Р Е Ш Е Н И Е № 167 София 25.05. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори май двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участието на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1308/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. К. против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 769/10.06.2010 г., постановено по гр. д. № 415/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХХVІ с-в № 139/13.01.2010 г., постановено по гр. д. № 880/2008 г., с което ответникът [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на ищеца К. Т. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място] сумите: обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия 6 брутни трудови възнаграждение в размер на сумата 4122.70 лв.; обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава върху главницата от 4122.70 лв. за периода 25.08.2007 г. – 26.01.2009 г. в размер на 889.88 лв.; обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 110 работни дни за периода 14.08.2002 г. – 23.08.2007 г. в размер на сумата; обезщетение за забава върху главницата от 3286.22 лв. за периода 25.08.2007 г.- 26.01.2009 г. в размер на сумата 709.34 лв., както и законна лихва върху посочените суми на главниците от датата на завеждане на исковата молба-26.01.2009 г. до окончателното им изплащане, а в полза на Варненски районен съд 420.33 лв. държавна такса и разноски по делото. За ответника по касация К. Т. Н. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Б. Б.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК. С определение № 1154/26.11.2010 г., постановено от Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 1308/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХХVІ състав от 13.01.2010 г. по гр. д. № 880/2009 г., с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на К. Т. Н. сумата 3286.22 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 14.08.2002 г. – 23.08.2007 г. в размер на 110 работни дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.01.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 709.34 лв. обезщетение за забава върху главницата от 3286.22 лв. за периода 25.08.2007 г. – 26.01.2009 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, а именно: дължи ли се обезщетение на незаконно уволнения работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 948/21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Отговор на правния въпрос е даден с посоченото съдебно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което по задължителен за съдебната практика начин е посочено, че през периода от време от датата на прекратяването на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа последният реално не е престирал труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Жалбата е основателна. Решението на въззивния съд, с което искът за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е уважен за времето от уволнението до отмяната му по съдебен ред, както и иска за лихва за забава в изплащането на това обезщетение е неправилно. В нарушение на материалния закон по чл. 281, т. 3 ГПК е разбирането на въззивния съд, че с възстановяването на работника или служителя на предишната работа той има право на платен годишен отпуск предвид разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ, която признава за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато лицето е останало без работа поради незаконното уволнение. В тази част обжалваното решение следва да се отмени и искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ отхвърли, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата-обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 769/10.06.2010 г. по гр. д. № 415/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХХVІ с-в от 13.01.2010 г. по гр. д. № 880/2009 г., с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на К. Т. Н. сумата 3286.22 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 14.08.2002 г.-23.08.2007 г. в размер на 110 работни дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-26.01.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 709.34 лв. обезщетение за забава върху главницата от 3286.22 лв. за периода 25.08.2007 г.-26.01.2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Т. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 4 против [фирма], [населено място], р-н В., Индустриална зона „О.”, ул. „3020-та” № 34 обективно съединени искове по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 3286.22 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 14.08.2002 г. – 23.08.2007 г. в размер на 110 работни дни, ведно със законна лихва и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 709.34 лв. обезщетение за забава върху главницата от 3286.22 лв. за периода 25.08.2007 г. – 26.01.2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: