Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 25.06.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 юни , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №496/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по жалба от страна на пълномощника на А. К. Д. [ЕГН] на въззивно решение №1758 от 09.07.2018 на Софийски апелативен съд по в.т.д. №1446/2018 г., в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4738 от 02.07.2015 г. по т.д. № 17628/2013 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която по иск по чл.422 ал.1, от „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] е признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумата от 44 323,58 лева – част от 92 035,30 лева- общо по запис на заповед, издаден на 21.08.2008 г. за обезпечаване изпълнението на задълженията на първия , произтичащи от договор за лизинг на МПС № 84948/21.08.2008г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост: съдът не е обсъдил възражението на ответника-касатор,че сумата от 18 310 лева е платена от страна на последния като лизингополучател директно към застрахователя на лизингованата вещ, поради което и не следва да се претендира за повторно плащане от страна на лизингодателя, както и че неправилно е признато вземане за лихва-обезщетение за забавено плащане върху целия размер на главницата от 127 078,36 лева, вместо върху реалния размер . От страна на ответника по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Изложеното се поддържа от процесуалните представители на страните и в проведеното открито заседание. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение, в съответната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпросите: дали се дължи лихва за забава върху действително признатите за дължими суми по договора за лизинг или върху цялата претендирана от ищеца сума и следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения по отношение предмета на спора и да изложи мотиви по всеки от тях, относно необсъдено възражение за приспадане от задълженията към лизингодателя на платена на 26.08.2008 г. от лизингополучателя пряко към застрахователя застрахователна премия в размер на 18 310 лева . Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на доказаните правоотношения на страните по сключен договор за лизинг на МПС № 84948/21.08.2008г., изпълнението на който от страна лизингополучателя е обезпечено с издаване от негова страна на процесния запис на заповед на 21.08.2008 г. . Лизингополучателят се е задължил по ценната книга да заплати на ищеца-лизингодател общо сумата от 133 062,53 евро ,платими на предявяване с уговорен срок за това до 37 месеца от издаването. Предявяването е станало на 26.03.2013 г. с връчването на нотариална покана. По силата на цитирания договор за финансов лизинг, лизингодателят е придобил от доставчика на цена от 221 272,91 лева и предоставил на лизингополучателя договорения обект на лизинга срещу уговорено възнаграждение в размер на 155 470, 90 евро. Лизингополучателят е предплатил авансово на доставчика на обекта сумата от 32 870 лева, видно от допълнително споразумение между страните от 22.08.2008 г. и с протокол от 09.09.2008 г. автомобилът, предмет на договора, е предаден на ответницата по иска в качеството й на лизингополучател. Договорът е сключен със срок на действие от 21.08.2008 г. до 22.01.2011 г.. По време на действието му лизингополучателят А. Д. е погасила общо 266 198 ,76 лева вноски по договора с настъпили падежи към 12.02.2011 г.. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК -09.04.2013 г., съгласно заключенията на счетоводните експертизи задълженията на лизингополучателя възлизат на: 47 718,29 лева- главници представляващи месечните вноски за възнаграждение, 1507, 38 лева –възнаградителни лихви, неустойки за забава -6 470,87 лева , непогасени задължения за застраховки -10 325,18 лева, неустойка за неизпълнение- 53 778,30 лева, законна лихва за забава за периода 13.02.2011 – 09.04.2013 в размер на 26 013,58 лева и 3 247,20 лева-разноски по връщането на автомобила на лизингодателя. Изложени са съображения за липса на доказателства, че нотариалната покана за разваляне на договора за лизинг е била надлежно връчена на адресата-лизингополучател, поради което и договорът не е развален, от което следвало, че не се дължи неустойка за разваляне, поради неизпълнение- 53 778,30 лева, както и разноските по връщането на автомобила на лизингодателя в размер на 900 лева и 114 лева-разходи за връчване на нотариалната покана. Въпреки това преустановяването на действието на договора е настъпило, с изтичането на срока му на действие -22.01.2011 г.. Предплатената встъпителна вноска от Д. на доставчика не следва да се прихваща от общия размер на нейните задължения към ищеца, тъй като същата е била вече прихваната по силата на уговорката в т.2 от споразумителен протокол към договора за финансов лизинг, подписан между страните и представеното от ответницата извлечение за състояние за сметка за периода от 01.01.2008 г. до 18.04.2011 г.. Лизингополучателят дължи и заплащането на лизингодателя на заплатените от последния застрахователни премии към застрахователя срещу рискове „Каско“,Злополука“ и ГО на водача за срока на действие на договора за лизинг по силата на уговорките между страните –чл.13 и чл.19 ал.7. Общият размер на всички неизплатени задължения е определен на сумата от 92 035,30 лева-сбор от посочените по-горе суми по заключението на ССчЕ/ без неустойка за разваляне в размер на 53 778,30 лева/, до който размер и искът е счетен за основателен от въззивната инстанция. По отношение на отговора на правните въпроси и основателността на КЖ, настоящият състав а ВКС,Второ т.о. намира следното: По въпроса, дали се дължи лихва за забава върху действително признатите за дължими суми по договора за лизинг или върху цялата, претендирана от ищеца, сума е налице противоречие на обжалваното решение с отговора в Р № 75/16.07.2015 г. по т.д. № 519/2014 на ВКС,Второ т.о., в което в съответствие с чл.86 ЗЗД се приема, че обезщетение за забава под формата на лихва се дължи само върху парична сума, представляваща редовно възникнало парично задължение и за съответния период на забава в плащането му. Следователно в случая лихва по чл.86 ЗЗД ще се дължи върху сбора от отделните вземания , гарантирани с процесния запис на заповед и основани на договора за лизинг по отношение на 47 718,29 лева- главници представляващи месечните вноски към лизингодателя, непогасени задължения за застраховки -10 325,18 лева и 3 247,20 лева-разноски по връщането на автомобила на лизингодателя/ общо върху 61 290,67 лева/, без такава да се начислява върху счетеното от въззивния съд за неоснователно претендирано вземане за неустойка за разваляне, поради неизпълнение в размер на 53 778,30 лева, както и върху неустойката за забава и възнаградителната лихва. Или общо за периода от 13.02.2011 г. до 26.02.2013 г., когато е предявен процесният запис на заповед, дължимата лихва по чл.86 ЗЗД възлиза на 12 895,19 лева/ изчисляването на размера е съгласно програма за изчисляване на законна лихва в calculator.bg/ или за разликата над този размер до приетите от съда 26 013,58 лева, т.е. за 13 118,39 лева, като един от компонентите формиращи общоприетия размер от 92 035,30 лева/ искът е неоснователен. Принципният положителен отговор на втория въпрос за това, че съдът е длъжен да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения по отношение предмета на спора и да изложи мотиви по всеки от тях следва, както от практиката на ВКСР №59/14.04.2015 г. по т.д. № 4190_14 на ІV г.о на ВКС и с Р №27 от 28.06.2017 г. по т.д. №2430/15 на І т.о. и много други,така и от разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК. В случая,обаче, този отговор не се отразява на правилността на обжалваното решение, въпреки твърдяния от страна на касатора, пропуск на съда да обсъди възражение за приспадане от задълженията към лизингодателя на платена на 26.08.2008 г. от лизингополучателя пряко към застрахователя застрахователна премия в размер на 18 310 лева, поради това, че подобно възражение и съответните доводи за това, не са направени своевременно и надлежно от ответника в отговора на ИМ,съгласно чл.131 ал.2,т.5 ГПК във връзка с чл.133 ГПК и следователно са преклудирани. От изложеното следва, че въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, следва да се отмени само в частта, с която е потвърдено първинстанционното решение с която по иск по чл.422 ал.1, от „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] е признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумата 13 118,39 лева, като един от компонентите, формиращи общоприетия размер от 92 035,30 лева - общо по запис на заповед, издаден на 21.08.2008 г. и искът в тази част да се отхвърли като неоснователен. В останалата допусната до касация част решението следва да се остави в сила. По отношение на разноските : В полза на касатора следва да се присъдят направените разноски пред ВКС / държавна такса по разглеждане на КЖ-886,47 лева и 30 лева-д.т. по допускане на КЖ/, съобразно крайния резултат или общо в размер на 300,84 лева, а в полза на ответника по КЖ,по същите критерии –сумата от 3 337,25 лева от общо 3 892,42 лева-договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и платежно нареждане. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1758 от 09.07.2018 на Софийски апелативен съд по в.т.д. №1446/2018 г., само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4738 от 02.07.2015 г. по т.д. № 17628/2013 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която по иск по чл.422 ал.1, от „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] е признато за установено, че А. К. Д. [ЕГН] дължи на „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] разликата между сумите 78 916,91 лева и 92 035,30 лева- общо по запис на заповед, издаден на 21.08.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част: за сумата от 13 118,39 лева. ОСТАВЯ В СИЛА същото въззивно решение в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на А. К. Д. [ЕГН] разноските пред ВКС в размер на 300,84 лева. ОСЪЖДА А. К. Д. [ЕГН] да заплати на „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] сумата от 3 337,25 лева-разноски в настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.