Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 654   София, 20 януари 2009 година      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 декември две хиляди и осма  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА              ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА                                    ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                     при участието на секретаря  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 691/2008 година.     Производството е образувано по искане на П. Л. Б. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 212/ 15.05.2008 год. по в.н.о.х.д. № 2375/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. В искането, поддържано и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивния съдебен акт са релевирани процесуална и материална незаконосъобразност. Претендирана е отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец Н. И. П. не изразява становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение, е потвърдена присъда № 39/ 13.02.2007 год. по н.о.х.д. № 1449/2005 год. на Районен съд-Пловдив, с която е ангажирана наказателната отговорност на П. Л. Б. за извършено престъпление по чл.129,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2НК и му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК - три години, а по отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.325 НК-освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78АНК и му е наложено административно наказание. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 2 500 лв.. По реда на чл. 301, ал. 1 т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.   Искането на осъдения е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 15.05.2008год. /съобразно чл.412,,ал.ІІ,т.1НПК/, а искането – постъпило във ВКС на РБ на 17.11.2008год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3 НПК срок. На второ място, допустимостта на искането, следва да бъде преценена, предвид решение № 459/31.10.2008год. по н.д. № 453/08год. на ВКС на РБ-І-во НО, с което настоящата инстанция се е произнесла по релевирани доводи за нарушение на материалния и процесуален закон по искане на друг осъден за общата съучастническа дейност-Ст. Балимезов. Понятието”непроверени по касационен ред” съдебни актове, по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 НПК, очертава кръга от присъди, решения и определения, придобили юридически стабилитет, които не са проверени по същество от касационната инстанция. Извършената проверка на въззивния акт, макар и по извъреден способ, е касационна. Съобразно разпоредбата на чл.426 НПК и ТР № 1/99год. на ОСНК, при липса на особени правила за производството по възобновяване на наказателни дела, се прилагат тези на касационното производство. Предвиденото основание за възобновяване на наказателните дела по чл.422,ал.1,т.5 НПК е пряко свързано с основанията по чл.348 НПК и се отклонява от традиционните за този способ основания за проверка на съдебния акт, свързани с новооткрити и нововъзникнали обстоятелства и доказателства. Двете производство/ третоинстанционно и извъредното по т.5/ са обвързани, относно проверяваните недостатъци на съдебния акт с една и съща правна норма - чл.348 НПК. Всичко това би предопределило забрана за възобновяване на наказателното производство, ако този извъреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, не предпоставя в кумулативна даденост изискванията - освен да са релевирани допуснатите нарушения по смисъла на чл.348,ал.1,т.1-3 НПК и атакуваните по този ред присъди, решения и определения, да не са проверявани по касационен ред, и то по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.С цитираното по-горе решение, касационната инстанция се е произнесла по искане на друго осъдено лице С. Б. , но с това не са упражнени правомощията в пълен обем при оценката на съучастническата дейност, защото вън от всякакво съмнение двамата осъдени са отделни страни в съдебното производство, със самостоятелни права и начин за реализирането им. Да бъде отречена възможността на молителя П. Б. да атакува вън и независимо от останалите субекти на процеса съдебния акт, означава да бъдат ограничени процесуалните му права, в случаите, когато са накърнени негови лични, самостоятелни права и законни интереси. Касационната инстанция е проверила въззивното решение по заявените доводи за материалната и процесуална незаконосъобразност, но това е свързано с искането на Ст. Б. , за защита на неговите права, поради което не може да се приеме, че атакуваното решение е проверено по касационен ред и по отношение на останалите страни, в чийто интерес може да бъде претендирана отмяната му.   Разгледано по същество е неоснователно. Инстанциите по същество са извършили съвкупен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, като не е игнорирана една част от него/ в каквато насока са наведени съображения в искането/. Показанията на пострадалия и тези на неговите близки, са оценени в контекста на останалите гласни доказателства - показанията на полицейските служители и на свид. Д. Н. , депозирани в досъдебната фаза на наказателното производство пред съдия и инкорпорирани по съответния ред в доказателствената съвкупност. Изводите на съдебно-медицинската експертиза, относно вида на телесното увреждане и механизма на причиняването му, корелират изцяло с посочени по горе доказателства, като Инстанционните Съдилища са изложили достатъчно съображения в тази насока. Обясненията на подсъдимия досежно факта-кой е инициатор на конфликта, неговото развитие и ударите, които са нанасяни върху пострадалия, са разгледани на фона на останалия доказателствен материал и не са кредитирани, предвид явното им противоречие с него. Взетото решение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни обстоятелства, като са събрани и оценени, както доказателства, които разобличават подсъдимия, така и такива, които ги оневиняват. Доказателствата, подкрепящи защитната теза на осъдения- свидетелските показания на У. , К. , Р. ,Учкунов, У. , К. са проверени съвкупно с останалите и са изложени достатъчно съображения. Авторството на деянието и вината на дееца са установени по категоричен и несъмнен начин. Поради това е и несъстоятелен доводът за нарушение процесуалните му права, свързан с неизяснена фактическа обстановка по отношение динамиката на събитията. Аналогичните доводи, изтъкнати във въззивната жалба по отношение необсъдени в пълнота показанията на част от свидетелите, са отхвърлени аргументирано от Окръжния съд, в съответствие с процесуалните изисквания на чл.339,ал.2 НПК. Изтъкнатите доводи за “необоснованост” на съдебния акт не подлежат на преценка, защото такова касационно основание липсва в посочените в разпоредбата на чл.348 НПК.   При установените фактически положения, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние. Молителят с деянието си е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.129,ал.І НК. Не може да бъде споделено виждането, че причиненото на П. телесно увреждане не покрива медико-биологичните признаци на средна телесна повреда, защото Инстатциите по същество са изградили правните си изводи в синхрон с т.10 на Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС-здравословното състояние на П. се характеризира с ограничената възможност на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Съдебно-медицинските експерти/ в рамките на своята компетентност/ са категорични, че пострадалият в резултат на нанесените му от подсъдимите юмручни удари и ритници е получил фрактура на шиловидния израстък на лявата лъчева кост, което е довело до трайно затруднение движението на горния крайник. Неоснователен е доводът на защитата на Б. , че с не е нанасял удари на пострадалия, а причинената телесна повреда е резултат от спъването му от подсъдимия Р. К. Задружните и организирани действия на тримата подсъдими в рамките на общност на умисъла, са били насочени към увреждане здравето на П. , със съзнанието, че с оглед средството, което са използвали, начина на нанасяне на ударите и поразените части на човешкото тяло, причиняват телесни увреждания, като целят съставомерния резултат.   Определеното наказание лишаване от свобода, условно, е съответно на степента на обществена опасност на деянието, извършителите и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхното съотношение и с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция. Липсва очевидно несъответствие между извършеното от осъдения и наложеното му наказание лишаване от свобода, условно.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице П. Л. Б. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 212/ 15.05.2008 год. по в.н.о.х.д. № 2375/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:     ОСОБЕНО МНЕНИЕ на Съдия Величкова:   Не споделям становището на състава за допустимост на искането за възобновяване на производството по нохд. №2375/2007 г. на Окръжен съд гр. П. от осъдения П. Л. Б. по следните съображения : Преценявайки допустимостта на искането мнозинството от състава е приело,че с решението по н.д. №453/2008 г. І Н. О. ВКС са проверени доводи за съществени процесуални нарушения ,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието наложени на брата на осъдения С. Л. Б. ,но не са упражнени правомощията в пълен обем при оценка на съучастническата дейност,защото вън от всякакво съмнение двамата осъдени са самостоятелни страни в съдебното производство, със самостоятелни права. Това би било основание за допустимост на искането на осъдения П. Л. Б. ,ако основанията на които се позовава са за накърнени негови лични самостоятелни права и законни интереси-например -нарушено право на защита,отказани доказателствени искания и др.. Прочита на искането и това станало причина за произнасянето на ВКС с решение №453/2008 г., сочат на пълна идентичност на основанията и в него не са посочени накърнени лични права и интереси различни от обсъдените с посоченото по горе решение ,поради което считам че по тези искания за съучастническата дейност на двамата осъдени има произнасяне ,т.е. съдебния акт е проверен по касационен ред по смисъла на чл.422 ал.1т.5 НПК.   Съдия Величкова :