О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №. 505   София,05.07.2010 година     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение,  в  закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ                                             ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА                 при  участието на секретаря    в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  ч.т.дело № 429/2010 година   Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т” АД срещу определение № 7* от 26.05.2009 г. по ч.гр.д. № 4987/2009 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила Разпореждане от 18.02.2009 г. по гр.д. № 2962/2009 г. на Софийски районен съд, 40 състав. С последното е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. В. по реда на чл.410 ГПК за сумата 3 310.69 лв., представляваща стойност та доставена, но незаплатена топлинна енергия, както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 1193.78 лв.І Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът по частната жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция. В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакувания акт е разрешен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата (чл.280 ал.1 т.2 ГПК). ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът развива съображения, че същественият процесуално-правен въпрос е този относно размера на държавната такса, дължима от него върху сумите, предмет на заявлението му по чл.410 ГПК, като без да оспорва приложимостта на чл.12 от Тарифата и на чл.72 ГПК твърди, че е внесъл дължимия й размер съобразно посочените норми. ВКС, ІІ т.о. намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като съществения процесуално правен въпрос, а именно този за размера на дължимата от касатора държавна такса е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. От данните по делото се установява, че настоящият жалбоподател е заявил две кумулативни искания – за заплащане на главница в размер на 3 310.69 лв., представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 1193.79 лв. Т.е. общият размер на заявените вземания възлиза на 4 504.48 лв. и съгласно чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс жалбоподателят дължи държавна такса от 90.09 лв., в какъвто размер е и внесената от него. Като е приел, че заявителят дължи държавна такса в размер на 91,29 лв. и споделил направените от първоинстанционния съд изводи за нередовност на заявлението, послужила като основание за отхвърлянето му, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, както и потвърденото с него разпореждане, а делото върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение 7217 от 26.05.2009 г. по ч.гр.д. № 4987/2009 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение 7217 от 26.05.2009 г. по ч.гр.д. № 4987/2009 г. на Софийски градски съд, както и оставеното с него в сила Разпореждане от 18.02.2009 г. по гр.д. № 2962/2009 г. на Софийски районен съд, 40 състав. ВРЪЩА делото Софийски районен съд за произнасяне по подаденото от “Т” Е. заявление по чл.410 ГПК.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: