Р Е Ш Е Н И Е № 60168 гр. София, 04.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 733 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Л. К. С., депозирана чрез негов процесуален представител. С присъда от 25.11.2020г. по НОХД 3207/2020г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 13 състав е признал подсъдимия Л. К. С. за виновен в това, че на 07.07.2017 г. в къща, находяща се в гр. София, ул. "Екзарх Стефан" № 2, за виновен в това, че на 07.07.2017г. държал повече от три археологически обекта – петдесет и един броя, които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности и на основание чл. 278, ал.6, пр.3 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 3000.00 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба на подсъдимия Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 7 състав с решение № 183 от 07.06.2021г. по ВНОХД 116/2021г. е изменил атакуваната присъда, оправдавайки С. по обвинението с предмет бронзов детайл от фибула – счупен, период Рим на стойност 9.79 лева и метален /бронзов/ къс, период Рим на стойност 39.11 лева, потвърждавайки присъдата на Софийски градски съд в останалата й част. В касационната жалба се излагат възражения, идентични с релевираните и пред въззивния съдебен състав и касаещи нарушение на чл.6, ал.1, т.7 от Закон за независимите оценители, обусловило липса на правоспособност на вещото лице, изготвило съдебно-нумизматичната експертиза. Възпроизвежда се и оплакването за липса на субективна съставомерност на извършеното, тъй като подсъдимият не е притежавал знание за вида на инкриминираните вещи, както и за неналичие на доказателства той да е осъществявал фактическа власт върху тях. Имплицитно в твърдението за неописване на иззетите при извършеното претърсване и изземване вещи, с което било накърнено пълноценното осъществяване на правото на защита на С., се съдържа оплакване за нарушение на процесуалните правила. На последно място се декларира, че наложените му наказания са явно несправедливи. Отправя се искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, при което да бъде установена по несъмнен начин автентичността на инкриминираните вещи. Пред настоящия съдебен състав защитникът поддържа касационната жалба като фокусира вниманието си върху липсата на компетентност на експерта да оцени инкриминираните предмети и настоява за тяхното изследване чрез химически анализ. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Подсъдимият поддържа заявеното от своя защитник. Прокурорът преценява касационната жалба като неоснователна, тъй като в атакуваното решение било отговорено на всички наведени доводи както по приложението на закона, така и по отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения. Моли актът на Апелативен съд да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия С. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. Въпреки претенциите на сезиращата страна и за нарушение на материалния закон, и за несправедливост на наложените наказания, следва да бъдат обсъдени на първо място твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция, тъй като при подобна констатация, би се обезпредметило произнасянето по останалите наведени доводи. След анализиране от настоящия състав на действията на органите на досъдебното производство и правоприлагащата дейност на съдебните състави не може да бъде достигнат целеният от подсъдимия извод за нарушено право на защита, предпоставено от липса на опис на иззетите по делото веществени доказателства. Действително, в протокола за претърсване и изземване установените и иззети вещи не са детайлизирани по брой, характеристики и описание, а са обособени по обща видова принадлежност и според помещенията, в които са намерени. Този подход, макар и неподлежащ на адмириране, е напълно обясним предвид множествеността на вещите и неотложността на действията, свързани с проверка наличието на вещи – предмет на заявена преди това кражба от дом в гр. София и тяхно евентуално позициониране в обитавано от подсъдимия Л. С. жилище. Възприетите и иззети обаче немалък на брой вещи, включително и инкриминираните по настоящото производство, са били опаковани и обозначени при спазване на процесуалните изисквания, вкл. и в присъствието на поемните лица – свидетелите О. К. и Л. Л.. Те са и описани впоследствие при извършен техен оглед с участие на експерт и две поемни лица, като от обективираното в нарочно изготвения за това действие протокол не се създава каквото и да било съмнение за идентичността между иззетите при извършеното претърсване и изземване на 07.07.2017г. в обитаваната от С. къща, тези, описани в протокола и впоследствие изследвани от експерта Н., обекти. Именно тези веществени доказателства са били предявени на страните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие по реда на чл. 284 НПК, включително и в присъствие на експерта, който е давал и допълнителни уточнения в отговор на въпроси от страна на защитата. Тази ретроспекция идва да покаже, че липсата на детайлен опис в протокола за претърсване /но надлежно заснемане на установеното/ не възпрепятства подсъдимия да реализира в пълен обем правото си на защита, тъй като впоследствие иззетите предмети /на което действие С. изрично е отказал да присъства/ са били предмет на оглед в качеството им на веществени доказателства, били са обект на заключение на експертиза, възприета от подсъдимия и неговия защитник в рамките на процедура по чл.227 НПК, били са предявени на страните и в хода на съдебното производство, включително и с участието на експерта, който ги е изследвал и към когото са били отправяни множество въпроси от защитата и подсъдимия в рамките на състезателния процес, реализирайки по този начин и своята линия на защита, непрепятствана и гарантирана от съда. Основното оплакване на подсъдимия и неговия защитник е свързано с твърдяна некомпетентност на вещото лице, изготвило заключението на експертиза, изследваща намерените предмети в обитаваното от С. жилище, относими към обвинението по чл. 278, ал.6 НК. Този въпрос, както бе отбелязано, е бил поставен на вниманието и на състава на Апелативен съд и е получил подробен и обоснован отговор, с които аргументи и този съд се солидаризира. Както правилно е отчел контролираният съд, по същество касаторът не излага аргументи относно професионалната подготвеност на вещото лице да изготви обосновано и правилно заключение по конкретната експертиза, а от нейното съдържание и уточненията, изложени при негов допълнителен разпит пред въззивния съдебен състав, не възниква такова съмнение и у съда. Експертът отговаря на изискуемите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 147 НПК – притежава лиценз за оценител на археологически паметници на културата, има правоспособност за оценка на археологически паметници на културата и нумизматика, за което му е издаден сертификат от Камарата на независимите оценители в България, за което свидетелства приложения по делото сертификат за правоспособност за оценка на нумизматика и археологически паметници на културата /в този смисъл е и писмо изх.№ 5534/22.04.2021г. от Камарата на независимите оценители в България с приложено извлечение от техния регистър/ и е член на Софийското нумизматично дружество от 1975 г. с професионални интереси към Древна Гърция, Рим, Македония и Балканите. Въпреки че не е предвидена законова възможност за придобиване на изрична правоспособност в областта на нумизматиката, от професионалната битност на вещото лице Н. и от изготвеното заключение може да са направи извод, че той притежава необходимите знания в тази специфична област. Характерът на поставените задачи и видът на изследваните обекти освен, че отговарят на неговите възможности и компетентност, не са от вида на тези, за чието изследване е необходимо назначаване на експертиза с участие на вещо лице – химик за установяване състава на обектите. Както основателно е отбелязал контролираният съд процесните вещи не представляват непознати или неизследвани до момента културни ценности, а са широко разпространени образци на монети, които са били известни на изследователите, те са били сечени в немалки количества и поради това тяхната идентификация не изисква извършване на специфични химически изследвания, а за категоризирането им е достатъчен сравнителен анализ с каталози и знанията на вещото лице в тази област. Към аргументите на Апелативен съд, че в заключението експертът в изискуемата степен е детайлизирал обектите, посочвайки техния произход, период, материал и начин на изработка /ръчно сечени с помощта на предварително изработени метални матрици, съответстващи на вида и номиналната стойност на всяка монета/, начина на добиване /изкопани от земята/, за да направи извод, че те представляват археологически движими обекти, е ненужно настоящият съдебен състав да добавя допълнителни. Тезата на защитата относно некомпетентността на експерта е изградена върху разпореденото в чл.6, ал.1, т.7 от Закон за независимите оценители /ЗНО/, която дава възможност за оценка на „…други активи, включително произведения на изкуството, които не са движими културни ценности“, а тъй като изследваните от вещо лице Н. обекти са били именно такива според Закона за културното наследство, той не притежавал и съответната правоспособност за това. Относно наличието на специални знания на експерта касателно характера, вида, произхода на изследваното и определянето му като археологически движими обекти вече бе взето отношение от настоящия състав в положителен смисъл. Съгласно законовата норма от ЗНО, сочена от защитата, е налице запрета независимите оценители да извършват оценка на движими културни ценности. Оценката на обект, съгласно чл. 6, ал.3 ЗНО „представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта … в определен момент от време и в условията на конкретен пазар“. Предвид тези характеристики напълно обяснимо е, че очевидно движимите културни ценности, каквито са изследваните по настоящото производство археологически обекти, не могат да бъдат оценяеми от независим оценител в техния паричен еквивалент, но този въпрос е ирелевантен за съставомерността на деянието, тъй като отговорността на С. е ангажирана за извършено формално престъпление, което се осъществява с факта на държане на повече от три археологически обекти без тяхно идентифициране и регистриране по съответния ред и в този смисъл стойността на обектите е без значение за съставомерността на извършеното, включително не се явява и квалифициращо обстоятелство. Тяхната стойност единствено би имала значение при индивидуализиране на наказанието на дееца с оглед степента на неговата обществена опасност и тази на деянието. В този смисъл дори да се приеме, че вещо лице Н. няма правоспособност по смисъла на ЗНО за оценка на движими културни ценности, то тази правоспособност касае фискалния аспект на изследваните обекти, който е неотносим към обвинение по чл. 278, ал.6 НК и не влияе върху професионалната пригодност на експерта да определи дали изследваното е културна ценност, респ. археологически обект съгласно легалната дефиниция, дадена от разпоредбата на чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/: „…всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се и открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основен източник на информация са теренните проучвания“. Със задачата да определи вида на обектите, вещото лице Н., както вече бе отразено, базирайки се на своите специални познания в областта на нумизматиката се е справил професионално и няма основания неговото заключение да бъде дискредитирано. В разрез с позицията на подсъдимия и неговата защита за несъставомерност на осъщественото от обективна и субективна страна – липса на доказателства за държане от негова страна на процесните вещи и за знание за техния характер, доказателствените източници по делото носят противоположна информация на твърдяното и тя правилно е разчетена от контролирания съд при потвърждаване присъдата на Градски съд. В правоприлагащата дейност на въззивната инстанция този съдебен състав не съзира превратна оценка или неглижиране на доказателствените източници, а заявено ясно и обосновано становище по кредитирането им. Контролираният съд правилно е разчел доказателствената информация по делото, за да приеме, че е налице фактическа власт от С. спрямо инкриминираните предмети и негово знание за техния характер. Детайлният анализ на въззивния съд на гласните доказателствени източници и на носената от доказателственото средство информация – протокол за претърсване и изземване, дава основание и на този съдебен състав да приеме, че археологическите обекти са владяни от Л. С., за което свидетелства мястото, в което те са установени наред с други вещи – предмет на кражба, един от които дори самият подсъдим е заложил в предходен момент, както и намиращи се наред с тях и документи на името на сина на подсъдимия и на неговата съпруга, банкови карти, идващи да покажат, че са недостоверни неговите и на съпругата му твърдения, за ползване на помещението от работници, извършвали ремонт на къщата, до което подсъдимият не е осъществявал достъп. При извършената констатация за неналичие на процесуални нарушения и такива на материалния закон от страна на контролирания съд, следва да бъде взето отношение по претенциите на касатора за явна несправедливост на наложеното му наказание. В санкционната част на разпоредбата на чл. 278, ал.6 НК са визирани наказания лишаване от свобода до 6 години и глоба от 3000 до 15 000 лева. При отмерване на наказанията на подс. Л. С. около минималния им размер Апелативен съд е съобразил както възприетите и от Градски съд смекчаващи, така и отегчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства. Правилно е преценена относимостта им, за да се възприеме незначителен превес на смекчаващи такива – това, че той е неосъждан /реабилитиран/, баща на пет деца, едно от които е във влошено здравословно състояние, в дисонанс с отегчаващите - немалкият брой на държаните неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред археологически обекти, които по своята численост многократно надхвърлят съставомерното количество и негативните характеристични данни за подсъдимия, изводими от установяването на процесните по това производство вещи наред с други, които са били предмет на заявена кражба и които също са в немалко количество. При тези взети предвид от въззивния съд обстоятелства, характеризиращи личността на С. като склонна към перманентно противоправно поведение и обществената опасност на извършеното от него, естествена последица е и отмереният размер на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му за минимален изпитателен срок, както и минимален размер на наложената кумулативно предвидена в закона глоба. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 07.06.2021г. по ВНОХД 116/2021г. по описа на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 7 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.