Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170

София, 20.04.2021 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 4084 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу решение № 11690 /24.07.2020 г. по гр.д. № 224 /2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която с това решение е потвърдено решение № 7105 /21.10.2019 г. по гр.д. № 12281 /2018 г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен частично иск на Л. А. К. срещу В. А. К. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 5 323 лева за лишаване от ползване на недвижим имот - ресторант с лятна градина и поземлен имот в [населено място], състоящ се от паркинг, басейн и летен бар, индивидуализиран в решението за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 49 196.84 лева, представляваща разликата над 5 323 лева до 54 519.84 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това искът е уважен и в тази част, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 54 519.84 лева до пълния предявен размер 84 000 лева.

Ответникът по касационната жалба Л. А. К. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск за парично вземане с размер по-висок от 5 000 лева, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Спорът е между двама братя, ответникът е предоставил под наем съсобствен между страните имот на търговско дружество (ЕООД), чийто едноличен собственик и управител е синът му.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Ищецът не е подписал представения по делото договор за наем, следователно не е обвързан от него и именно заради това отношенията между съсобствениците следва да се уредят не като отношения досежно получени граждански плодове – наем от съсобствената вещ, а точно по реда на чл.31,ал.2 ЗС.

Ищецът не е обвързан от договора за наем, но е получавал пари за ползването на имота по банков път, поради което те трябва да бъдат приспаднати от дължимото му се обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, за да няма неоснователно обогатяване. Получил е общо 17 146.66 лева. Въззивният съд е изчислил размера на обезщетението въз основа на заключение на СТЕ.

Оплакването на ответника, че няма писмено поискване, е неоснователно. Получена е нотариална покана, която има действие занапред, след получаването и ответникът изпада в забава.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателя правен въпрос: Налице ли е лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС, когато имотът е предоставен възмездно на трето лице и следва ли да бъде уважен иск по чл.31,ал.2 ЗС против съсобственик, когато за ползването на общата вещ се събират граждански плодове?

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР № 7 /02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

В мотивите на тълкувателното решение е прието още, че добивите от вещта се претендират на основание чл.30,ал.3 от ЗС във връзка с чл.93 от ЗС - всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС - когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове - разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС не намира приложение. По изключение обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска.

С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят следва да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1 090.40 лева за разглеждане на касационната му жалба.

Воден от изложеното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 11690 /24.07.2020 г. по гр.д. № 224 /2020 г. на Софийския апелативен съд, в обжалваната част, с която с него е потвърдено решение № 7105 /21.10.2019 г. по гр.д. № 12281 /2018 г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен частично иск на Л. А. К. срещу В. А. К. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 5 323 лева за лишаване от ползване на недвижим имот - ресторант с лятна градина и поземлен имот в [населено място], състоящ се от паркинг, басейн и летен бар, индивидуализиран в решението за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 49 196.84 лева, представляваща разликата над 5 323 лева до 54 519.84 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това искът е уважен и в тази част, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Указва и дава възможност на В. А. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 1 090.40 лева (хиляда и деветдесет лева и 40 ст.), като му указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.