Р Е Ш Е Н И Е № 536 град София, 16 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2677 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Р. А. С., Л. Н. Д. и Р. Т. В. срещу решение № 285/08.07.2011 г. по внохд № 497/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1/ 21.01.2011 г. по нохд № 122/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. Правят се оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъдата, потвърдена от въззивната инстанция, Кюстендилският окръжен съд признал подсъдимите за виновни в това, че през м. октомври 2008 г., в съучастие като извършители, открили паметник на културата с особено висока научна стойност и в продължение на две седмици съзнателно не съобщили на властта, поради което и на основание чл.278а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.2 ал.1 и ал.2 от НК осъдил Р. С. и Р. В. на глоба в размер на три хиляди лева. На осн. чл.78а от НК освободил Л. Д. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на три хиляди лева. Върховният касационен съд намира, че жалбата на подсъдимия Д. е процесуално недопустима, тъй като решенията на апелативния съд, с които деецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК са изключени от кръга съдебни актове, подлежащи на касационна проверка. Същата следва да бъде оставена без разглеждане. Основното оплакване в жалбата на подсъдимите С. и В. е мотивирано с доводи за процесуални нарушения в дейността на съда при установяване на фактите по престъплението и участието им в него, довели до неправилно им осъждане. Акцентира се на безкритичното възприемане на показанията на св. Е. А., който недопустимо възпроизвеждал оперативна информация, непроверена по реда на НПК. Оправят се критики по отношение доказателствената стойност на обясненията на подс. Д., като се изразява съмнение в психическата му годност да участва в наказателния процес. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Възраженията в касационната жалба са идентични по съдържание с тези във въззивната жалба, които са обсъдени от Софийския апелативен съд и са отхвърлени с подробни и убедителни съображения. Въззивният съд е направил собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства и е установил, че както в показанията на всички свидетели, така и в обясненията на подс. Д. се съдържа достатъчна по обем информация за правно релевантните факти и авторството на престъплението. Доколкото в показанията си св. А. съобщава факти, станали му известни по оперативен път, то те се отнасят до обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване по делото и поради това не са и коментирани от съда. Авторството на жалбоподателите и начинът на извършването на деянието са изяснени чрез събраните по предвидения процесуален ред гласни и писмени доказателства и експертни заключения, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. В дейността си по оценката им, съдът не е допуснал извращаване на съдържанието им, а фактическите му изводи са логически издържани. Съдът правилно е ценил като годни доказателствени средства обясненията на Д., в които той сочи, че заедно с жалбоподателите е открил и пренесъл в близост до дома си археологическата находка- както тези, депозирани пред съдия на досъдебното производство, така и дадените пред първата инстанция. Лишено от основание е твърдението на защитата, че по време на съдебното следствие този подсъдим се е отрекъл от направеното по дознанието самопризнание. Както правилно е отразил в мотивите си САС, обясненията му са еднопосочни като смисъл и противоречия, относно факта на участието на другите двама подсъдими в изпълнителното деяние не са налице. Безспорно изяснена е и психическата му годност да участва в процеса и да дава обяснения по обвинението, като в коментираната посока съдът е кредитирал заключението на изслушаната във въззивното следствие Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Софийският апелативен съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, поради което липсват основания за отмяна на решението. Правилно е приложен и материалният закон. Защитата оспорва обективната съставомерност на деянието, тъй като “стелата” била открита от други лица, в много по-ранен момент от инкриминирания. Възражението е несъстоятелно, защото не почива на възприетата от съда фактология, в рамките на която касационната инстанция преценява дали материалният закон е правилно приложен. След като Софийският апелативен съд е приел от фактическа страна, че именно тримата подсъдими са намерили археологическия паметник полузаровен в земята и не са съобщили на властта в продължение на седем месеца, то са налице обективните признаци на престъплението по чл.278а ал.2 от НК. Изложените съображения по правото са убедителни и се споделят изцяло от касационния състав. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285/08.07.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 497/2011 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия Л. Н. Д.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: