Р Е Ш Е Н И Е № 489 гр. София, 28 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1623 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдената Ц. К. Н., депозирано на 19.07.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 1324/12 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 17 от 21.01.13 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд от 24.09.12 г, по НОХД № 5183/11, с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на 27.07.2011 г в [населено място], е унищожила чужда движима вещ, на стойност 551, 56 лв, собственост на В. С. С., с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че въззивният акт не отговаря на изискванията по чл. 339 НПК, че е нарушен чл. 13 НПК / не са събрани поискани от защитата доказателства /, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа / събрани са само косвени доказателства, разпитаните свидетели са заинтересовани, не е намерено средството, с което е извършено престъплението /, че е допуснато нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК, че въззивният съд не е отговорил на възраженията на защитата, че при анализа на доказателствата е допуснато нарушение на чл. 14 НПК. Иска се да бъдат отменени поставените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдената не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. По делото са събрани в пълен обем доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, тоест, липсва нарушение на чл. 13 НПК. Защитата е поискала събиране на нови доказателства за обстоятелства, които вече са изяснени, в какъвто случай отказът на съда не обуславя нарушение на правото на защита / например, установено е чрез гласни доказателства, че деянието е извършено, около 21 часа, на здрачаване, при наличие на видимост, както и това, че към инкриминирания момент паркингът не е бил асфалтиран /. Анализът на доказателствените източници е проведен в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК. Неоснователно се твърди, че осъждането почива на ненадеждна доказателствена основа. По делото са събрани преки доказателства за виновността на осъдената, изводими от показанията на свидетелите-очевидци: Д., В. и К., всеки от които лично е възприел изхвърлянето на предмета в посока към автомобила / довело до счупване на предното панорамно стъкло /. Отчетено е обстоятелството, че св. Д. живее на фактически семейни начала със собственичката на превозното средство / св. С. /, но, както правилно е прието, това не е повлияло на правдивостта на твърденията му. В тази насока е взето предвид, че е налице пълна идентичност в изложението на свидетеля с разказаното от другите очевидци / св. В. и св. К. /, за които липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на св. Д., св. В. и св. К. се подкрепят и от показанията на св. Н. и св. А., служители на МВР, отзовали се за проверка на сигнала за извършено престъпление. Правилно не са кредитирани обясненията на подсъдимата, която е отрекла да е съпричастна, но все пак е признала, че по време на деянието е стояла на балкона на жилището си. От събраните гласни доказателства, респективно, протокола за оглед заедно с фотоалбум, е установено, че стъклото на автомобила е счупено с твърд предмет / камък или друг предмет с подобни характеристики /. Обстоятелството, че този предмет не е намерен на паркинга, който по време на деянието е бил покрит с чакъл и камъни, не повлиява на изводите относно доказаността на обвинението, тъй като е установено счупването на стъклото с твърд предмет. Неоснователно се твърди, че обвинителната теза се основава на косвени доказателства. Както вече беше посочено, събрани са преки такива, изводими от показанията на свидетелите-очевидци, двама от които не се явяват заинтересовани от изхода на делото. Въззивният акт е изготвен в съответствие с чл. 339 НПК. В синтезиран вид е отговорено на възраженията на защитата срещу необосноваността на осъдителната първоинстанционна присъда. Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в районния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ц. К. Н. за възобновяване на ВНОХД № 1324/12 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 17 от 21.01.13 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд от 24.09.12 г, по НОХД № 5183/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: