Р Е Ш Е Н И Е № 578 гр. София, 09.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2021 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346,т.1 от НПК по касационната жалба на подсъдимия И. С. Н. против решение № 156 от 27.09.2012 г. по вход № 192/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. В жалбата и писмените бележки към нея се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй като подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. С този основен довод се мотивира искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Бургас с присъда № 155 от 30.05.2012 г. по нохд № 431/2012 г.признал подсъдимия И. С. Н. за виновен в това, че на 31.05.2011 г. в гр.Б., при управление на лек автомобил марка „Ауди” нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 , ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. Х., поради което и на основание чл. 343, ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 от НК и чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 373,ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.4 и чл.55 от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване два пъти седмично пред пробационен служител за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Бургас с решение № 156 от 27.09.2012 г. по внохд № 192/2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Установената в процедура по Глава двадесет и седма от НПК фактическа обстановка е получила законосъобразна правна квалификация. Жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди” в тъмната част на деня, на къси светлини, извън населено място със скорост от 90 км/ч.Той не забелязал намиращата се по средата на пътното платно пострадала и не успял да спре преди да я удари, в резултат на което тя получила увреждания , несъвместими с живота. Безспорна по делото е констатацията на предходните инстанции , че избраната от касатора скорост обусловила опасна зона на спиране, надхвърляща дължината на осветения от късите светлини участък на пътя. Задължение на водача на моторно превозно средства при намалена видимост е да съобрази скоростта на движение с възможността да възприеме своевременно наличието на препятствие на пътното платно и да предотврати контакт с него.Скоростта от 90 км/ч напълно лишила подсъдимия от подобна възможност, поради което съдът правилно приел, че тя не е съобразена с конкретните условия на видимост. Твърдението на подсъдимия, че дори да бе управлявал с посочената от експертите за „препоръчителна” скорост от 70 км/ч пак не би избегнал прегазването на пешеходката, не доказва по никакъв начин случайния характер на инцидента.Апелативният съд е акцентирал върху факта, че пострадалата се е намирала /макар и в грубо нарушение на правилата за движение/ по средата на пътното платно и е попадала в обхвата на късите светлини, в който водачът би следвало да очаква опасности от всякакъв характер. Ето защо тя представлявала предвидимо по смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП препятствие за водача, което той не успял да възприеме своевременно и да избегне. Възраженията на касатора биха имали основание само ако пострадалата бе навлязла странично и внезапно в осветения участък, очертаващ периметъра на видимост, елиминирайки по този начин възможността за безопасно спиране. Признатите от подсъдимия факти изключват подобна хипотеза , поради което оплакването за нарушение на закона е лишено от доказателствена база. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 27.09.2012 г. по вход № 192/2012 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.