Ключови фрази
Нищожност * симулация * договор за заем * прогласяване на недействителност


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 206
гр. София, 21.09. 2011 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
при участието на секретаря И. .
изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1338/2010 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Жени С. Д. ,чрез адв. пълномощник Г. Ч. ,както и по касационна жалба на Л. Д. Д. чрез адв. К. Ф. , срещу решение №24 от 18.02.2010 по гр.дело № 579/2009г. на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено решение № 74 от 09.07.2009г по гр.д. № 88/2008г на Русенски ОС и по същество е прогласена нищожност на договор за паричен заем от 29.12.2003г, сключен между наследодателя на касаторите Д. Д. и ищеца Г. И. К.. Искът е предявен и уважен на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД предложение пето от ЗЗД ,след като въззивният съд е допуснал свидетели за разкриване на симулацията.
Касационната жалба на Жени С. Д. съдържа искане за отмяна на решението като недпустимо, тъй като съдът е основал решението си на извод за относителна симулация, при предявена с иска абсолютна симулация на оспорвания договор за заем .Оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения се поддържа предвид игнориране на забраната по чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) , като начало на писмено доказателство ,за вероятност на симулацията са приети документи , които не съдържат изявления в тази връзка и поради това не могат да послужат за допускане на свидетели . Съображения са развити в жалбата . Претендират се разноски .

Жалбоподателят Л. Д. Д. изтъква съществено процесуално нарушение при допускане на гласните доказателства и основаване на решението на недопустими доказателствени средства .

В отговор ответникът по жалбите Г. И. К. оспорва изтъкнатите основание за отмяна на решението .Съдът е постанввил диспозитив, съответен на основанието на иска ,независимо от обсъжданите в мотивите действителни отношения , прикрити с договора за заем. Обосновано е прието начало на писмено доказателстнво, налице е поддържаната в иска абсолютна симулация.

Касационните жалби са допуснати до разглеждане по същество с определение №206 от 18.02.2011г при основанието а на чл. 280 ал.1 т 2 от ГПК по решаващ за изхода на делото процесуалноправен въпрос ,общ в изложението на двамата касатори , а именно на какво съдът следва да се основе преценката за вероятност по чл. 134 ал.2 от ГПК(отм) . Съществува противоречива практика относно съдържателните признаци и авторството на писмения документ или документи, начало на писмено доказателство по чл. 134 ал.2 от ГПК (отм), доколкото има възможност изявленията, които правят вероятно твърдението за симулация, да се съдържат в множество писмени доказателства или заедно с този документ да е налице изявление пред държавен орган, удостоверено от последния В случая основание за допускане на свидетелски показания са дали три писмени документа. Константна,утвърдена и правилна е практиката в този случай да се прилага общото правило , че писмените доказателства се обсъждат във връзка едни с други , но ако нито един от документите не отговаря на изискването да материализира съдържателно изявление , свързано с привидността на съгласието и изходящо от страната , на която симулацията се противопоставя , извод за вероятност по смисъла на чл. 165 ал.2 от ГПК ( 134 ал.2 от ГПК , отм) не може да бъде изграден и правилото за недопустимост на свидетелстви показания следва да намери приложение . По въпроса за свързаните с авторството на документа признаци в решение №890 от 06.10.2008г на ВКС,ІІІг.о. и реш. № 1449 от 14.01.2009г ІV г.о на ВКС се приема ,че за да съставлява т. нар. „начало на писмено доказателство”, документът следва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна .Тази практика е утвърдена и в решение №163 от 15.06.2011г по гр.д. №1536/2009г на ІV г.о по реда на чл.290 във вр .чл. 291 от ГПК . Същевременно трайна е практиката на Върховен касационен съд авторството на подписан от едната страна проектодоговор да се свързва с лицето , поставило подписа си под проекта, а не с лицето, посочено като договаряща страна , но отказало да подпише документа. Изводите на ВтАС, че за начало на писмено доказателство може да послужи проект за дистрибуторски договор, неподписан от страната , оспорваща симулацията , е в противоречие с утвърдената и правилна практика .
Вторият от писмените документи , приети от решаващия съд за създаващи вероятност договорът за заем да е нищожен като привиден , е самият договор за заем, предмет на иска ,тъй като в него има клауза как кредиторът – заемодател би приел връщане на заетата сума , ако в бъдеще време се осъществи условие , предмет на друг договор, сключи се такъв между заемодателя и друго лице, за което получателят да съдейства.Този друг договор,който не е бил сключен , е въпросният договор за дистрибуция . В приложените от касаторите решения № №890 от 06.10.2008 ІІІт.о, реш. № 1449 от 14.01.2009г ІV г.о ,както и в трайната практика, вероятността на твърдението за симулация се основава на обективирано волеизявление на едната страна , докато изявлението на двете страни по сделката относно привидния и характер (обратно писмо) е документ с други процесуални последици ,пряко доказателство за привидността и достатъчно доказателство за нейното разкриване. В самия явен договор , подписан от двете страни , постановилият обжалваното решение въззивен съд е съзрял вероятност за симулация и основание да приеме него за писмен документ , чието наличие прави свидетелите допустими .
Обективираната в обжалваното съдебно решение№24 от 18.02.2010 по гр.дело № 579/2009г. на Великотърновски апелативен съд практика е неправилна . Вероятният, евентуално възможен скрит мотив на уговорката паричното задължение по договор за заем да бъде погасявано и по друг начин , освен по обичайния , не отговаря на изискването да представлява изявление на която и да било от страните по сделката със съдържание ,имащо отношение към условията на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) . Чрез подмяна на явния смисъл на договореното и като предварително възприема тезата на претендиращия симулация ,съдът не може да мотивира преодоляване на ограничението за допускане на свидетели съгласно чл. 134 ал.2 от ГПК (отм), като посочи за „писмено доказателство” самия оспорван явен договор . Правилна е съдебната практика, която държи сметка за естеството на писменото доказателство по смисъла на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) като документ, материализирал се извън далия форма на оспорваната сделка акт . Под материализиране следва да се разбира положително съществуване , а не резултат от тълкуване на самия договор , отричащо явния смисъл на уговорките в полза на вероятната симулация .
Твърдението за привидност на съгласието е твърдение относно факта ,че страните не са желаели да бъдат обвързани изобщо от последиците на сделката , която са сключили , или че не са желаели да бъдат обвързани по посочения в нея начин. Както е посочено в решение №163 от 15.06.2011г ІV г.о на ВКС ,ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо , симулацията е абсолютна ,а ако са се съгласили ,че ще си дължат друго , симулацията е относителна. Така в трайната и установена съдебна практика ,която е правилна , е посочен съдържателният признак на изявлението , което има предвид и чл. 134 ал.2 от ГПК (отм). Обжалваното решение е в отклонение от тази правилна практика като приема , че изявление за признание на задължение с друго явно основание и във връзка с други, последващи отношения сочи на извод за вероятна симулация при обвързването на страните по сключения договор за заем. Признанието в писмен документ , че дружеството на Д. Д. дължи да заплати на [фирма] сумата 7 488,47 лв за получена минерална вода по цитирана фактура ,кореспондира с други явни правоотношения ,при развитието на които не се е стигнало до постигане на уговорка с погасителен ефект относно паричното задължение по оспорвания договор .Документът не отговаря на изтъкнатия съдържателен признак да е свързан с факта на съгласието при оформянето на договора, ,за да бъде възприет като начало на писмено доказателство .

Предвид гореизложеното , касационните жалби на ответниците по иска Жени С. Д. и Л. Д. Д. са основателни в основния си довод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) , довело до основаване на решението на недопустими доказателства. По делото липсва документ , което да създава вероятност за наличие на заявената с иска абсолютна симулация на нотариално завереният договор за заем от 29.12.2009г , т.е че страните не са желаели да бъдат обвързани чрез задължение за връщане на посочената паричната сума от ищеца К. на наследодателя на касаторите . Липсва и документ , който пряко да доказва привидност. При сключване на договора за заем кредиторът предварително се е съгласил, че ако заемателят съдейства за осигуряването на договор за дистрибуция на минерална вода „Водица” при преференциални условия посредством дружеството,в което са изкупени дялове и че ако такъв договор се подпише, разликата между цената за всички останали дистрибутори и преференциалната цена ще се счита за основа на погасителни вноски по договора за заем , а условията за това ще се уредят допълнително . Налице е уговорка относно възможен друг начин за погасяване на задължението, същата по естеството си не обосновава вероятност от абсолютна симулация при поемането на задължението ,не обосновава и вероятност за относителна симулация . Не се е стигнало до подписването на обсъждания дистрибуторски договор и до постигане на уговорките , предвидени в чл. 9 т.2 от договора за заем ,но от това не следва,че съгласието на страните при сключването му е било привидно.В обясненията си пред разследващ орган наследодателят на ответниците е поддържал действителност на сделката – претендирани са правата по нея с твърдение за предаване и дължимост на получени в заем парични средства . Изявлението на разпитания не може да се прецени като писмено доказателство ,създаващо вероятност за привидност ,дори да е налице невярно или неточно твърдение за други факти , като например как и на коя дата се е осъществило предаването на парите по договора. При оспорван от ответниците иск за разкриване на абсолютна симулация посредством възражение , че сделката е действителна и прикрита сделка няма , ищецът е навел твърдения относно други отношения, но без да претендира разкриването и последиците на дисимулирана сделка ,тъй като не е заинтересован от това. Ето защо без значение е дали последният би доказал тези отношения посредством допуснатите му свидетели - тогава фактите ще са в подкрепа на друго основание за дължимост на същата сума , а не в подкрепа на основанието на иска, при заявена за установяване абсолютна симулация .
Въззивното решение следва да бъде отменено. Изводите на Великотърновски апелатевен съд са опорочени не само поради това , че решаващите преценки са основани на недопустими гласни доказателства .Обстоятелствата по делото не подкрепят правната установеност , прогласена в решението. Съображенията , вече изложени в отговора на поставените в изложението въпроси и при обсъждане на касационните оплаквания ,дават основание при разглеждането и решаването на спора по същество да бъдат решаващо съобразени доказателствата, събрани от първостепенния съд . По отношение на претендираната с иска абсолютна симулация , следва да се изтъкне липсата на писмено доказателство ,което да прави вероятно това твърдение. Съдържанието на договора за заем от 29.12.2003г и уговорката в него , че заемодателят може вместо връщане на сумата в срок да приеме права и условия по друг договор , за сключването на който длъжникът по заема ще съдейства , не е изявление ,ползващо последния в твърдението му за вероятна симулация . Проектодоговорът , който страните са имали предвид , безспорно не е бил сключен и не е подписан от страната , на което симулация се противопоставя. Този документ също няма отношение към предпоставките на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм). Изявленията на наследодателя на ответниците в хода на разследването не съдържат признание или твърдение за факти, от които може да се прави извод за вероятна привидност . Заявява се обратното , а именно че договорът е в сила и получилият парите дължи връщането им.Дори да е получил една доставка на минерална вода и да дължи нейното заплащане ,тези отношения и изявленията относно същите нямат връзка с предмета на иска. Те се отнасят до погасяване на задължението и поради това не отричат неговата действителност . Заедно или по отделно , посочените документи не са основание правилото за недопустимост на гласни доказателства да бъде преодоляно , същите не са и писмени доказателства, подкрепящи основанието на иск по чл. 26 ал.2 от ЗЗД .Останалите приложени от ищеца доказателства по делото ,вкл заключения на вещи лица , са неотносими . Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло с решение по съществото на спора , постановено от настоящата инстанция, като се присъдят и разноски .
На ответниците , понастощем касатори ,следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции , или на Жени С. Д. следва да се присъдят 1030 лева , а на на Л. Д. Д. 2030 лева. Последните включват заплатените разноски от касатора Д. за адвокатска защита по договорите за правна помощ от първа и втора инстанция , по договора за правна помощ от 22.04.2010г не са установени разноски .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №24 от 18.02.2010 по гр.дело № 579/2009г. на Великотърновски апелативен съд. и вместо това постановява :
Отхвърля иска ,предявен от Г. И. К. от [населено място] , [улица] , със съдебен адрес адв. М. Р. от [населено място] , [улица] срещу Жени С. Д. със съдебен адрес адв. Г. Ч. ,гр. Р. , [улица] и Л. Д. Д. със съдебен адрес адв. К. Ф. . от [населено място], [улица] за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 29.12.2003г , сключен между Д. Л. Д. и Г. И. К. , като привиден .
Осъжда Г. И. К. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на Жени С. Д. сумата 1030 лева , а на на Л. Д. Д. сумата 2030 лева разноски за всички инстанции .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: