6 Р Е Ш Е Н И Е № 365 София, 5 ноември 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1409 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№605/2014 г. на Апелативен съд - гр.София е подадена касационна жалба от подсъдимия К. П. Х. ,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалба се поддържа лично и от защитници. Частния обвинител и граждански ищец В. Гърков и повереникът му, са на становище жалбата като неоснователна де се остави без последици ,а решението на Апелативния съд в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата основателна ,в частта й за съществено процесуално нарушение , със смяната на състава на съда ,след конституиране на частния обвинител и приемане за разглеждане на граждански иск за неимуществени вреди.В останалата й част за нарушението на закона и явна несправедливост на наказанието жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 17.07.2014 г. постановено по внохд.№605/2014 г. на Апелативен съд - гр.София е изменена присъда по нохд.№5415/2012 г. на СГС като е намален размера на наказанието лишаване от свобода от десет на седем години за престъплението по чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК.Изменена е присъдата и в частта й за определяне на общо наказание по чл.23 ал.1 НК (за двете престъпления по чл.115 НК и това по чл.339 ал.1 НК) също в размер на седем години лишаване от свобода.В останалата й част , с която подсъдимия Х. е признат за виновен на 17.08.2008 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви В. Гърков - престъпление по чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и чл.54 НК и осъден на лишаване от свобода, и че по същото време и на същото място държал атипично огнестрелно оръжие и боеприпаси – 9 бр.патрони ,без да има за това съответно разрешително – престъпление по чл.339 ал.1 НК и осъден на лишаване от свобода за срок от две години присъдата е потвърдена.С присъдата подсъдимия е осъден да заплати на пострадалия сумата от 40 000 лв., ведно със законните последици , обезщетение за неимуществени вреди и дължимите разноски. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Х. : Основното оплакване в жалбата е за съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, който постановил присъдата в незаконен състав по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 НПК, защото в първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.12.2012 г. СГС допуснал до разглеждане граждански иск от пострадалия за неимуществени вреди и го конституирал като частен обвинител, без да е връчен на подсъдимия обвинителен акт и той да е имал възможност да направи възражения по него. С горното било ограничено правото на защита на подсъдимия и нарушени правата му. Ход на делото не е даден не само на тази дата, но и на 19.12.2012 г., като в двете съдебни заседания са слушани становища на страните по провеждане диференцираната процедура по чл.371 НПК. В съдебно заседание на 14.02.2013 г. е даден ход на делото, но в съдебен състав, с участието на друг съдебен заседател, а не този, участвал в заседанието на 12.12.2012 г., това е и съставът, постановил присъдата и според защитата съществено е нарушен чл.258, ал.1 НПК. Алтернативно се поддържа довод за недостатъци в мотивите на въззивното решение, които са: - „непоследователни, противоречиви, а фактическите констатации в противоречие с доказателствата”. Анализът, направен от въззивният съд е непоследователен, превратно е тълкувана доказателствената съвкупност. В последващ собствен анализ (на защитата) на доказателствата, където основно се обсъждат обясненията на подсъдимия и показанията на брат му, защитата приема за „установено, че изстрелът подсъдимият е възпроизвел, след като е бил нападнат той лично и брат му от стоящите в ресторанта и близките на пострадалия и освен че са бити са им били изпочупени колите, което налагало квалификация на деянието по чл.118 НК или изисквало приложението на чл.12 НК. поддържа се и по-скоро квалификация по чл.129 НК, като се „изследва” субективната страна на деянието. По отношение на престъплението по чл.339, ал.1 НК критиките са насочени само и единствено към размера на наказанието. Поддържа се и оплакване на явна несправедливост на наказанието, като се твърди, че не е взето предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, това, че е млад човек с добри характеристични данни, и че в момента чака дете. Отделно с молба с вх.№ 9564/05.08.2014 г. и на основание чл.270, ал.1 НПК , е направено искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в по-лека такава. Върховният касационен съд намира жалбата изцяло неоснователна и това е така, защото: Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение следва да се обсъди на първо място, защото от отговора на този въпрос зависи изхода на производството пред ВКС. Соченото от защитата нарушение на процесуалните правила – незаконен състав , е от категорията на т.нар. абсолютни процесуални нарушения и винаги водят на отмяна на постановения съдебен акт. Доводът в случая е неоснователен, тъй като в съдебно заседание на 12.12.2012 г. при участието на страните , и след като е взел становище им по допустимостта на предявения граждански иск от пострадалия за неимуществени вреди, го е допуснал до разглеждане в наказателното производство и е конституирал пострадалия като граждански ищец и частен обвинител. Не е дал ход на делото предвид възражението на защитата, че обвинителният акт е връчен на подсъдимия едва предния ден и с оглед възможността да се обсъди процедурата по чл.371, т.1 НПК. Защитата е възразила по приемането на гражданския иск, който ще затрудни процеса, но се е съгласила с конституирането на пострадалия като частен обвинител. Ход на съдебното следствие е даден едва на 14.02.2013 г. в състава, постановил по-късно и присъдата. Изложеното по-горе не е с цел да утежни решението, а за да се види, че един и същи в персонално отношение съдебен състав е провел съдебното следствие и постановил присъдата. Известно е, че съдебното следствие е същинската част от съдебното заседание, където се постановяват съдебни актове (определения и разпореждания) , по допускане събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства по делото и с оглед спазване принципа на непосредственост при събиране и проверка на доказателствата, съставът на съда е неизменен до постановяване и обявяване на присъдата. На 12.12.2012 г. съставът на съда не е дал ход на съдебното заседание в същинския смисъл на думата, още по-малко на съдебното следствие, поради което не е бил ангажиран с въпроси по съществото на делото, затова и съставът, постановил присъдата е законен. Той би бил незаконен, ако в това съдебно заседание се беше произнасял по посочените по-горе въпроси. Процесуалното нарушение е налице, но не е от категорията на съществените процесуални такива, не ограничава права, а още по-малко е от категорията на абсолютните процесуални нарушения за каквото претендира защитата. Липсват и претендираните пропуски в мотивите на въззивното решение. Напротив, въззивният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, посочил кои от обстоятелствата, приети за установени от първоинстанционният съд приема за установени, приел е и ново фактическо обстоятелство, а именно, че „пред пострадалия Гърков се е намирал свидетелят Б., при чието отдръпване подсъдимият е уцелил Гърков, но това фактическо положение не променя изводите по съществото на делото”. По фактите инстанционните съдилища са приели следното: - на инкриминираната дата и място (открито заведение ресторант, където имало много хора, включително и деца) ядосан от подсвирквания и забележки на част от тези хора по повод шофиране с висока скорост в близост до мястото, където те стояли, подсъдимият произвел два изстрела с атипично огнестрелно оръжие – пистолет и причинил на пострадалия от единия изстрел – увреждане на горната трета на лява мишница, което засегнало кожата и подкожието и другият – проникващо нараняване на гръдната кухина, като проектилът заседнал в долния лоб на левия бял дроб. Прието е , че при неоказване на адекватна (навременна и достатъчна медицинска помощ) не може да се изключи настъпването на смъртен изход, т.е. огнестрелното нараняване в гръдната кухина е годно да доведе до летален изход, то е смъртоносно, но не и неизбежно. Изводите по фактите инстанционните съдилища са направили след задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Проверени са гласните доказателствени средства за достоверност и относимост, посочено е показанията на кои свидетели в коя им част и защо се възприемат. Особено внимание е отделено на обясненията на подсъдимия и показанията на брат му – Е. Х. и приятелката му В. И.. Въззивният съд е споделил критичното отношение на първоинстанционния съд към тези показания и обяснения. В тази връзка няма как да бъде споделена тезата на брата на подсъдимия, че те „са се оказали на практика нападнати, жертви, обект на агресия на присъстващите в ресторанта лица..., на която агресия те отговорили” с брадвата, размахвана от свидетеля и пистолета, използван от подсъдимия. Незащитимо е и твърдението, че „нападението над тях е безпричинно и немотивирано”. Констатирани са и сериозни противоречия в показанията на брата на подсъдимия и обясненията на К. Х.. Например за това , кой от двамата пръв е дошъл в ресторанта и защо, и относно обстоятелството нападнал ли е пострадалия подсъдимия или не. На подробен анализ и оценка са подложени наличните по делото съдебно-медицински експертизи, установяващи вида на причинените на пострадалия увреди и причинната връзка между възпроизведените от подсъдимия изстрели и настъпилия вредоносен резултат. При правилно и безпротиворечиво установени факти и законът е приложен правилно. На 17.08.2008 г. в [населено място] подсъдимият е направил опит умишлено да умъртви В. Гърков , с атипично огнестрелно оръжие и по този закон е осъден, т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Вярно е, че по делото има достатъчно данни за по-тежка квалификация на извършеното от К. Х. престъпление, но липсата на обвинение за това обезсмисля посочването им. Оплакването за нарушение на закона и искането извършеното от подсъдимия да се квалифицира като престъпление по чл.118 НК, или евентуално да се приложи чл.12 НК са неоснователни, подробно са обсъдени от инстанционните съдилища и правилно са оставени без последици. Липсата на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета е установено по безспорен начин по делото , не само от заключението на вещите лица психиатър и психолог, но и от показанията на разпитаните по делото свидетели, на които правилно е дадена вяра – самият пострадал, близките му, случайно присъстващи в заведението граждани и от служителите на МВР. По приложението на чл.12 НК – установено е по делото че нападение на подсъдимия и брат му, от което на двамата са причинени леки телесни повреди има, но то е след произвеждане на изстрелите, с които е увреден Гърков и след като брата на подсъдимия е навлязъл между хората с брадва. Така че пряко и непосредствено противоправно нападение , към подсъдимия и брат му по смисъла на чл.12 НК , в случая не е налично. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл.115 НК, особено след редукцията, постановена от въззивния съд. Мотивите на въззивния съд по наказанието са вътрешно противоречиви,в частта им относно съобразяване на разпоредбата на чл.58 б. А НК и чл.18 ал.2 НК - „отказа на подсъдимия от продължаване на деянието ,преди намесата на посетителите на ресторанта”... „волята му била коригирана от други лица”, поради което и извода за „степента на осъществяване на намерението на дееца е ниска” е неубедителен.Тази констатация обаче не е в полза на подсъдимия ,а по делото няма протест или жалба на частния обвинител и влошаване на положението му е недопустимо.Няма основание и оплакването за явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл.339 НК, за това престъпление наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни , при спазване на процесуалните правила , и наказанието на подсъдимия е достатъчно и справедливо, а касационната му жалба изцяло неоснователна. При този изход на делото , пред ВКС е безпредметно произнасянето по искането на защита за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд № 605/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда по нохд № 5415/2012 г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ без разглеждане молбата на К. П. Х. за изменение на мярката му за неотклонение задържане под стража в по лека такава . ОСЪЖДА подсъдимия К. П. Х. да заплати на В. Б. Гърков направените по делото пред Върховен касационен съд разноски в размер на 1500 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: