Ключови фрази
вписване на несъщесвуващи обстоятелства * фондация * вписване в регистър за ЮЛНЦ * правосубектност * правен интерес * нищожност на вписване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 106

 

София,  11.09. 2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 05.06.2009 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 423 /2008 година

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Окръжна прокуратура гр. Г. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 14 от 31.03.2008 год., постановено по в.т.д. № 597/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Великотърновския окръжен съд от 09.03.2004 год., по т.д. № 297/2003 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от Габровска окръжна прокуратура срещу Ф. „Д”, гр. Г. обективно съединени искове по чл.431, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК /отм./ за установяване извършено с решения : № 1373/27.09.1994 год.; № 630 / 06. 05. 1998 год. и № 1144/25.09.1998 год., всичките на ГОС по ф.д. № 851/ 94 год., нищожно вписване и вписване на несъществуващи обстоятелства.

В останалата част, с която въззивната инстанция при условията на чл. 208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважила предявените от касатора срещу Ф. „ Д-Р Н. В., гр. Г. искове по чл.431, ал.3, във вр.с ал.2 ГПК/ отм./, като е признала за установено, че с решения № 630/ 06.05.1998 год. и № 1144/25.09.1998 год., двете на Габровския окръжен съд по ф.д. № 851/94 год. е извършено нищожно вписване на новонастъпили за ЮЛ обстоятелства, а именно: 1. Нов Устав на фондацията, приет на 16.04.1998 год., представляващ неразделна част от съдебното регистърно решение; 2. Промяна и допълнение в Устава на същата, съгласуван с Министерството на търговията и туризма, приети на 16.09.1998 год., въззивното решение на ГОС не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение № 152 от 16.03.2009 год., по същото т.д. № 423/08 на ВКС, търговска колегия, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, в посочената по- горе негова част по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

С оглед окончателния характер на определението, то правно несъстоятелни са изложените от ответната по касационната жалба страна доводи, че поради обосноваване на визираното от касатора противоречие, освен със задължителната за съдилищата практика на ВКС, израз на която е ТР № 1/2002 год. на ОСГК и с решения на отделни състави на ВКС, то „явно” е прието и основание за допускане касационната жалба до разглеждане по същество и по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.

За прецизност в тази вр. следва да се посочи, че според практиката на ВКС, свързана с приложението на чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, в критерия за селекция по т.1 на същата законова разпоредба, се включва не само задължителната практика на ВС и ВКС, постановена при действието на ЗУС и ЗСВ/ отм./, но и трайно непротиворечивата практика на касационната инстанция, каквато е изразената в цитираните съдебни актове на отделни състави на ВКС. Отделен в тази вр. е въпросът, че приетите в производството по допускане касационно обжалване по приложно поле, основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като относими за конкретно допуснато обжалване, са задължителни, така както са формулирани в съдебния акт, постановен по реда на чл.288 ГПК, поради което не могат да се предполагат, а още по- малко да се извеждат чрез тълкуване от мотивите на последния.

С постановеното в производството по чл.288 ГПК определение е прието, че даденото от въззивната инстанция разрешение по формулираните от касатора конкретни въпроси на процесуалното право- за подлежащите на вписван, съгласно чл.490 ГПК / отм./ , обстоятелства и за възможността в охранителното производство да се изследва правоприемството между различни правни субекти, обусловили крайния правен резултат по предявените искове по чл. 431, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК/ отм./,с оглед посочения обем извършвана от регистърния съд проверка в охранителното производство и правомощията на последния, в обсега на които, според решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, не се включва проверяване съдържанието на създадения от учредителите на процесната фондация за управлението и акт, е в противоречие с трайната практика на ВКС.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му предмет на същата, като касаторът излага подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.

Ответната по касационната жалба страна е възразила срещу основателността и, позовавайки се на отсъствие на сочените от касатора пороци, които, според изложеното, не са формулирани изрично, но могат да бъдат изведени от обстоятелствената и част.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страните доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, намира:

Касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение по предявените обективно съединени установителни искове по чл.431, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК/ отм./ - за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства и нищожно вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, по партидата на Ф. „Д” гр. Г., Великотърновския апелативен съд, на когото делото е било върнато от ВКС за трети пореден път, е разгледал всяко едно от отделните вписвания, съгласно указанията дадени в отменително решение на ВКС № 539/2005 год. по т.д. № 35/2005 год.. Приел е, че с визираното от ищеца –Габровска окръжна прокуратура, решение № 1373/27.09.2004 год., по ф. д. № 851/94 год. за началната регистрация на ответната Фондацията не е вписано несъществуващо обстоятелство- недействително учредяване на същата, поради липсата на доказателства за правосубектност на част от учредителите- ЮЛ и решение на техните колективни органи за участие в новоучредяващото се ЮЛ.

Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт създадената с предходния ГПК/ отм./ процесуалноправна уредба на охранителното производство по вписване на юридически лица и еднолични търговци, действала към момента на постановяване на процесните регистърни решения на ГОС, изключва наличието на задължение за регистърния съд да преценява валидността на изразената от отделните учредители воля за участие с дарствен акт в учредяване на ответната Фондация- ЮЛ, нямащо корпоративен характер, т.е., членове.

Следователно отсъствието на данни за провосубектността на учредителите- ЮЛ, както и доказателства за взето в тази насока решение от колективните им органи, като въпрос правно ирелевантен за регистърното производство не обоснова правен извод, че с осъщественото с решение по № 1373/27.09.2004 год., по ф.д. № 851/1994 год. вписване на новоучредената фондация, е вписано обстоятелство, което не е валидно възникнало в правния мир, т.е. несъществуващо обстоятелство по см. на дадените в т.3 на ТР №1/2002 год. на ОСГК задължителни разяснения относно вложеното съдържание в това понятие.

Същевременно, доколкото в и исковото производство по образуваното пред Великотърновския апелативен съд в.т.д. № 597/2007 год., не само липсват доказателства за отсъствие на правосубекност на ЮЛ- учредители, респ. на конкретно определен от тях, но и отсъства позоваване на конкретен порок на волята на определен дарител от учредителите, то според решаващия съд твърдението на ищеца за вписано несъществуващо обстоятелство с горепосоченото регистърно решение на ГОС е останало недоказано в процеса, съобразно въведената доказателствена тежест.

Допълнителен аргумент относно приетата ирелевантност на твърдяния от ищеца порок във фактическия състав на учредяване на ответното ЮЛ въззивният съд е съзрял в липсата на въведено от законодателя изискване за минимален брой учредители и размер на предоставеното имущество, от което следва, че дори и да е опорочена волята на част от ЮЛ - дарители, то едностранното волеизявление на всеки един от останалите учредители, вкл. ФЛ, за даряване на парични средства с посочената цел, имащо характер на учредителен акт, щом останалите императивни изисквания на закона са спазени, е достатъчно за да се приеме, че вписаното обстоятелство е действително възникнало.

Даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за обем на извършваната от регистърния съд проверка в охранителното производство при вписване на ЮЛ, правно и структурно обособено като Ф. е в противоречие както с ТР №1/2002 год. на ОСГК, така и с приетото в решение № 143 от 18.10.1994 год. по ф.д. № 9/94 год. на V-то г.о., служебно известно на настоящия съдебен състав, че отразява установената до момента съдебна практика на ВКС по същия. Според изрично приетото в последното, при вписване на фондация по ЗЛС/ отм./, при режима на който е учреден и ответникът, регистриращият съд е длъжен да установи действителността и съдържанието на волята, изразена в дарствения или завещателен акт, определяща в бъдеще цялостната и дейност и рамките на осъществявания върху нея контрол. Затова, когато дарители при учредяване на фондацията са посочени и наименувани, създаващи индиция, че са ЮЛ, регистриращият съд е длъжен да изиска данни за правосубектността им и доказателства, че колективните им органи са взели решение за участие от името на ЮЛ в конкретната фондация с точно поставената цел. Тази проверка касае установяване волята на дарителите, когато те не са физически лица, а не е изискване за персонифициране на учредителите, което е неотносимо към Фондацията- вид ЮЛ, нямащо корпоративен характер.

Следователно, доколкото учредяването на Ф. се извършва по нормативната система и съгласно действащата към релевантния за спора момент законова уредба на същата- чл.149 и сл. ЗЛС/ отм./ включва два вида правни действия- акт на дарение и завещание, както и вписване на съответния учредителен акт в регистъра за юридически лица с нестопанска цел, то наличието на порок, засягащ съществено валидността на първото от тях, при допуснато в съответния регистър вписване, както е в разглеждания случай, има за своя пряка правна последица като резултат- „вписано несъществуващо обстоятелство”, обуславящо приложението на чл. 498 ГПК/ отм./, в какъвто см. са и дадените в ТР №1/2002 год. на ОСГК, задължителни за съдилищата разяснения.

Вярно е, че законодателят не определя от колко лица трябва да бъде извършен дарственият акт, както и размер на предоставеното безвъзмездно имущество, но броят на учредителите би бил ирелевантен в смисъла възприет и изложен от въззивния съд относно характера на дарението, като едностранен учредителен акт, само, ако не се касае за извършване на дарение за обединена съвместна обща цел на дарителите и воля именно за едновременно учредяване от тях на ЮЛ- фондация, както е в разглеждания случай.

Отделен в тази вр. е въпросът, че доколкото вписването на фондацията се извършва по искане на учредителите при дарение, които по общо законово правило трябва да са дееспособни и собственици на съответното имущество, за да могат валидно да се разпоредят с него, то несъмнено е, че именно към момента на регистрация, трябва последните - ФЛ и ЮЛ да са напълно определени. Това от своя страна изключва наличие на правна възможност при последващо отпадане на част от същите, вкл. поради липса на правосубектност или надлежно формирана воля от колективните органи на учредителя- ЮЛ, както за осъществения от последното дарствен акт, така и за приета цел, да не се отразява на законосъобразното конституиране на фондацията, именно поради некорпоративния и характер, поради което изложените в противна насока доводи на въззивният съд не могат да бъдат споделени.

Същевременно да се възприеме така изразеното от решаващата инстанция становище, означава всъщност да се приеме, че съществуват различни, установени от законодателя изисквания спрямо ФЛ и ЮЛ- учредители по отношение акт им на дарение, което не само не намира опора в ЗЛС/ отм./, но е несъвместимо и с установения в страната правов ред.

Останалите цитирани в изложението на касатора, решения са относими към ЮЛ с друга организационна форма и устройство, поради което не следва да се обсъждат.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение следва бъде отменено и предявената от Окръжна прокуратура гр. Г. установителна искова претенция, основана на чл.431, ал.2, във вр. с ал.2 ГПК/ отм./ за приемане на установено по отношение на ответника, че с решение на Габровския окръжен съд № 1373/94 год. по ф.д. № 851/ 94 год. в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при същия съд е вписано несъществуващо обстоятелство – новоучредена Ф. с наименование „Д”, със седалище гр. Г. и посочените в съдебния акт цели, управителни органи и представителство, следва да бъде уважена.

Що се касае до останалите обективно съединени искови претенции, то с оглед изхода на спора по първия установителен иск, основан на чл. 431, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК и приетото, поради нищожност на елементи от фактическия състав на възникване на фондацията, вписване на несъществуващо обстоятелство- учредяване на същата, то за ищеца липсва правен интерес от установяване нищожност на извършеното последващо вписване и вписване на несъществуващи обстоятелства, с останалите, посочени в исковата молба решения на ГОС по ф.д. № 851/ 94 год. по описа на с.с. по партидата на ответното ЮЛ в регистъра за юридически лица с нестопанска цел, предвид разпоредените императивно от чл.498 ГПК/ отм./ правни последици.

Поради това, в останалата му част, предмет на подадената от ГОП касационна жалба, въззивното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде обезсилено и производството по делото- прекратено.

Водим от изложените по- горе съображения и на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 14 от 31.03.2008 год., постановено по в.т.д. № 597/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Великотърновския окръжен съд от 09.03.2004 год., по т.д. № 297/2003 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от Габровска окръжна прокуратура срещу Ф. „Д”, гр. Г. обективно съединен иск по чл.431, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК /отм./ за установяване извършено с решение № 1373/27.09.1994 год. вписване на несъществуващо обстоятелство и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ф. с наименование „Д”, със седалище гр. Г., че с решение на Габровския окръжен съд № 1373/27.09.1994 год. по ф.д. № 851/ 94 год. в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при същия съд е вписано несъществуващо обстоятелство - новоучредена Ф. с наименование „Д”, със седалище гр. Г., с цел: възраждане завета на д-р Н за стимулиране и подпомагане развитието на ТМТ ”Д”, гр. Г., а чрез него техническия и стопански напредък на страната и гр. Г., както и да съдейства на младите одарени ученици и на преподавателите да се реализират пълноценно.

ОБЕЗСИЛВА в останалата му част въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 14 от 31.03.2008 год., по в.т.д. № 597/2007 год., по описа на с.с.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата тази част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: