото да иска разноските, които е направил в процеса. Той обаче има право само на реално направените разноски, т.е. за да иска заплащане на сумата от 3000лв. като разноски за адвокатско възнаграждение, в тежест на ответника е да докаже този факт. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. В случая не е представен договор за уговорено възнаграждение между ответното дружество и процесуалния му представител. От приложените към делото документи също не може да бъде изведен такъв извод. На стр.41 по гр.дело №171/2009г. е приложен договор за правна защита и съдействие от 7.07.2009г. за процесуално представителство на адв. Б, но в същото не е договорено възнаграждение. На стр. 43 от делото е приложен втори договор за правна защита и съдействие серия 0061765 от кочан 2008г./ на който се е позовал въззивния съд/, в който е отбелязано, че предмета на правна защита е процесуално представителство по №171/2009г. при уговорено възнаграждение ”съгласно фактура” без да е посочен размерът на възнаграждението. Не представлява изпълнение на чл.36 от Закона за адвокатурата представената по делото фактура, тъй като не е подписана от пълномощника – търговец, поради което същата не е доказателство за извършено плащане. В заключение ответникът не е доказал направени разноски за адвокатско възнаграждение към момента на приключване на производството пред първата инстанция, поради което такива не му се следват. Обжалваното определение, с оглед на изложеното ще следва да бъде отменено и отхвърлено искането на ответника за заплащане на разноски, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 428 от 19.12.2009г., постановено по ч.т. дело №264/2009г. на Бургаския апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на “В” О. <Оод&@О. &/span> – П. за присъждане на разноски в размер на 3000лв. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: