4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 София, 05.01.2016 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело №6203 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №3875, постановено на 12.11.2015г. от Варненския окръжен съд, ГО, първи състав по в.ч.гр.д.№3030/2015г. е потвърдено определение №12507 от 27.10.2015г., постановено по гр.д.№13222/2015г. по описа на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането на Н. Ц. В. за издаване на разрешение сумата от 166 600лв. в банковата сметка на запретения Ц. Й. В. да бъде преведена по сметката на лицето П. И. Т.. Определението е обжалвано от Н. Ц. В., действащ като настойник на поставения под пълно запрещение Ц. Й. В. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъде разрешено извършването на банков превод на сумата от 166 600лв. от сметката на поставения под пълно запрещение Ц. Й. В. в [фирма] по банковата сметка на П. И. Т.. Поддържа, че неправилно съдът обвързва момента на сключване на договора за цесия, по силата на който твърди, че следва да бъде извършено плащането, и датата, на която Органа по настойничество е издал удостоверение, съгласно което Н. В. е назначен за настойник на Ц. В., с пряко обвързване на запретения. Излага съображения, че е без значение дали договорът за цесия е преди или след момента на поемане на настойничеството, тъй като независимо от това правата на страните по договора за цесия си остават в сила, а цедираното вземане, което Н. В. има от своя баща Ц. В., е безспорно доказано с платежния документ, приложен към молбата, а оттам и цесионерът има право да получи сумата. Поддържа, че произходът на сумата от 166 600лв. е ясен, като видно от приложеното платежно нареждане тази сума е била преведена от личната банкова сметка на Н. В. /цедент по договора за цесия/, което безспорно доказва вземането, в който смисъл е и изготвения от настойническия съвет протокол. Излага съображения, че ако не се реализират правата на цесионера, който е отправил и надлежната показа чрез настойника до запретения, то вземането ще стане предмет на съдебен спор, с който запретеният ще бъде увреден предвид неизбежните съдебни разноски, както и че с искания превод на сумата ще бъде извършено възстановяване на неоснователно преведената на Ц. В. сума предвид факта, че неин наредител като гаранция по обезпечение по т.д.№1528/2015г. е Н. В., а след приключване на производството по делото сумата е била върната от съда, но по сметката на Ц. В.. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са конкретните критерии, по които се определя дали искане за разпореждане с имущество на запретено лице следва да бъде уважено. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните: Н. Ц. В., действащ като настойник на поставения под пълно запрещение Ц. Й. В., е отправил до съда искане да бъде разрешено извършването на превод на сумата от 166 600лв. от сметката на поставения под пълно запрещение в [фирма] по сметка на П. И. Т., на когото молителят Н. Ц. В. на 11.10.2015г. е цедирал правото си да получи от Ц. Й. В. посочената в искането сума, за който твърди, че е превел като гаранция за обезпечаване на предявен от Ц. Й. В. срещу Й. Ц. В.-Г. иск по т.д.№1528/2015г. на Варненския окръжен съд, но след приключване на производството по делото сумата е била преведена от съда по сметка на Ц. Й. В.. В обжалваното определение е прието, че искането е неоснователно, тъй като не е ясно не само какъв е произходът на внесените по сметка на Ц. Й. В. средства, но и по какви причини и съображения Н. Ц. В. е реализирал договор за цесия с трето лице, по който запретеният не е страна, както и дали този договор за цесия не е в ущърб на самия запретен. Посочено е, че за да не се достигне до увреждане интересите на запретения, който не е страна по договора за цесия, принадлежността на сумата е редно да бъде установена по исков ред, тъй като в производството по чл.130, ал.3 СК е редно да се извърши констатация за липса или наличие на противоречие между исканото разпореждане и интересите на запретеното лице, което без установяване принадлежността на сумата е невъзможно. С оглед особеностите на конкретния случай и необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК съдът приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, а именно какви са критериите, по които се определя дали искане за разпореждане с имущество на запретеното лице следва да бъде уважено. По поставения въпрос съдът приема следното: Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставено под пълно запрещение лице по реда на чл.130, ал.3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на запретеното лице от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на поставеното под запрещение лице чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т.е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на запретеното лице без интересите му да бъдат накърнени. Разпореждане с влог на поставено под пълно запрещение лице може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките нужди на лицето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес, но не и за удовлетворяване на претенции на трети лица, произтичащи от договор, по който поставеният под запрещение не е страна, респективно за претенции произтичащи от неоснователно обогатяване, които не са установени по съдебен ред, тъй като в производството по чл.130, ал.3 СК съдът не разполага с правомощието и възможността /доколкото производството е едностранно/ да прецени основателността на подобни претенции и доколкото нуждата на поставения под запрещение не може да бъде безусловно изведена от естеството на самия договор. В настоящия случай разпореждането, което се иска да бъде разрешено, няма за цел удовлетворяване преки нужди на поставеното под запрещение лице, а удовлетворяване претенции на трето лице, произтичащи от правоотношение, по което поставеният под запрещение не е страна, поради което правилно в обжалваното определение е прието, че в охранително производство при наличните данни не може да бъде направен категоричен извод дали разпореждането е в интерес на поставения под запрещение, включително дали договорът не е в ущърб на самия запретен – със сключения на 11.10.2015г. договор за цесия Н. Ц. В., настоящ настойник на Ц. Й. В., е прехвърлил вземане, което поддържа, че има към поставения под пълно запрещение. Обстоятелството, че ако претенцията бъде съдебно предявена запретеният ще бъде натоварен със заплащане на съдебни разноски само по себе си не би могло да обоснове наличие на интерес от разрешаване на разпореждането при липса на категорични доказателства за основателността на тази претенция. Обжалваното определение е правилно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №3875/12.11.2015г. на Варненския окръжен съд, ГО, първи състав, постановено по ч.гр.д.№3030/2015г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№34766/20.11.2015г., подадена от Н. Ц. В., действащ като настойник на поставения под пълно запрещение Ц. Й. В.. Определението е окончателно. Председател: Членове: